Втори юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. На този ден през 1876 година бе покосен един необикновен човешки живот – този на Ботев. Човекът, чийто духовен ръст може да се съизмерва само със Свободата. Борецът, който по своя воля изпълни със съдържание, изреченото от самия него: ”Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.”. Затова неговият свободолюбив дух, живот и дело, отдавна са се превърнали в мярка за нацията ни – как може да се служи на народ и родина.
Ботев живя в предосвобожденска България и нейният дух стигна до нас чрез житейския му път, неговата гражданска позиция и уникалното му творчество. Той ни остави своите послания за борба, патриотизъм, вярност към народните идеали, за добро и справедливост, за саможертва. Техните преки и преносни значения, поетът издигна от категории до обобщена смислова натовареност на краткия си 28-годишен живот. Превърна ги в идейни координати не само на своята посветеност: ”Свобода или смърт юнашка”, но успя да приобщи към тях и родолюбивите свои съвременници. Повери ги в наследство и на много поколения след това.
В творчеството си Ботев пресъздаде одухотворената представа и за Свободата, и за Смъртта. Изпълни ги не просто с художествено съдържание, а направи достижими очакванията, свързани с тях. Неговата лична житейска история се превърна в илюстрация на ценностните му разбирания. За него Свободата и Смъртта не са просто думи, а две алтернативи на едно решение. Но в тях той намира и сходство, основано на свободния човешки избор. Това може да обясни и раждането на онези емблематични два реда: ”Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира …”.
Втори юни е измерение на националния ни дух. На този ден трябва да си задаваме въпроса: ”Какво наследихме и какво успяхме да съхраним от ценностите на онези горди българи, които заради Свободата и Независиостта на България не пожалиха себе си?”. Защото с този ден не сме свързани само емоционално – да сведем глави и да отдадем почитта си към тях. Това е и ден, в който сме длъжни да си припомним и да осмислим ценностите, които са ги ръководили. Техните заслуги към националната кауза на предосвобожденските българи, както и на другите след тях – борци за независимостта и участници във войните, не са само повод за преклонение. Народът ни помни и не оставя нищо недооценено, свързано със Свободата. Затова и всеки Втори юни е изпитание и за паметта ни.
Паметта за Ботев и за загиналите за свободата и независимостта на България, е най-високата историческа оценка за живота и делото им. Така във времето, макар и да не са сред нас, те получават отговор на своята надежда, че: ”Добро ли сме, зло ли правили, потомството нази ще съди.”. Затова на този ден ще споменем имената на онези, които историята не е пропуснала да изпише на стената на същата тази памет. Но има още толкова много имена, които в този ден няма да чуем – останали безименни, но всеки е поставил своето малко камъче в градежа на моста към Свободата и Независимостта. Не е възможно да изредим имената и на всичките знайни герои и мъченици. Но можем да запалим една единствена свещ в най-близкия храм – за упокоение на душите им. И това ще е най-истинският знак, че не сме ги забравили, че ценим тяхната саможертва и решителността им да се преборят с изпитанията по пътя им към човешката и националната ни Свобода и Независимост. Поклон!
