ДА НАУЧИМ НАШЕТО ДЕТЕ ДА МИСЛИ

дете да мисли
Време за четене: 5 минути

Не очаквайте да ви занимавам с мисленето като философия на познанието. Задачата ми е да ви убедя да развивате у вашето дете онова практическо мислене, което ще му помогне да се изгради като активна личност. Мотивирайки го за получаването на повече знания, не искайте от него да се превърне в многознайко или зубрач. Започнете с това, вашето дете да почувства потребност от самите знания. А най-важното е то да усвои елементите на умението за мислене – нещо, което дължим на лидера на съвременната теория за т.н. латерално (странично) мислене професор Едуард де Боно. (Вж “Научете детето си как да мисли”, 2001)

Трябва да знаете, че мисленето е свързано с практическата дейност. Затова обръщайте внимание на дейностите, към които детето ви проявява интерес. Игрите и заниманията спомагат за усъвършенстване на действията, за развитието на речта, тласкат към друг вид мислене, в което се изисква познаване на връзки и откриване на зависимости. Не подценявайте рисуването, конструирането, трудовите навици – приемете желанието от негова страна за помощ и съдействие. Стимулирайте интереса му към занимания, които изискват креативно мислене. Знаете ли че напоследък се възвръща интереса към т.н. семейни колективни игри – “Не се сърди, човече”, шах и други. Извадете от кашоните старите “конструктори”, мозайките, различните пъзели и дидактични фигури, с които вие някога сте се забавлявали. Дори и най-обикновеното конструиране и сглобяване предлагат много възможности за т.н. “проектирано“ мислене. Това е и един от начините да го откъснете от електронните игри, които уморяват очите и има риск от пристрастяване.

Съществуват много игри, чрез които детето формира възприятия. Нещо, което може да се постигне и ако му възложите да пофантазира с ножица и с лист цветна хартия, или с молив и с рисувателен лист в ръка. Подобно занимание ще провокира “действеност”, която е в основата на творческото, на пораждащото мислене, т.е. ученето чрез “правене” – достигане до същността на нещата, преминавайки през проактивното поведение. Каквито и определения да съществуват за него, според мен, това е поведението, което се покрива напълно с желанието ни да мислим. А връзката с подобно определение е, да не пропускате да забележите какво е отношението на вашето дете към игрите, изискващи мислене. Многократно ли се връща към тях или се отказва още след първия път? Търси ли вашата помощ при справянето, защото “иска да мисли”? Настоятелно ли е в постигането на успеха? Радва ли се на вашите похвали и забелязвате ли дали те са стимулиращи в заниманията, изискващи специални мисловни усилия?

Сигурна съм, че свързвате опознаването на предметите и явленията единствено с трупането на практически опит. Истината е, че това е познавателен процес, който се изминава от всяко дете. Затова не приемайте с досада неспирните му въпроси – то иска да разбере всичко. Липсата на отзивчивост ще го отблъсне от вас и има вероятност то да потърси необичайни пътища за задоволяване на своята любознателност. В такъв момент може да се окаже, че детето ви има нужда от специални занимания, т.е. време е да посещава предучилищна група. Не подценявайте възможностите, които полудневната или целодневна детска градина предлагат. А и опознаването на средата, извън семeйството, контактите с други деца, както и поемането на задължения, свързани с обучителния процес в етапа на предучилищното възпитание, се отразяват комплексно на неговото изпреварващо развитие.

Известно ми е колко горди са родителите, за чието дете учителката казва, че е много умно. Има обаче едно “но” и то е, че да си интелигентен, не се покрива с това да си добър мислител. Така твърди професор Де Боно. И той е много прав. Познавам деца, които наистина притежават знания, но това не ги прави по-активни от други, които знаят по-малко от тях. Каква ли е причината? Ако повярваме на същия автор, тя е в това, че “не винаги трябва да отъждествяваме интелектуалец с мислене”. Така е и с децата – трябва да ги научим да решават проблеми. Знам, че веднага бихте ми опонирали с въпроса: “Какви проблеми? Та той / тя е само на …” , и затова бързам да ви кажа, че съм обучавала шест – седемгодишни деца по системата на професор Едуард де Боно и без затруднения сме решавали истински проблеми с помощта на разработени от него мисловни инструменти и методи.

Професор Де Боно предлага един интересен метод, свързан с решаването на проблем чрез рисуването, но не като изобразително изкуство. Нарича се “Метод на оперативното рисуване” и се прилага при деца от различни възрасти, вкл. и петгодишни. Използва се за упражняване на мисловни умения. Самият метод можете да намерите, описан в книгата “Научете детето си как да мисли” (С., 2001). Същността му е в това, че вие предлагате на детето да покаже с рисунка как може да реши определен проблем. После го молите да ви разкаже нарисуваното, като го подпомагате с въпроси. Преимуществото на метода е в това, че в тази възраст, когато на детето не му достигат думи, компенсира го с рисунка, тъй като рисуването не е ограничено от речниковия му запас.

Според професор Де Боно, съществуват три равнища на практическото мислене. Те са – обикновено мислене, дискусия и приложно мислене. (Научете детето си как да мисли, 2001) Обикновеното мислене е свързано с ежедневието. Между другото, вие отделяте ли достатъчно време на детето си през деня, за да разговаряте или да правите заедно разни неща. А може би го оставяте само, и се отдавате на своите любими занимания – четете книги, не пропускате нито един телевизионен сериал или отделяте повече време за вашите приятели, отколкото за детето. По-продуктивно от обикновеното е дискусионното мислене. Използвайте го винаги, когато имате да решавате възникнал конфликт или недоразумение. В същата книга ще намерите мисловни инструменти, които ще ви помогнат да се справите по-бързо. Например, мисловният инструмент ГТД (Гледната точка на другия) ще ви подскаже, че никога не бива да разглеждате нещата само от вашата гледна точка, а трябва да се поставите и на мястото на вашето дете. Що се отнася до приложното мислене, ще трябва да предоставяте на детето си възможности за самостоятелен избор, особено след предложението, което му правите за едно или друго – какво да хапне на сутрешната закуска, как да прекарате следобеда заедно и т. н.

Родителите са тези, които могат да научат детето да използва характеристиките на ума си в своя полза. Това може да постигнете, като му помагате да се ориентира ценностно. Така развивате у него положителни нагласи, които са в основата на всяко успяване. Използвайте ги, за да му вдъхнете вяра в собствените сили. Още от ранно детство може да го приучите към съзнателно усилие да успява. Измисляйте разни игри за укрепване и развиване на интелекта. Много помага назоваването на думи с една и съща буква в началото или в края. Показвайте му различни изображения, които да показват лица и обекти. Разпознаването им развива мозъчната активност – мозъкът е мускул, който като всеки друг, трябва да се тренира за да укрепва. В началото нека привикне да слуша как четете. По-късно, когато то самото се научи да го прави, възпитайте у него любов към четенето, като настоявате да чете, да разказва и да обсъжда с вас прочетеното. Информацията е нещо много динамично и ние трябва да помогнем на детето да привикне да полага усилия, за да я съхрани и тя да му служи по-дълго време.

Насърчавайте мисленето – тази човешка потребност! Научете вашето дете да мисли разноцветно. А това означава да се научи да обръща внимание на фактите, да не крие чувствата си, да умее да изразява мнение и да не крие какво мисли за мисленето на другите, да отчита ползите от действията, които му предстоят да предприеме. Вашите усилия ще му помогнат да стане самостоятелно мислещ човек, а самостоятелно мислещите сами дават идеи и успяват в живота.

error: Свържете се с автора за разрешение!!