ЗА БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКАТА – КАТО ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

българската енергетика
Време за четене: 5 минути

Съгласно Постановление 181/20 юли 2009г, допълнeно през годините, вкл. последно през 2021-а година, в списъка на стратегическите дейности и обекти, които са от значение за националната сигурност и са част от критичната инфраструктура, e и сектор “Енергетика”. В документа, в раздел VI. (Изм. – ДВ, бр. 5 от 2013 г., предишен раздел V – ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 22.03.2016 г.) Сектор „Енергетика“, са визирани слeдните стратегически дейности:

1.1. Управление на отрасъл енергетика;

1.2. Производство на електрическа енергия, добив на въглища и експлоатация на хидротехнически съоръжения;
1.3. Дейности по съхранение и транспорт на свежо ядрено гориво и на отработено ядрено гориво, управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения;
1.4. Пренос на електрическа енергия;

1.5. (нова – ДВ, бр. 33 от 2021 г., в сила от 20.04.2021 г.) Разпределение на електрическа енергия;

1.6. (предишна т. 1.5 – ДВ, бр. 33 от 2021 г., в сила от 20.04.2021 г.) Пренос и съхранение на природен газ;

1.7. (предишна т. 1.6 – ДВ, бр. 33 от 2021 г., в сила от 20.04.2021 г.) Производство на горива.

Ако трябва да очертая приоритетно какво означава това в контекста на националната сигурност, бих цитирала няколко направления:гарантиране сигурността на доставките на енергия; достигане на целите за възобновяема енергия; повишаване на енергийната ефективност; развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди; защита на интересите на потребителите. В този порядък те са цитирани и в “Стратегия за устойчиво енергийно развитие на РБ до 2030-та година с хоризонт до 2050-та година”, която беше предложена за обществено обсъждане след изтичане срока на предходната (за периода до 2020-та година). Впрочем, аз не открих потвърждаващ факт, че тази Стратегия е обсъждана и гласувана в Народното събрания. Затова ще се опитам да подходя принципно към темата за енергетиката като част от националната сигурност, търсейки основанията за моя избор на тази тема в новата геополитическа обстановка, провокирана и от войната на Русия в Украйна.

Като база ще стъпя върху моето разбиране за една адекватна визия, свързана с енергетиката – най-общо като поддържане на сигурна, стабилна и надеждна енергийна система, баланс на количество, качество и цени на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, ядрена енергия, въглища и природен газ; прозрачно, ефективно и високопрофесионално управление на енергийния процес до неговото кръгово затваряне – производство, доставки и пренос, алтернативност на източниците, съхранение и разпределение, потребление. Като част от националната ни сигурност, дейностите в сектор “Енергетика” са в обсега на вземане на стратегически решения от МС и от Народното събрание. Тези решения не трябва и не могат да са резултат на емоционални и спонтанно провокирани персонални политически решения, взети под чужд натиск. Те трябва да бъдат предвидливо подготвени и подплатени с достатъчни основания в подкрепа на националната ни сигурност.

Днес България, Европа, а и целият свят са изправени пред справянето не с една, а с няколко кризи. На фона на войната на Русия в Украйна, ставаме свидетели на разместване на геополитическите пластове в международните отношения. А националната сигурност не е празно понятие. В условията на несигурна международна обстановка, приоритет е системното реализиране на политики, които да водят до решаване на кризите и до пренастройване на цели системи, вкл. на енергетиката. Изисква се експедитивност и експертност, осигуряващи прогнозируемост на предизвикателствата пред икономиките и пред потреблението. Само преди дни Световната банка излезе с доклад “Переспективи за стоковите пазари” и в него прогнозата за ресурсите и за цените, недостига на храни и задълбочаването на глада в отделни райони на света никак не е добра. Освен проблема с осигуряването на добивите от храна и ресурси за икономиката, другата най-актуална тема е за цената на електрическия ток и на природния газ, както и състоянието на критичната инфраструктура, свързана с посочените по-горе от мен дейности в сектор “Енергетика”.

На фона на войната и на новата геополитическа география на международните отношения, не ми е известно правителството да е предложило визия или стратегия за обсъждане в Народното събрание. Известно е, че решения, свързани с дейности от националната ни сигурност се вземат задължително от българския парламент. До тук правителството, не само че се оказа неподготвено (запълняемостта на Чирен е само един от примерите), но то предприе изпреварващи действия, които засега оставят впечатлението, че са по-скоро резултат на спонтанни персонални решения. Липсва прозрачност за прогнозируемост, обезпечена с конкретни превантивни действия. На обществото не са известни решения на МС за планиран отказ от руския газ и заменяемост с гарантирани алтернативни източници. По-скоро впечатлението е за хаотично поднесена пропаганда, непрозрачност и усещане за подготвяни корупционни схеми, каквато е връщането на посредниците – търговците на природен газ. А изпразването на газохранилището Чирен до 17% е само един от аргументите не само за дефицит на прогнозируемост, но и за липсата на целенасочена политика по посрещане на предизвикателствата, свързани с енергетиката.

България разполага с изградена инфраструктура, за да диверсифицира веднага доставчиците на природен газ и да намали зависимостта от руския. Ние сме потребители на малко количество, в сравнение с онoва, което потребяват други европейски държави. В същото време разполагаме с капацитетни възможности през тази инфраструктура да транзитираме и към други държави от Европейския съюз, което ни прави стратегически важни на газовата карта на Европа. Управлението на Борисов бе помислило и за това. Впрочем прозрението и далновидността в провеждането на политики са показател за всяко успешно управление. Създаденото и изграденото е най-обективния аргумент кога и дали едно управление е било успешно, и е действало в национален интерес. Моето категорично мнение е, че в момента решенията за природния газ трябва да се вземат през парламента. Нека в парламента бъде решен подхода за избор на алтернативни източници и свързаните с тях доставчици. След консултация с експерт, моето мнение съвпада с позицията на ПП ГЕРБ, че най-изгодно е директно договаряне с производители, т.е. със съответната държава. Днес възможностите за алтернативно снабдяване с природен газ са много. Но предвид на войната, как ще се развият геополитическите тенденции и дали предизвикателствата няма да са и пред държавите-износителки, никой не може да ни каже? Така че гаранции за сега съществуващите възможности никой не ни дава. Разбира се, водеща при избора на доставчици трябва да е цената, която да е благоприятна за икономиката ни и за крайния потребител. Цена, която ще включва печалбата и на посредника, бърка дълбоко в джоба на бизнеса и на гражданите.

В края искам да напомня, че много скоро държавата ни ще бъде изправена и пред други проблеми, ако те не бъдат предвидени. Нали не сте забравили, че имаме ядрена енергетика? А дейността на българската АЕЦ е свързана с определени планирани поддействия – доставяне на ядрено гориво, което знаете откъде идва, извозването на отработеното гориво също е обвързано с Русия, снабдяването с резервни части, както и извършването на определени инженерни и научни услуги. И всичко това е заради съветските/руските реактори и трябва отсега да се търсят алтернативи, т.е. и тук говорим за неотложна диверсификация. На фона на геополитическата обстановка, тези решения също трябва да се вземат сега, а не утре, защото ще бъде много късно. Сегашните напъни на управляващите могат да докарат на България много проблеми в резултат на подценяването на бъдещи тежести, които ще се стоварят на гърба на българския народ. А всички знаем, Русия ще продължи да използва предишни и сегашни зависимости като инструмент за политически цели. В този контекст, и войната в Украйна е свързана с тази стратегическа цел, както и с печалбите на Путин от Газпром. А вие случайно да сте чували за огромното Юзовско находище на шистов газ в Донбас (1,09 – 4 трилиона метрични метра шистов газ), което е второто по големина в Европа? ЕС беше заинтересован да купува газ от Украйна, за да диверсифицира своите доставчици и да намали зависимостта от руския газ. В същото време Украйна разполага и със съоръжения за съхранение на газ и тръбопроводи, които са близо до ЕС, и подобно споразумение би довело до големи загуби в печалбите на Газпром (Путин). По същия начин и в Крим има големи находища на газ, които Путин искаше и получи с окупирането му. Затова за Русия е толкова важно Донбас да е под нейн контрол. Ето защо тя финансираше „сепаратистите“ през тези осем години. Но това е друга тема… Сега е важно България да реши проблемите, които ни докара това правителство. И колкото по-скоро си отиде от властта, толкова по-бързо ще ги решим.

error: Свържете се с автора за разрешение!!