Русия манипулира конфликта
Юлия Каздобина, Якоб Геденског, Андреас Умланд, Zahid.net
Преди 10 години, на 12 април 2014 г., руско-украинската война, която започна с незаконната окупация на Крим на 20 февруари 2014 г., прерасна в мащабен въоръжен конфликт. И днес обаче не липсват експерти и коментатори, които, въпреки че симпатизират на Украйна и осъждат руската агресия на 24 февруари 2022 г., остават двойствени в оценката си за предшестващите я събития. Може би поради влиянието на руската пропаганда, теоретични пристрастия, проста наивност или други причини, много чуждестранни наблюдатели продължават да теглят рязка граница между характера на военните действия в Украйна преди и след тази дата.
Как Русия провокира източноукраинския „бунт“
Войната в Донбас стана едно от последствията от по-широка руска операция, насочена към установяване на контрол над големите и предимно рускоговорящи източни и южни части на Украйна. Първоначално Кремъл възнамеряваше да направи това с възможно най-малко открита въоръжена борба. Най-известният елемент от тази до голяма степен некинетична и всъщност секретна, но всеобхватно организирана военна операция беше анексирането на Крим от Русия в периода от 20 февруари до 18 март 2014 г. Опитът за овладяване на цялата територия, която руските имперски националисти наричат Новоросия, съдържа редица едновременни подривни, хибридни, прикрити действия. Те бяха насочени към подкопаване на социалното сближаване, политическата стабилност и ефективното функциониране на държавните структури в източната и южната част на Украйна, както и извън нея.
Сред най-важните инструменти на руската хибридна война, която се водеше на територията на Украйна, несъмнено бяха руските медии и украинските медии, контролирани от руски или проруски агенти на влияние в Украйна. Въпреки това влиянието на кампанията на Москва за демонизиране на Украйна върху общественото мнение в Източна Украйна остава ограничено. Не само руските пропагандни канали, но и чуждите медии често описваха проруските демонстрации в Донбас като израз на уж масови обществени настроения. Многобройни социологически проучвания, проведени по различно време обаче, отразяват напълно различна картина на ситуацията.
Например, през март 2014 г. само една трета от населението на Донецка и Луганска области подкрепи отделянето на Донбас от Украйна, докато 56% от анкетираните отхвърлиха тази идея. Много сепаратистки действия в източните и южните градове на Украйна изобщо не са инициирани от местното население, а са подстрекавани, направлявани и финансирани от Москва.
Как се стигна до ескалацията на войната
Въпреки че високото напрежение в региона цари още в първите дни на април 2014 г., мащабни въоръжени сблъсъци започват едва през втората седмица на същия месец. На 12 април 2014 г. нередовни формирования, ръководени от руски бойци и агенти на руските специални служби, превзеха административни сгради в Славянск и Краматорск, Донецка област. Новият етап на конфронтацията се характеризира с използването на огнестрелно оръжие и повсеместното присъствие на руски граждани. Тази ескалация бележи началото на войната в Донбас като въоръжен подконфликт в рамките на по-голямата война между Русия и Украйна, която започна с въвеждането на руски войски в Крим на 20 февруари 2014 г. и продължава и до днес. След превземането на Славянск започват първите мащабни бойни действия в руско-украинската война.
Антиукраинските бойци в Славянск бяха ръководени от руски гражданин – полковник в оставка, бивш служител на Федералната служба за сигурност Игор Гиркин, който използва псевдонима „Стрелков“. Командвана от него въоръжена група от над 50 бойци пристигна в Украйна през Русия от вече окупирания тогава Крим, където повечето от тях участваха в анексирането. Именно групата на Гиркин изигра решаваща роля за превръщането на регионалния конфликт в Донбас в междудържавна война между Русия и Украйна. В интервю за руския крайнодесен седмичник „Завтра“ през ноември 2014 г. Гиркин призна: „Аз бях този, който дръпна спусъка. Ако нашето [въоръжено] подразделение не беше преминало границата [от Русия в Украйна], всичко щеше да се окаже както в Харков и Одеса. […] Тласъкът на войната, която продължава и до днес, даде нашата част. Разбъркахме всички карти, които бяха на масата. Всичко!“.
Как така наречените сепаратисти в Украйна бяха контролирани от Москва
На втория ден след събитията в Славянск, т.е. 13 април, Президентът на Украйна Александър Турчинов обяви началото на така наречената антитерористична операция (АТО). Решението на украинското правителство да нарече тази операция по-скоро антитерористична, отколкото военна – въпреки че имаше ясни доказателства за руско участие в Славянск и Краматорск от самото начало – понякога се тълкува като доказателство за вътрешнодържавен, а не за международен конфликт. Това решение обаче беше взето по прагматични, а не парадигматични причини, главно защото предотвратяването на сепаратизма попада в обхвата на украинското законодателство за борба с тероризма, а не в закона за отбраната. През април 2014 г. Киев не искаше да обяви военно положение преди президентските избори, които бяха насрочени за май 2014 г. и които трябваше да бъдат отменени в такава ситуация.
В няколко задълбочени академични изследвания на събитията, предшестващи избухването на войната в Донбас, от самото й начало и последващия й ход, се говори за многобройни връзки между привидно независими антиукраински наемници, действащи в източната част на Украйна, и руските държавни органи – независимо дали в Москва, или в Ростов на Дон, или в Симферопол. Руският историк от немски произход Николай Митрохин беше един от първите известни учени, които посочиха ключовата роля не само на руските наемници, но и на руската държава в избухването на предполагаемата „гражданска война в Донбас“ в статия, озаглавена „Транснационална провокация“ (Transnational Provocatio) . По-късно японският политолог Санширо Хосака в статиите си, например „Руската политическа технология във войната в Донбас“ (Russian Political Technology in the Donbas War) , и немският изследовател Якоб Гаутер в книгата „ Пренебрегваното нашествие на Русия“ потвърди и подкрепи ранните заключения на Митрохин.
Още преди появата на подробни емпирични изследвания на участието на руската държава в конфликта в Донбас, именно този фактор изглеждаше като най-вероятното обяснение за предстояща война. По-широкият политически контекст на военната ескалация в Донбас през пролетта на 2014 г. провокира такова усещане от самото начало. В края на краищата не може да е просто съвпадение, че нарастването на напрежението в региона и началото на войната се случиха по същото време, когато редовните руски войски окупираха Крим и когато Русия ускори своята многовекторна хибридна атака срещу Украйна. Странен аспект на привидния „бунт“ в Донбас от самото начало е, че в него не участват никакви видни общественици, организации или политически лидери от региона.
Намесата на руските въоръжени сили в Донбас
И до днес Русия категорично отрича редовните й войски да са участвали активно във войната в Донбас. Наистина до края на август 2014 г. до голяма степен това беше така. Въпреки това, в допълнение към ключовата роля на редовните войски на руската армия в анексирането на Крим през февруари-март 2014 г., редица случаи в други украински територии свидетелстват за наличието не само на неформални въоръжени групи, но и на регулярни формирования на руските войници.
Най-известният случай на такова участие беше присъствието в Донбас на екипажа на самоходния зенитно-ракетен комплекс „Бук“ на руските противовъздушни сили. През юли 2014 г. този екипаж навлезе за няколко дни на територията на Източна Украйна и случайно свали пътническия самолет MH-17 на Малайзийските авиолинии , летящ над Донбас с 298 цивилни на борда. В същото време, когато по-малки единици на руски редовни сили, като екипажа на „Бук”, подкрепиха проруските бойци, воюващи в Донбас, руската армия започна да обстрелва украински войници от съседни на Украйна територии. През юли 2014 г. на фото и видео материали са заснети редица ракетни и артилерийски удари по украински позиции от територията на Русия. Първият такъв обстрел е извършен на 11 юли 2014 г. близо до село Зеленопиля, Луганска област. Тогава загинаха 30 украински войници и граничари. В доклад , публикуван през декември 2016 г., известната OSINT група Bellingcat описва руски обстрел на Украйна в най-малко 149 различни случая.
Следващия месец Русия най-накрая започна директно нахлуване в Украйна. На 14 август 2014 г. голям конвой от поне две дузини бронетранспортьори и друга руска военна техника пресече руско-украинската граница. Това беше първото масово нахлуване на редовни руски войски в Украйна, потвърдено от независими наблюдатели . До края на август 2014 г. на територията на Украйна бяха дислоцирани до осем редовни, т. н. батальонно-тактически групи (БТГ) на руските въоръжени сили с обща численост над 6000 военнослужещи .
Много политици, журналисти, дипломати и дори някои учени по света, коментирайки тези събития, все още се придържат към пропагандния наратив на Кремъл за войната в Донбас, която продължава през последните 10 години. Следователно медиите, политическите коментатори, експерти и други обществени фигури трябва да гарантират, че разбират добре генезиса и естеството на тази война. Политици, дипломати и други заинтересовани от бъдещето на Украйна лица трябва ясно и последователно да подчертават в своите публични и непублични изявления, че въоръженият конфликт в Донбас през 2014–2022 г. е междудържавна война между Русия и Украйна, а не вътрешноукраинска. гражданска война.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие на украински език: Десять років триває війна в Україні. Росія маніпулює конфліктом, Юлия Каздобина, Якоб Геденског, Андреас Умланд, Zahid.net Текстът е публикуван в рамките на проекта за сътрудничество между ZAXID.NET и полското списание Nowa Europa Wschodnia . Оригиналното заглавие на статията: на полски език е Wojna w Ukrainie trwa od dekady
https://zaxid.net/statti_tag50974/
