Още един абсурд, породен от последните нефелни конституционни промени
БСП и Възраждане ще внасят вот на недоверие към служебното правителство, ако президентът не смени служебния премиер Димитър Главчев. Звучи ми абсурдно, но нека преди това припомня за един друг абсурд, предхождащ този. Вие знаете ли, че правният контекст, който се влага в разпускането на Парламента – според авторите на Конституцията от 1991 година, е неговата неспособност да излъчи редовно правителство, което е една от основните му функции. Така е според мотивите на решение на КС № 20/1992 година. Затова питам „мозъците” на последните промени – за тях решенията на КС имат ли някакво значение и дали въобще знаят за тях? В тази връзка да са чули за Решение № 20 от 23.12. 1992 г. по к.д.№30/1992 г. по отношение на НС, в което изрично е посочено, че Конституцията не предвижда непрекъсваемост на функцията на парламента, тъй като „Народното събрание е постоянно действащ орган, но за времето на неговата легислатура, за времето на неговия мандат“. А предвид казаното по-горе – мандатът му приключва с невъзможността да излъчи редовно правителство.
Във въпросното решение е изведен също извода, че парламентарният режим на управление „не означава, че държавата не може да съществува без парламент или че губи същината си по чл. 1, ал. 1 поради предсрочното прекратяване на пълномощията на Народното събрание“. Т.е. прекъсваемостта на мандата на НС не е в конфликт с водещия принцип на Конституцията, че „България е република с парламентарно управление”. От току-що казаното следва извода за неоснователната промяна, осигуряваща непрекъсваемост на функцията на парламента. Впрочем, единственият аргумент, посочен от авторите на конституционните промени беше, че със служебните правителства се нарушава водещия принцип, че България е парламентарна република. Оказва се, предвид въпросното конституционно решение, че това не е вярно.
Направих горния коментар, за да стане ясно, че промяната с непрекъсваемостта на НС се цели в нещо друго – в навечерието на поредните избори, парламентарната трибуна да се използва най-вече за предизборна кампания и за разпалване на предизборните страсти. В същото време с лека ръка се пренебрегва правното обстоятелство, че „народното събрание е постоянно действащ орган, но за времето на неговата легислатура, за времето на неговия мандат“, според съдиите от Конституционния съд. Повтарям – мандатът му се изчерпва с невъзможността да излъчи редовно правителство. Но за „реформаторите” това няма никакво значение. Водещо е осигуряването на парламентарно време, през което вместо да се говори за политики и да се предлагат решения на проблеми, да вървят компрометиращи сюжети, които засилват недоверието към парламента, властта и политиците.
А сега да видим как стои въпроса с вотa на недоверие към служебното правителство. В споменатото решение на КС се казва, че служебното правителство не подлежи на политически контрол, какъвто инструмент е и вота на недоверие. E, как да му искаш вот на недоверие, като не си избирал служебното правителство! То се назначава с указ на Президента по предложение на кандидата за служебен премиер. По този повод в медиите се появиха и първите коментари на конституционалисти, които се позовават на същото решение №20/1992 година.
Също толкова абсурдно звучи и призива, отправен към Президента от лидерката на БСП, която поиска от него да освободи служебния премиер Главчев и да не издава укази за смяна на министри. И веднага възниква въпроса – къде в конституционните промени е предвидено подобно негово правомощие. Особено след като вече стана ясно, че той не носи никаква отговорност за служебното правителство. Според министъра на правосъдието Мария Павлова – „процедурата (б.а. по смяна на министри) е издържана по Конституция, оттук нататък е решение на президента дали ще издаде указ“. Това каза тя в отговор на въпрос за направените от служебния премиер предложения за смяна на двама служебни министри. В тази връзка, по мое мнение, Президентът би могъл в диалог със служебния премиер да изрази становище в контекста на Конституцията и онова, което тя предвижда за служебното правителство. Но той не може да има претенции към състава на МС, но може да поиска да бъде посветен в мотивите за избора – както се случи, или при смяна на министри, тъй като той издава указа. Но водещ във взаимоотношенията между президента и служебния премиер остава принципа, че отговорността за решенията се носи от служебния министър-председател. А твърдението, че щом президентът избира от т.н. листа за кандидати за служебен премиер, можел и да го смени, е също толкова абсурдно. Хайде, да не му измисляме подобно правомощие! Поне, докато все още не са измислили Закон за служебното правителство.
И все пак! Трябва да признаем истината – последните промени, отнасящи се до служебния кабинет не са конституционно издържани и най-добре ще е Конституционният съд по-скоро да се прозинесе. Твърде много са проблемите, които те създават за нормалното функциониране на държавното управление.
P.P. По темата можете да прочетете и публикациите ми: „Всички вкупом се провалиха” и „Кой носи отговорност за служебното правителство”.
