Гергьовден, който отбелязваме на 6 май, е един от най-големите български пролетни празници, съчетаващ християнска почит към Св. Георги Победоносец с народни традиции за здраве и плодородие. Свети Георги Победоносец е почитан великомъченик, който е закрилник на воините, земеделците и пастирите. Денят е свързан с обичаи като жертване на агне, приготвяне на обреден хляб и празнична трапеза, украсяване на дома с пролетна зеленина – символизира обновлението на природата.
СВЕТИ ГЕОРГИ ОБХОЖДА ПОЛЕТО
(Народна песен от Пирдопско)
Рано рани свети Гьорги,
рано рани, преди слънце,
че си обходи поле широком,
поле широком, ясно небе.
Че си взема свети Гьорги
сура крава, медни чанове,
че си препаса светъл меч,
светъл меч, бисерни зърна.
Че си стигна, свети Гьорги,
помежду три ми ниви,
три ми ниви, три рала,
три рала, три орача.
Първо рало – ръж доде,
второ рало – пшеница,
трето рало – ячмик доде.
Па си спрегна свети Гьорги,
па си зася, свети Гьорги,
че си наля, свети Гьорги,
света роса, ясна роса.
Отбелязваме Гергьовден и като официален празник, Ден на храбростта и на българската армия. Свети Георги се почита като закрилник на войската и воините още от Средновековието. Според „Сказание за Железния кръст“, на неговата чудотворна помощ се уповавали и новопокръстените българи. А през Х век светецът помагал на българските войници по време на войните на цар Симеон с угрите (предците на днешните унгарци). Открай време българските войни славят св. Георги като свой небесен покровител. Не случайно орденът “Св. Георги Победоносец” е бил навремето награда за проявена изключителна храброст.
Първоначално съществуват две чествания – на Деня на бойната слава и на Деня на храбростта и победите. На 1 януари 1880 година княз Александър I Батенберг издава Указ №1 за учредяване на военен орден „За храброст“, с който се удостояват героите от бойното поле. С Указ №5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Така на 6 май започват да се организират прочутите Гергьовски паради, в които участват всички носители на ордена „За храброст”. През войните в периода 1912- 1918 г., в бойни условия, този празник продължава да се отбелязва с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. Тържеството завършва с военен парад.
До подписването на Ньойския договор Денят на бойната слава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години на миналия век празникът се отбелязва на 6 май заедно с Деня на храбростта. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия на 6 май е прекъсната. През 1993 г. с постановление на Министерски съвет № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Имен ден отбелязват всички с името Георги, Гергана и производните им.
Сайтът www.ideaist.eu честити празника на всички! Пожелавам ви много здраве, берекет и войнска храброст!
