Какво искахме и очаквахме да се случи преди тридесет и шест години. Времето не спира. Времето никога не греши.
Свикнахме вместо за политика да слушаме за сатанизирани политически опоненти, раздухвано медийно от политически неподготвени и неграмотни медийни посредници. Усещането е, че последните, а не политиците определят дневния ред на обществото. Тази характеристика на българската политика – представителите й да се оставят на течението на несвободни представители на медии, зависими от точно определени политически интереси, се наблюдава особено през последните 4-5 години и е част от всеобщия хаос, който си докарахме с „промяната”. И ако трябва да съм обективна, и добавяйки арогантния тон в публичното говорене на преобладаваща част от българските политици, това няма как да допринася за формирането на отговорна професионална политическа среда.
Затова не ми се сърдете, ако призная, че дефицитът на български елит в политиката не е случайна категория. Изглежда, че повечето политически субекти ги устройва да избягват ясното идеологическо говорене. Подобно поведение им „развързва ръцете” за популизъм и им позволява много лесно да манипулират обществените настроения. Вие самите навярно усещате, че заедно с онова “няма ляво, няма дясно”, изчезна и идеологическият компонент. Сега разделението е между това кой гледа “на Изток” и кой гледа „на Запад”. За обикновения гражданин това е единствения идеологически компонент. И затова възможностите за диференцияция се усещат като много неясни и размити.
Когато един политически субект излъчва твърде много противоречивост и несигурност, неговото устойчиво присъствие е под въпрос. Лутането между консервативни, либерални и дори ляво-либерални идеи, доказва отсъствието на трайна ценностна привързаност. Основната причина е в липсата на стратегическа визия за голямата картина, която те да предложат на обществото. Ето сега, във връзка с подготовката на бюджета за 2026-та година, който е първият национален финансов план в евро, разговорът се върти около темата за повишаване на социалните плащания, дали ще има коригиране на данъчната тежест и т.н. Липсва разговора за водещите насоки на икономическито развитие, очакваните изменения в структурата на БВП, инвестиционният и човешки ресурс…А добре се знае, че всеки бюджет е основа за план на действие на всяко правителство. За експертите е ясно – ще видят параметрите в публично обявения бюджет и ще могат върху тях да изградят коментарите си. За обикновения гражданин нещата стоят по друг начин – биха искала да разберат как този бюджет ще се отрази на техните лични и семейни бюджети, на бизнеса им, и доколко една макрорамка ще им гарантира по-спокоен и сигурен живот през следващата година.
Eдва ли в публичното си говорене представителите на отделните политически субекти трябва да пропуснат острите въпроси, свързани и с нашето място при решаване проблемите в Европейския съюз и общия мир. Недопустимо е да не се познават или да се пренебрегват особеностите на съвременното противопоставяне в глобален мащаб и да не се отчита тяхното отражение върху националната държава. Защото е ясно, че съвременна Европа и светът живеят в една нова реалност. Част от тази нова реалност е повишаването на отбранителните способности и по-нататъшното развитие на военния потенциал. Само по себе си това обстоятелство ще продължи да прокарва разделителни линии между консерватори, либерали и левичари. В същото време традиционните европейски и евроатлантически организации са изправени пред нови предизвикателства, свързани с тяхната ефективност и въпросите на сигурността. Като страна-членка на ЕС, ние също ще трябва да поемем нашите отговорности за собствената ни сигурност и за мястото ни при решаването на фундаментални глобални въпроси.
Предвид току-що казаното, може да очакваме и задълбочаване на поляризацията на общественото мнение – както по вътрешни, така и по външнополитически въпроси. Особено вземайки предвид колко настоятелно се търсят поводи за провокиране на хаос в обществените отношения. А на фона на „геостратегическата култура” на някои от партиите, поляризацията в приоритетите ни за външната политика на България, ще продължи да се обостря на фона на глобалните процеси. Eдин от знаците за подобна переспектива е, че част от политическите партии проявяват непоследователност при изразяване на българския национален интерес. А би трябвало всички да положат усилия за постигането на относителен консенсус в областта на външната политика и сигурността.
Ще ми се да избера за финал на публикацията си няколко въпроса:”Не ви ли омръзна да слушате опорки, звучащи като част от сценарий на евроскептична пропаганда? Не ви ли омръзна да слушате риторика, граничеща с национален нихилизъм? Защо настоящата опозиция предпочита да играе по струната на общественото недоволство, без да поема отговорност и без да дава решения какво ще последва, ако това правителство падне?” Въпроси, на които всеки от вас може да даде отговори в духа на плурализма. Но преди това си спомнете какво искахме и очаквахме да се случи преди тридесет и шест години. Време е да кажем:”Дано това е краят!” Дано това е краят на „промяната”, която за четири години съсипа демокрацията и държавата ни. И не пренебрегвайте голямата картина – тази на България…Времето не спира. Времето никога не греши.
