“Стига сме жумели, народе. Да си отворимъ очитѣ и да погледнемъ. Ще видимъ, че фантома, който, поради жуменето ни, се прѣдставляваше въ нашето въображение и ни се чинеше, че е нашъ великъ покровитель, а пъкъ излиза, че той е виновника за погрома на България.” (Митрополит Методий Старозагорски)
В деня на националния ни празник Трети март, реших да ви припомня думите на Старозагорския митрополит Методий Кусев – достоен и заслужил българин, изцяло предан на делото на българщината и на България: “Стига сме жумели, народе. Да си отворимъ очитѣ и да погледнемъ. Ще видимъ, че фантома, който, поради жуменето ни, се прѣдставляваше въ нашето въображение и ни се чинеше, че е нашъ великъ покровитель, а пъкъ излиза, че той е виновника за погрома на България.” И тъй като няма алтернатива на документите, няма алтернатива и на истината:
Сан-Стефански мирен договор, сключен между Русия и Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.
………………
Чл. 2. Високата порта признава окончателно независимостта на княжество
Черна гора.
…………………..
Чл. 3. Сърбия се признава за независима.
……………………….
Чл. 5. Високата порта признава независимостта на Румъния, която ще пре-
дяви своите права за едно обезщетение, което ще бъде уговорено между двете
страни.
……………………
Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско
правителство и народна милиция.
Окончателните граници на княжеството ще бъдат определени от една особена
руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската императорска войска.
…………………….
Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото
упражнение ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар.
……………….
Тази ОКУПАЦИЯ ще бъде ограничена също за един срок приблизително от две
години.
Ефективът на руския ОКУПАЦИОНЕН КОРПУС, съставен от шест пехотни дивизии и
две кавалерийски, който ще остане в България след изпразването на Турция от
императорската армия, не ще надминава петдесет хиляди души. Той ще бъде издържан
за сметка на ОКУПИРАНАТА СТРАНА. РУСКИТЕ ОКУПАЦИОННИ ВОЙСКИ в България ще запазят
своите съобщителни връзки с Русия не само през Румъния, но също през пристанищата
на Черно море – Варна и Бургас, където те ще могат да организират, докато трае срокът
на ОКУПАЦИЯТА, необходимите депозити.
Чл. 9. Размерът на ГОДИШНИЯ ДАНЪК**, който България ще плаща на
сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по-
късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителствои
другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация.
Този данък ще бъде установен върху средния приход от цялата територия, която
ще съставлява княжеството.
……..
Сан Стефано, 19 февруари (3 март) 1878 г. *
(п) Граф Н. Игнатиев (п) Нелидов
(п) Сафвет (п) Саадулах
А в Държавен вестник от януари в далечната 1884 г. в Указ № 1144 на „Държавен вестник“ буквално четем: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по ОКУПАЦИЯТА на Княжеството от Руските Импер(аторски) войски, съгласно с определението на Берлинский договор”.
Това е документалната истина и в нея е отговорът на въпроса – освобождение или окупация?
На фона на прочетеното по-горе, трябва на висок глас да кажем, че Освобождението от османско робство е акт на цялото българско население, което през всичките столетия на отсъствие на национална държава се научи не просто да оцелява, а да демонстрира дух и да съхранява идентичността си. Българската революция измина дълъг път – на генериране на национална енергия. Лидерството, белязано от имената на Раковски, Каравелов, Ботев, Левски и още стотици имена, прокарваше пътя към национално освобождение. За свободата си българският народ даде свидни жертви, които само в Нишкото въстание от 1841 г., в Априлското въстание от 1876 и в битките на българското опълчение, които общо са 60 000 убити. Нашите опълченци дават свидни жертви – 3 456. А жертвите сред цивилното българско население, както и от клането в Стара Загора, никога не са изчислявани. Така, че нищо даром не сме получили, а сме платили с кръв и на Шипка, Шейново, Плевен, София, Стара Загора…Затова Трети март е Ден за памет и преклонение пред подвига на всички, които без страх преминаваха през процепите на историята и жертваха живота си, за да пребъде българската национална държава. А докато имаме общи спомени за тази история, ние ще продължим да трупаме общи знания и национална мъдрост.
Честит национален празник! Да се поклоним пред подвига на героичното българско опълчение и на хилядите войни, пожертвали живота си за независимостта на Отечеството ни. Обичайте България, и докато я носите в сърцето си, нея ще я има.
*За източник на представените по-горе части е използван текста на договора, публикуваан в „Българската държавност – в актове и документи“, С., 1981, стр. 193-202
Сан-Стефански мирен договор, сключен между Русия и
Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.
** От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ е струвала на изстрадалия български народ повече от 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези пари в злато е била точно 32,5 тона злато. Тези 32 тона злато са изплатени в Петербург в продължение на 12 години. Въпреки че България е била със силно намалено население и територия, българите плащат всичко до копейка.
