Напразни са опитите за внушения, че държавата не е овладяла или че е изпуснала ситуацията, свързана с пандемията от коронавируса. Напротив! И най-голямото доказателство е, че още от началото правителството на премиера Бойко Борисов следва ясна стратегия – търси се баланс между физическото, психическото и икономическото здраве на гражданите, както и справяне с всички отражения на кризата – преки и индиректни, върху икономиката. В началото на преден план беше опазването на физическото здраве и ограничаване на разпространението на заразата. Мерките бяха строги, но съразмерни с правата на гражданите, спазване на законите и на конституционните текстове. Това беше време и на подсигуряване на здравната система, така че тя да бъде подготвена да поеме заразените и нуждаещи се от неотложно болнично лечение. Паралелно с това вървеше и извънредното пренастройване на някои производствени мощности за нуждите на здравеопазването. Така бяха осигурени предпазни облекла, маски и беше оптимизирано оборудването на болниците с апаратура. Ние станахме свидетели на различни подходи и прилагането на мерки, адекватни за тогавашната ситуация. В това отношение видахме, че мерките работеха ефективно, а дискомфорта бе сведен до минимум.
Според мен, добро и успешно управление може да се реализира, когато се скъсява дистанцията между правителството и гражданите. Затова правителството предприе успешната тактика на децентрализация при вземането на управленски решения, свързани с коронавируса. Това се постигна след като на областните управления и кметствата, които са най-близо до гражданите, им се делегираха пълномощия по овладяване на ситуацията в съответния регион. Те могат да реагират най-спешно с мерки, оценявайки конкретната за техния регион ситуация и прогнозата за тенденциите, които тя ще следва. Това прави възможно вземането на адекватни и неотложни решения в координация с националните органи и с правителството. Така беше предотвратена, а и в момента се предотвратява всяка възможност за възникване на напрежение между отделните йерархични нива в управлението. Или най-малкото – такова напрежение да бъде минимизирано с пряката намеса на министъра, какъвто повод той имаше през последните дни – случаи на връщане на пациенти и отказ да бъдат приети за болнично лечение.
Вчера изгледах с внимание видеото с обръщението на премиера Борисов към неговите министри. И друг път съм казвала в мои публикации, че това е може би единственият човек в държавата, който я познава така добре. Коментирала съм и неговите мениджърски умения да я управлява. На моето мнение може да се противопоставят само онези, чиято реакция е чисто опозиционна или не разбират нищо от държавническа работа. И най-важното – не знаят какво е да вземаш решения за хората в конкретна кризисна ситуация с неясни тенденции и развитие. Грешат и онези, които подценяват качествата и уменията на Борисов като държавник. Разбирам ги, че не искат да признаят на глас неговото превъзходство, а и целта на подобно опозиционно говорене ни е известна – да мобилизира електорална подкрепа за партията, която представляват. Истината е, че Борисов притежава качеството да не подценява ситуацията и да е в постоянна релация с хората. Без съмнение това се дължи на неговия политически нюх да ги разбира и в същото време дълбоко да осъзнава, че неговите действия и политиките на правителството олицетворяват преди всичко подкрепата на държавата.
Всичко, което чухме вчера от него, илюстрираше точно това – правителство и граждани да са заедно в битката с пандемията. В този контекст мога да кажа, че Борисов знае как да инвестира в доверие. Да менажираш една държава се изисква много гъвкавост, вникване в ситуацията и незабавна реакция. Той го е разбрал отдавна в политическата си кариера и ние нееднократно сме били свидетели на наглед спонтанни, но много адекватни решения. Неговите критици продължават да не разбират спонтанно изразяваната от него близост с хората и се опитват с несериозни коментари да изтрият тази негова човешка непосредственост – понякога изразена със стилистиката на “право куме в очите”. А подмятането за “раздаване на пари от джипката”, е повече знак за това какви са политическите му опоненти и колко са безпомощни да предложат алтернатива. Спрямо тях и на фона на настоящата криза, Борисов е възприеман от преобладаващата част български граждани (въпреки социологията) като точния човек, а сега и като необходимия човек в тази криза. Неговите критици продължават да омаловажават онова, което той притежава, а те го нямат – той е човек от народа и е един от тях. Това е усещане, което ги кара и да го подкрепят, и да му вярват, и да му прощават за грешките.
Настоящата криза е свързана с много предизвикателства и преодоляването им открои възможности за консолидиране на всички системи и на гражданите. Поради непознаването на коронавируса и неизвестността в проявленията му, в началото беше нормално да се действа изключително и само ситуативно. И това няма как да не е така. Мисля, че и днес, и още дълго време, прилагането на нови подходи и практики ще продължи да е ситуативнo. Водим една асиметрична битка с невидим враг. В тази тежка епидемиологична криза вирусът е този, който продължава да ни изненадва. Но аз вярвам, че науката и разумът ще го победят. Знам също, че коронавирусът е тук, сред нас…Не е хуманно и е арогантно темата да се политизира. Защото българското правителство с премиер Борисов се справя много по-добре. отколкото в други европейски държави. Засега различните подходи и практики в управлението работят. Водещи са проактивните дайствия на правителството при предприемането на нови мерки, предвид променящата се ситуация. Те са от пръвостепенно значение за съхраняване на общия здравословен, психически и икономически статус на населението, както и да не спре икономиката. Затова днес държавата и гражданите трябва да имаме един и същ стратегически поглед – да преминем през пандемията заедно и успешно, и колкото може по-безболезнено.