EДИН “СЛУЧАЕН” ПАРАЛЕЛ

българските евреи
Време за четене: 3 минути

Да ядосаш българите, и то по темата за спасяването на българските евреи, е като да покриеш със съдържание българската пословица: ”На каквото си постелеш, на такова ще легнеш”. И това е напълно съотносимо към отзвука у нас от изявлението на Мария Захарова – говорителката на Външното министерство на Кремъл. Между другото, българският народ е много чувствителен към историческата истина. И след подобна провокативна позиция може да се очаква, че към българите, които са негативно настроеникъм политиката на Кремъл, ще се присъединят още недоволни. Това имах предвид, припомняйки ви смисъла, който нашият народ е вложил в цитираната пословица.

Нали разбирате, че това не са случайно изпуснати думи, а добре обмислена, съгласувана и официална позиция. Иначе защо въпросната госпожа ще я чете като комюнике по повод поредното посегателство върху нееднакво възприемания от българите паметник на съветската армия. Известно е, че общественото мнение в България е раздвоено по отношение на него и този факт комулира в себе си не незачитането на  жертвите, които Русия даде във Втората световна война, а отразява единствено спорната тема за ролята на съветската армия и последиците от навлизането й на българска територия, оставайки ни за един дълъг исторически период в зоната на съветската геополитика.

Когато посегнеш на една толкова неоспорима заслуга на българския народ и на българската църква – спасяването на българските евреи от геноцида на Хитлер, което е един световноизвестен факт, остава да виси въпросът:”А защо Кремъл го прави?” Нали не допускате, че там не знаят истината? Затова и несъстоятелно звучат всякакви предположения, изразявани от български представители, за непознаване на историята. Познават я, и още как! Знаят също, че на подобна спекулация може да се поддаде само  някой неграмотен човек, който не може да съобрази, че спасяването на българските евреи като исторически факт доста изпреварва  влизането на съветската армия. А и колко може да са тези, които не могат да съобразят това? Тогава за кого е предназначена подобна дезинформация? И дали това е целта – да бъде подменена историческата истина? Съмнявам се.Това по-скоро е учебникарски пример за прилагане на един от инструментите за водене на хибридна война. Подобно изявление с претенции за официална позиция, има далеч по-голяма цел. Това не е и онази, подхвърлена  към историците  провокация, произнесена от Путин за произхода на славянската азбука и за Кирил и Методий. В сегашния случай целта е българския  политически  живот.

Кремълските стратези много добре знаят за различното  отношение на българите към Русия, предвид  нейната роля в историческата съдба на България през  различни периоди от  нашето  развитие. На кремълските чиновници им е известно  на кои български политици и политически партии може да разчитат  днес, за да реализират успешно своята геополитика. Общоизвестно е също, че те разчитат много на пряката и непряката  намеса във вътрешните работи не само на България, но и на всички страни от бившия социалистически лагер. А и вече е очевидно, че в момента активната външна политика на правителството по отношение на Балканите, както и ролята на премиера Борисов, започват  да изнервят кремълските чиновници. Подобен факт едва ли би могъл да се възприема положително от тях, имайки предвид амбициите на Кремъл да запази периметъра на руското геополитическо влияние.

В момента тактиката на Кремъл и тази на БСП много си приличат. Някои ще кажат, че ги разработва един и същ стратегически център. Може и да е така, предвид натрупването на много факти. Но това, което бих могла със сигурност да потвърдя е, че едните и другите бягат от вътрешните си проблеми. Провокациите, фалшивите новини и спекулирането с иначе общоизвестни факти, са добра възможност за отклоняване на вниманието от собствените проблеми и пораждане на съмнения по отношение на политическия опонент. Факт е, че България е от другата страна – и като член на НАТО и на Европейския съюз. За тези, които биха желали да я отклонят, намесата във вътрешнополитическия живот и запазването, най-вече на икономическата енергийна зависимост, остават единствената възможност да ни се влияе геополитически. Кремъл става все по-нервен, защото целият фокус на Европа е свързан с българското европредседателство и Западните Балкани, които на Русия никак не й се иска да изгуби.

Подобни провокации, изречени от Москва,  като подход целят да  преориентират дебата между основните политически сили – управляващата ГЕРБ и опозиционната БСП, като го фокусират около подобни неистини. Очакването е  – отклоняване  от актуалната проблематика на европредседателството, замъгляване на резултатите от едно успешно управление и неутрализиране ролята на България като фактор на Балканите. Познато, нали? Подобно пиар поведение имат и двете  опозиционни партии  ДПС и БСП. Говоренето им, което се възприема от все повече българи като неадекватно и необосновано, носи същите белези на хибридно разсейване на политическия опонент, който очаквано трябва да се  поддаде и да премине в обяснителен режим по повод фалшивите  новини, спекулациите  и лъжите. Въвлечени по този начин, управляващите  несъзнателно стават съучастници в подмяната на истинския дебат по теми, които касаят обществото и предстоящото европредседателство. Да, то не може да е причина да спре политическия живот в страната, но доколко основателно и адекватно е политическото говорене на опозицията, след като то е изпълнено само със спекулации и поражда единствено недоверие, особено що се касае до двойния стандарт при тълкуване на корупционните действия на “нашите” и на “чуждите”. Затова и предстоящият  вот на недоверие може да бъде възприет единствено като провокация и трибуна на опозицията за безотговорно спекулативно  говорене – част от  антикампания, която определено работи срещу българското председателство на Европейския съвет. А подобно поведение може да доведе до собствени електорални загуби, предвид засилващото се недоверие  към тези, които са  решили да играят против българското европредседателство – единствената възможност Европа да научи повече за нас, а страната ни да засвидетелства постигнатите положителни резултати, след един дълъг и мъчителен преход. Но за поведение, като това на опозицията, народът ни казва: “Човек каквото сам си направи, и Господ не може да му го направи.” Важи и за двата случая,  които коментирах и в които открих паралелен контекст на хибридна война.

error: Свържете се с автора за разрешение!!