За да не опропастим доверието и в Конституционния съд
Аз вече нееднократно съм изразила моето лично мнение относно кандидатите, които трябва да заемат незаетите места в Конституционния съд. В случая искам да припомня, че принципът за мандатността е демократична ценност. Върху това разбиране е и решение №7/2022 година, което касае конкретно изтеклия мандат на Инспектората на ВСС, но в него има много текстове, които изразяват принципното становище относно мандатността и своевременното избиране състава на един орган или попълването му с нови членове, поради изтекъл срок на мандата.
Във въпросното решение на КС, което подробно коментирах в моя предишна публикация „Принципът на мандатност е демократична ценност” се казва, че „континуитетът на държавното управление не допуска Народното събрание – с действие или с бездействие, да възпрепятства неговото (на принципа на мандатност, б.а.) реализиране в контекста на Конституцията и на Закона за съдебната власт. Най-спешната задача на Народното събрание е да изпълни правомощието си по избора на изцяло нови състави или на членове от парламентарната квота на всички държавни органи с изтекъл мандат. Иначе парламентът попада под ударите на КС, тъй като с действието или с бездействието си „подрива демократичния ред под върховенството на правото”.
Какви са фактите? Много регулаторни органи са с изтъкла мандатност или с непопълнен състав от квотата на НС. Даже КС в момента е с непопълнен състав. Конституционалисти ще ви кажат – откъде-накъде, вземайки предвид обстоятелството, че Парламентът не притежава неограничена власт. А във въпросното решение е много добре казано, че “ДИСКРЕЦИОННАТА* ВЛАСТ НА ПАРЛАМЕНТА Е ЛИМИТИРАНА И ОБРАТНОТО ПОДРИВА ДЕМОКРАТИЧНИЯ РЕД ПОД ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ПРАВОТО, КОЕТО Е КОНСТИТУЦИОННО УСТАНОВЕНО ПО ВОЛЯТА НА СУВЕРЕНА КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ФУНДАМЕНТАЛНАТА СТРУКТУРА НА ОСНОВНИЯ ЗАКОН.” Т.е. властта на НС е лимитирана и подобна волност по нечие усмотрение (субективно или политически мотивирано, б.а.) по същество е „подриване на демократичния ред под върховенството на правото”.
Реших да припомня за това решение на КС, защото смятам, че то е базово за всяко съждение, поставящо под съмнение легитимността на всеки държавен орган с изтекъл мандат и чието избиране на нови членове е по вина на Народното събрание. Експертите веднага ще ви кажат, че ако не съществуваше т.н. „защитен механизъм” на „несъщинско удължаване” на мандата, неминуемо би се стигнало до неконституционна ситуация. И както се казва във въпросното решение – всяко неподчиняване на върховенството на правото от орган, „овластен с конститутивна компетентност се определя като делегитимиране на установения демократичен държавен ред”, защото се накърнява баланса във функционирането на държавни органи.
Ще се съгласите с мен, че от 44-то до настоящото Народно събрание, депутатите не успяват да изпълнят политическата воля за избор на нов състав на толкова много държавни органи. А това е в противоречие с върховенството на закона и изпълнението на конституционните разпоредби. “Когато няма предвидено друго правно средство срещу блокиране на работата на един конституционно установен държавен орган, продължаването на осъществяването на функциите на този орган чрез конкретния персонален негов състав до нов избор/назначаване (изцяло или попълване) е конституционно допустим способ за възпиране на фактическо изменение на предвидения от Конституцията баланс на властите и органите на държавата, каквото фактическо изменение по същество би представлявало подриване на устоите на конституционно установения държавен ред”, се казва във въпросното решение на КС. Нещо повече – по мое мнение през последните 2-3 години Народното събрание не изпълнява и нарушава фундаментални принципи на конституционно установения държавен ред, свързани с разделението на властите и върховенството на правото, потвърдено с критиките, които водещи експерти и конституционалисти отправят постоянно към качеството на законодателната дейност.
Да се върнем към конкретния повод за тази публикация – предстоящото попълване състава на Конституционния съд. В този контекст ще припомня чл.1 на Закона за Конституционния съд:
Чл. 1. (1) Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията.
(2) Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и този закон.
Тази законова разпоредба е достатъчно категорична, но и приносима към критериите за избор на кандидати. Моето мнение е, че никакъв случай те не би трябвало да са действащи политици и депутати. В академичните среди има кометентни и политически неангажирани конституционалисти, чиято експертиза е достатъчен аргумент за издигане на кандидатурите им за съдии в КС. Хайде, да не опропастим доверието и към този демократичен орган! А и как си представяте, че същите тези депутати ще трябва да се произнасят и да гласуват “за” или „против” законодателни промени, върху които самите те са работили. Конфликт на интереси е най-безобидното заключение, което може да се направи. Не искам даже да допусна, че водещи в избора на кандидатури за двете места в КС може да бъде подчинено на чисто политически съображения. При това – толкова директно поднесени! Много поразии бяха направени в съдебната система. Нека не посягаме по подобен драстичен начин и на Конституционния съд! Това ще е поредното доказателство за незрялата ни демокрация.
Затова като заключение ще припомня същественото в споменатато от мен решение на КС – принципът на мандатност е демократична ценност и в тази връзка континуитетът на държавното управление не допуска Народното събрание – с действие или с бездействие, да възпрепятства неговото реализиране в контекста на Конституцията. Народното събрание е длъжно да изпълнява в срок правомощието си по избора на изцяло нови състави или на членове от парламентарната квота на всички държавни органи с изтекъл мандат. Иначе парламентът попада под ударите на КС, тъй като с действието или с бездействието си „подрива демократичния ред под върховенството на правото”.
