В ДЕНЯ НА ЕВРОПА

деня на европа
Време за четене: 4 минути

Денят на Европа се отбелязва всяка година на 9 май и е посветен на мира и единството на европейските народи. Датата е свързана с годишнината от историческата Декларация на френския външен министър Робер Шуман. Той я произнася точно на този ден през 1950 година в Париж. В нея споделя идеята за нова формация за политическо сътрудничество в Европа, която да направи невъзможно избухването на бъдещи войни на територията на европейския континент. Предложението му е да се създаде европейска институция, която да обедини и управлява производството на въглища и стомана – изключително важно за възстановяването на следвоенна Европа. Една година по-късно, тази институция вече е факт. Тя е първообраз на днешния Европейски съюз – съюз за икономическо и политическо сътрудничество, съюз на парламентарната демокрация, на свободата, на законността и на човешките права. През 1985 година в Милано, на среща на лидерите на ЕС, се взема решение 9 май да бъде отбелязван като Ден на Европа.Така се поставя началото на Европейския съюз като обединяваща наднационална организация, която да съхрани мира на континента. А от 2000-та година, по предложение на ученици от цяла Европа, мотото на ЕС е:”Единство в многообразието”. Днес Европа е всичко това, но тя трябваше да тръгне и да измине един нелек път – от пълно разорениие и милиони човешки жертви, до Европа на гражданите и Европа на единството.

Денят на Европа съвпада с Деня на победата, отбелязван на 9 май в Русия и с края на Втората световна война, който в Западна Европа се отбелязва на 8 май. Разликата в датите е известна – поради разликите в часовото време на обявяване на капитулацията на Германия. Историческата истина е, че късно вечерта на 8 май, Чърчил и Труман обявяват края на войната в Европа, т.е. в ранните часове на 9 май, московско време. Но въпреки различното интепретиране на тази дата, на 9 май започва следвоенната история на европейските народи. И тъй като знаем, че историята е тази, която ни припомня миналото, а то винаги е свързано с поуките от нея, ние трябва да я помним и да не забравяме жертвите на Втората световна война, които се измерват с милиони и са от различни националности. Но заедно с това съществува още една истина – следвоенна Европа даде различен шанс за народите от Изтока и Запада, а Берлинската стена се превърна за десетилетия напред в символ на разделението и на “Студената” война. Това е истината и никой не може да я скрие. От нея няма как да бягаме и затова преди Деня на Европа външните министри на десет страни-членки на ЕС, между които и България, подписаха специална декларация. В текста на документа се изразява почитта към всички жертви на Втора световна война, но в нея се казва също, че в половината Европа краят на войната означаваше налагането на тоталитарни комунистически режими. Те откъснаха тези страни от общото европейско развитие след войната, доведоха държавите до икономическа разруха и донесоха на народите им много човешки страдания. Това време в България не е много далечно, за да бъде то забравено, оспорвано или отричано.

Заедно с падането на Берлинската стена през 1989-та, в следващите години паднаха и всички онези прегради, които пречеха на Европа да продължи обединена в новия ХХI век. Eвропейският съюз затвърди Европа на гражданите и на свободата. Сбъднаха се очакванията за силен и проспериращ Европейски съюз. Надеждата на народите – основната цел на европейската цивилизация да са гражданските ценности и изравняването в удовлетворяването на основните човешки нужди от храна, подслон и здраве, както и преодоляването на общото усещане за несправедливост, се превръщаше в реалност и в новите страни-членки на ЕС. Народите от т.н. държави от Източния блок се нуждаеха и получиха от надеждата, че и в бъдещия свят на високите технологии, човешкото достойнство ще продължи да е важна ценност с ключова стойност.

Днес пандемията от коронавируса изисква от ЕС да действа бързо и разумно, защото COVID-19 наистина е един антропологичен шок, който засяга духовната същност на нашето човешко съществуване. Коронавирусът предизвика не само икономическа криза, но той промени и живота ни на европейски граждани. Внезапно беше ограничен и процеса на глобализация, която е фундамента на европейските отношения. А и тя няма как да е същата, защото коронавирусът ни постави в нови условия и по този начин промени същността й. От ЕС и от националните правителства се изисква да действат прагматично, а решенията да се вземат в реално време и в отговор на непрогнозируеми все още проявления на заразата. В същото време тази криза крие опасност от задълбочаване на неравенството между отделните страни-членки – един процес, който няма как да отречем, че течеше и преди кризата. Ако това продължи и в бъдеще, ще бъде застрашена демокрацията като цяло, а до решения на нововъзникналите проблеми може да се стигне само с интегриране на усилията и в интерес на всички страни-членки.

Днес спешността на мерките и действията за преодоляването на последствията за икономиката, както и опазването живота на европейското население, са еднакво важни. Не е време нито за прокарване на разделение и противопоставяне, нито за “изморените” идеи на XX век. Защото усилията, вкл. и тези на България, трябва да са за съхраняване и на онова, което определя Европейския съюз като най-привлекателното място за живеене, и където законността и човешките права са водещи. Прогрес, енергия, промяна и общочовешки ценности – на тях се е основавала досега общата грижа за гражданите на Европа, и тази тенденция трябва да продължи. Защото няма друго такова по-добро място от ЕС, както и няма и друг по-добър начин да се работи за общия просперитет и за просперитета на отделните европейски държави. А това няма как да не заостри с нова сила проблема за лидерството и лидерите в Европа. Без съмнение, след “ерата” Меркел в тази криза като лидер ще се наложи този, който успее да наложи своето лидерство и да приведе съюза през тази безпрецедентна ситуация, която е невиждана след Втората световна война.

error: Свържете се с автора за разрешение!!