Абдикацията на възрастните от възпитателната власт.
Стела Богомилова*, Фейсбук
Не се занимавайте с генезис на агресията. Мислете за генезиса на социопатията. Защото агресията сама по себе си не е равнозначна на зло. Човек може да бъде агресивен, импулсивен, гневен, конфликтен и въпреки това да има чувство за вина, емпатия, граници и способност да разбира последиците от действията си.
Зад извинителния етикет ,,Ловци на педофили,, се крие една дума ,,Кръвожадните,,. Обществото в глобален план погрешно третира детската агресия като отделен проблем на поведението, вместо да разпознава ранното формиране на безнравственост, липса на граници и социопатично отношение към другия. Докато ви е страх ЗА децата ви, докато се страхувате ОТ децата си, те ще ви се качват на главата и ще чупят чужди глави. Страхувате се детето да не ви открадне парите, да не ви набие, да не провали кариерата ви и да съсипе обществения ви престиж. Всичко започва между родителя и детето . И става пред плътно затворените ви очи.
Светът умира не от толерантност, а от подмяната на толерантността с безотговорност. Да търпиш различния е човечност. Да опрощаваш разрушителното поведение заради възрастта, етикета, диагнозата, социалната роля или политически удобната интерпретация — това вече е отказ от граници. Извращава се до погнуса естественото чувство на търпимост. Надяваме се , че лошото се израства. Жалим невръстни касапи. Обвиняваме невинни жертви. Идиотите , скучаещите до безумие младежи, наричат ,,щуротия’’ насилието, гаврата, унижението. Деца , които не знаят що е то правила, принципи, закони сами постановяват свой беззаконов порядък.
На ход е злото – локалите са безобидни в сравнение с малоумниците на 14-16 години, които вярват , че са повече от всички – родители, учители, треньори. Над държавата Учителят вижда ненормалността. Той не е психолог. Гледа как часа по математика да го мине с гръб към класа и е сляп , глух за детските изстъпления. Родителят се радва, че детето му е ударило друго дете и казва: Супер, ще се оправи в живота, няма да се даде лесно! Треньорът нарича неовладяното заплашително поведение на тепиха ,, спортна злоба,,. Психологът казва, че родителите са виновни. Властта замита делата за насилие . Оковаващата верига е : учителят вижда ; родителят оправдава ; треньорът романтизира ; психологът прехвърля вината; институцията отлага; а детето научава, че границата е фикция.
Къде е заровено злото? В лудост , наречена екранна зависимост. ( Да, децата убийци са снимали, докато убиват!) Екранната болест не е измислена от Мъск, от Гейтс, от компютърни специалисти. Тя е измислена от бащите на Калигула и Хитлер. Те са психопати, които в желанието си да избягат от реалността, но и да бъдат герои за наследниците си в същата реалност , точно те правят синовете си пълни идиоти. Казва ви го човек , който има за модел бащата! Оня баща , който те вади от тинята, без да губиш връзка със света.
Всички се боят и гледат ден да мине, а утре да метнат детето , ако може още на 13 години да се оправя самО. Ами , ето – оправят се. Улицата им е бащиния, тайната пътека на хълма – дом и скривалище на мръсни деяния. Важното е убийството да се документира, насилието във видеото на телефона да стане сертификат за нечувана жестокост и да послужи за внимание, прием и издигане в други по-силни банди. Важно е медиите да си излъчат материала за безобразното злодеяние. Важно е после Властта да каже – работи се по случая и да зачака хората да се уморят от бдения и напразни надежди докато утихнат гневът и болката им. Страхувайте се.
Преди повече от десет години изнесох публично един страшен факт, за който бях разговаряла с професионалисти, изследващи престъпността. И държа да бъда пределно точна: не ставаше дума за насилие между деца. Ставаше дума за убийствата на възрастни от деца, извършители на престъплението. Бе установен тревожният факт, че най-високият ръст сред извършителите на убийства се пада именно на малолетни и непълнолетни. Тогава попитах: защо това не се говори публично? Отговорът бе: ,,Защото обществото няма да понесе да го чуе. И още – защото нямаме и до днес механизъм срешу нарастващата детска престъпност.’’
Сто пъти тръбих , че функционалната неграмотност ще доведе до функционални разстройства , а изостреното сетивно възприятие и възпроизводство ще причини аномалии , налудности, психопатии и социална деградация сред младите хора. Не поставям диагнози на деца. Говоря за онзи процес, при който липсата на граници, оправдаването на жестокостта и обезценяването на чуждата болка започват да изграждат морална структура, в която ,,другият’’ вече няма значение. Навярно и този път ще чуя обичайното: „Ами това винаги е било така. Винаги е имало лоши деца. Винаги е имало жестоки деца. Нищо ново под слънцето.“
Не. Нищо ново под слънцето е човешката жестокост. Нов е светът, в който тя се формира и ускорено, синергично се размножава. Днешното дете злодей не е просто престъпното дете отпреди сто години, преминало в нов век. Предишните поколения са познавали жестокото дете, но са го възпирали с други средства, с други граници и с друга непосредствена връзка с реалността. Детето е можело да бъде жестоко, но не е разполагало с цялата технологична среда, която днес може да превърне насилието в зрелище, унижението — в скандално съдържание, убийството в гордост и доказателство за престиж и принадлежност, а чуждата болка — в зрителски материал.
Моята майка, най-мъдрият човек когото познавах, години наред ми казваше една проста, страшна истина:„Гледаш го бебенце — сладичко, хубавичко, миличко, ще му целуваш бузките. А не знаеш какво чудовище спи в него и не знаеш, че това чудовище друг го буди’’ . Тя знаеше, че детето не е родено като завършен човек. Тя знаеше , че раждането не е морално завършване. Че между бебето и човека има възпитание. Тя бе смела. Безстрашен родител. Не по- малко бе любвеобилна. Казваше , че на човек нищо не можеш да дадеш, нито да му вземеш. Но може да го насочваш, да му задаваш форма, ако не съдържание. Нейното поколение знаеше , че човекът се възпитава.
И точно тук е разликата. Не твърдя, че миналото е било невинно. Твърдя, че днес разполагаме с невиждана досега възможност да оставим детето на самотек със своите импулси, да го освободим от възрастния, да го потопим в чужда агресия и после да наблюдаваме резултата през екрана. Това вече не е „нищо ново под слънцето“. Това е нова среда за старото човешко зло. Защото ако детето не е завършен морален субект при раждането, тогава възрастният не е декоративен аксесоар към детството. Когато се говорят така нещата , не се чува поради страха и подценяването на сигнала за нова опасност.
Сега , когато е убит с касапско хладнокръвие 37- годишният беззащитен мъж , всички сте в шок и се страхувате. Страхувайте се от собствените си деца. Ще е така , докато им слугувате. Нашите деца вече не са нашите деца. Те са общество с хищнически анимализъм , кръвожадна маса , която се тренира за война с човеците и ще погълне всичко- първо, шепата свестни деца , а после ще посегне , както в случая – на възрастните . Тежка е присъдата на децата към големите. Таралежите вече се раждат с бодли. Ако не искате да сте виновната им жертва , вземете си децата и ги сложете в граници. Без граници и ограничения отвсякъде – стихията на детското социопатно варварство ще ви унищожи – когато агресивното поведение системно се оправдава, романтизира или оставя без последици, то може да се нормализира. Спрете се и помислете сериозно какво става, когато безграничната социопатна агресия стане начин на съществуване, а чуждата болка престане да бъде морално значима. Тогава ще се отнеме и правото ви да се възмущавате.
Бъдете толерантни , но толерантността може да стане ужасяващ проблем, когато бъде превърната в отказ от граници и отговорност. Създавайте и възпитавайте човеци вместо биологичен отпадък с морална шлака. Достатъчно е поне на едно да ги научите – да не нараняват и убиват за удоволствие. Животните не го правят. Ако и тази разлика вече не умеете да правите, поне преустановете собственото си размножаване. Казвам това с болка, а не от остроумна жестокост. Защото възрастният, който абдикира от възпитателната си власт от страх да не бъде отхвърлен от собственото си дете, не му дава свобода. Дава му власт. А властта без граници, без отговорност и без морален апарат за нейното носене не е свобода. Тя е стихия. Стихията не се възпитава с уплах от нея. Възпитава се преди да стане стихия. И когато тази стихия срещне човек, който няма сили да ѝ каже „не“, тя започва да търси кого да погълне.
Защо автоматично наричаме тези лица ,,деца’’ ?
Източник: Стела Богомилова, Фейсбук
* Стела Богомилова е български психолог, психолингвист и педагог. Тя е основател и част от Фондация „Стела Богомилова“, която се занимава с консултиране на учители, родители и специалисти, както и с подкрепа и експертиза в областта на образованието и детското развитие. Изразява публично експертни позиции в медиите по актуални теми, свързани с агресията в училище, образователните реформи и семейната среда
<<Може да прочетете в този сайт и моята последна публикация по същага тема – “Агресията и насилието сред децата и младежите” (ЙХр)
