И ако e вярно, такава власт не е ли опасна? И както писах преди време – вероятно е такава власт да роди „чудовища”. Ако все още не ги е родила….
Днешното време поставя много въпроси, вкл. и този за противопоставянето на демокрацията от едната страна, и от другата – авторитаризма и диктатурата. Причината не е и само в налагането на фейка и дезинформацията по доста авторитарен начин, превръщайки ги и в официална политика на настоящото правителства. Засилването ролята на дезинформацията е по-скоро резултат, а първоизточникът е тенденцията на авторитаризъм чрез изпълнителна власт. Една тенденция, която би трябвало да страхува хората, но и да ги тревожи. Да добавим и войната, която Русия води в Украйна и как тя се отразява на страховете на хората, но и как тя може да бъде използвана от всяка изпълнителна власт като допълнителен фактор при прокарването на едни или други политики и при вземането на едни или други решения. Кризите, на които днес сме свидетели се оказва в един момент комулиран ефект от дезинформацията и войната. Те могат да бъдат използвани като възможност за прилагането на недемократични подходи и практики.о
Истина е, че у всяка власт има апетит към инерционно концентриране на повече власт, отколкото е разписано в Конституцията. В такъв случай възниква резонния въпрос – дали крехката българска демокрация не е под заплахата на нечисти намерения, свързани с концентрирането на много власт в ръцете на няколко човека. А това непременно върви с пълното обсебване на все повече публичен ресурс под контрола на същите тези няколко човека. Същият процес върви успоредно с тенденцията на обвързаности и близки отношения при назначения в йерархията на новластта – семейни и родствени, бизнес и приятелски връзки, партократични, които пораждат въпроси и съмнения за конфликт на интереси и злоупотреба с власт. Задълбочава се и ефекта от непрозрачно управление.
Защото най-важното в упражняването на власт е прозрачността. Едно истински прозрачно управление няма как да не отговори на въпроса за какво точно са изразходвани 11 млрд лев по време на празници, когато гражданите четат, че „вероятно 6 млрд са за плащане на текущи разходи, а останалите 5 млрд – не е известно! Или какъв точно резултат може да се очаква за България, предвид условието на Австрия за приемането ни в Шенген по въздух и море. Неменуемо възниква въпроса – как правителството реализира публичното говорене по дневния ред на обществото. Не е без значение и кой говори – политик или експерт, аматьор или популист, но и как той говори. Моята констатация е, че на популистката вълна са се покатерили всички, яваващи се в качеството на разпространители на информация, която обслужва пропагандните тези на правителството. Признавам, че се двоумя в определението за това какво наистина се случва. Дали е временно отклонение, криза на демократични ценности и на лидерите, които ги представляват, или е някакъв повратен момент в развитието на демокрацията – по – скоро на нейното потъпкване.
Очаквам да подредите вашето мислене по темата. Може у вас да се е появило ново прозрение за случващото се по българските ширини. Може да съберете в сюжет вашите лични възприятия за настоящото управление на България. Виж, че се е получил един къс разказ в търсене на отговора какво вече се случва в България – след повече от 30 години? Възможно е да сте от онези, за които продължението на демократичния процес не ни осигурява необходимия ресурс за успех и търсим нещо друго? А може да сте от моята страна, защото аз смятам, че демокрацията трябва да продължи. Тя има още много неизползвани ресурси, което би трябвало да развием и да съхраним и те да са предизвикателствто пред всеки интелигентен човек.
Днес управлението на държавата ни е в ценностна криза. И тя е в изражението не само на числата, скандалното заменяне на фактите и хаоса. Липсата на прозрачност и замяната й с дезинформация и фалшиви новини, представяни като правителствена позиция, която намира все пак публично опровержение, когато става дума за факти и обстоятелства, едва ли звучи престижно за една власт, претендираща за прозрачност. За българските граждани продължава да остават неясни харчовете и задлъжняването с нови заеми. Няма оправдание за двойно по-голямата инфлация в сравнение със средната за ЕС. Остава все така усещането, че правителството има интерес от по-високото ниво на инфлацията, защото знаем, че чрез нея се отчита увеличаване на приходите. Остава и усещането, че политиката на реално стимулиране на растежа, което е и най-сигурния начин “възходът” на инфлацията да бъде спрян, реално не е във фокуса на правителството.
А прескачането от една тема към друга, което се случва без аргументирано обвързване с дневнния ред на обществото, издава липсата на ясно формулирани цели за постигане. Свидетели бяхме и сме как под „реформа”се разбира едни неудобни за управляващите хора да бъдат заменени с други – послушни наши партийни другари или бизнес съдружници, в името на овладяване на властта. А ако става въпрос за назначения в съдебната власт, да сме сигурни, че ще ни опазят от върховенството на закона. Защото законът не е за всички…. Такава се оказа и прокламираната “реформа на съдебната система”, сведена до превземане съдебната власт и регулаторните органи….След най-горното ниво – на ВСС, на ред е Конституционният съд ли?
Не се съмнявайте, ако сте политици или сте от правителството! Все повече български граждани са убедени, че днес България се управлява от хора без авторитет, които се опитват да си го наваксат на гърба на българския национален интерес. Аз не съм чула премиер на европейска, а и на друга държава, който от години не пропуска възможност да плюе по неговата държава и по нейните граждани. Обяснението може да е само едно – така се отплаща на онези, на които е възможно да е давал големи обещания, ако е във властта. Прави го, без да осъзнава, че нечий чужд интерес може и да не съвпада с националния. Така под претекста как се борим за “нулева корупция”(колко ли странно звучи в ушите на европейските ни съюзници и патртньори), върви процес на свръхконцентрация на власт в ръцете на малка група от хора. Вие всъщност питате ли се колко реално присъства политическият субект, чието правителство днес управлява България? Кой взема и как взема решенията във въпросния „политически субект”, който се подвизава като „промяната”? А резултатите от местните избори не бяха ли симптоматични и основателни да се попитате кой всъщност управлява? Каква е идеологията, която тази ПП изповядва? Въпросът е не само ценностен, особено ако става въпрос за практики на държавно управление. А не трябва ли да се чувстваме обезпокоени, че с повечето от „промените” в Конституцията се посяга на основни принципи на демократичната държава, като не се зачита решение на Конституционния съд от 2003-та година, което доста добре обяснява в кои случаи не се посяга с решение на Обикновено народно събрание, когато става дума за формите на държавно управление или за форми на държавно устройство? Наистина ли политици с комплекси и с уклон към абсолютна власт ни управляват? И ако това е така, не го възприемам само като индивидуална или политическа патология, както преди време и по друг повод беше се изразил депутата Томислав Дончев. Защото просто пораженията върху обществената тъкан са много, много големи. А такава власт наистина е опасна за демокрацията и която в един момент – както писах преди време, може да роди „чудовища”. Ако все още не ги е родила….
януари 2024 г.
