Това са думи на генерал Стефан Тошев. Той е с много заслуги във военната ни история. Роден е на 18 декември 1859 година в Стара Загора, тогава Ески Заара. Въпреки забраната на своите родители – осемнадесетгодишен, той се включва в Руско-турската война от 1877-1878 година като преводач към Българското опълчение. Учи във Военното училище. Постига блестяща военна кариера. Като капитан командир на Трънския отряд участва в боевете при Мека црев и Три уши, където e ранен в двата крака. Награден е за проявения героизъм по време на боевете. През 1904 г. е повишен в чин генерал, а през 1908 г. е назначен за началник на Първа пехотна софийска дивизия. През Балканската война участва в Лозенградската и Чаталджанската операция с дивизията, която командва. За проявените от него качества получава званието генерал-лейтенант и като командващ Пета армия през Междусъюзническата война действа успешно в участъка Султантепе, Егрипаланка и Китка планина.
През Първата световна война Стефан Тошев достига едни от най-големите си постижения като военен деец. Тогава ръководи Трета армия, която през 1916 г. води успешни боеве срещу Румъния и Русия. При щаба му като офицер за поръчки е аташиран княз Борис, тогава млад поручик. От това време и датира възхищението, което изпитва към него на бъдещия цар на България, определяйки го като “блестящ военноначалник”. А връх в бойната му кариера се смята битката за Тутракан, който е превърнат от румънците в здрав бастион „с километрични телени мрежи, с безбройни вълчи ями, засеки и капани“. Командващият румънската армия генерал Аслан го нарича „моят Вердюн“. През Първата световна война там се водят кръвопролитни боеве, а генерал Тошев заслужено е наречен „Тутраканския герой. Многократно е награждаван за военни заслуги. Той е автор на книги, в които прославя и защитава подвига на българския войник.
Сред безспорно най-известните заглавия е „Победени без да бъдем бити.Отговор на хулите ни като съюзници.“(С, Захари Стоянов, 2018) Тя е своеобразен преглед на войните от 1912-13 и 1915-1918 година. Макар да не разбирам нищо от военно дело, не пропускам книги, чиито автори са хора на честта и на войнския дълг. Безспорно такава личност е генерал Стефан Тошев, който е син на възрожденската учителка Анастасия Тошев, която основава първото Девическо училище в Стара Загора. Имената и на майката, и на сина остават завинаги свързани с историята на града и на България .
Книгата „Победени без да бъдем бити. Отговор на хулите ни като съюзници.“ не само носи всички характеристики на достоверното документиране, но отразява и философското отношение на нейния автор към процесите, протичащи тогава в българското общество. Впечатляващо е, че обобщенията му в този контекст звучат актуално и днес – все едно е наш съвременник. Това е и причината – в подкрепа на тази моя констатация да ви предложа цитати от глава ХV. „По-раншни социални и от вътрешно естество причини, повлияли за катастрофата”. В нея той се вълнува изключително от такива понятия като отечество, обществен дълг, саможертвата пред народния олтар, и на които – според него, ”почна да се гледа като на измислици”. И продължава:
„Неразбраната насока на обществения живот поради криво схвщане на конституционните свободи донесе погрешни понятия у гражданите – да търсят само права и да нехаят със задълженията си към държавата и обществото. При голямото желание да печелят партизани и съмишленици, водителите народни забравиха дълга си за възпитанието на обществото в пътя на гражданските добродетели, тъй необходими за всеки културен човек. Те всецяло се отдадоха на гореща партийна борба и внесоха между гражданите кипежа на прекалено парттизанство, на раздори и преследвания. Техните големи амбиции за министерски постове и за лидерство доведоха до раздробяването на партиите, което внесе още по-голяма неразбранщина и ожесточение в борбите. Зловредните агитации с абсурдните обещания: намаление на данъци, подаряване на държавни гори, построяване на железници до най-затънтените градчета, шосета, мостове, водни привилегии и пр. и всичко това непременно придружавано с отвратителна демагогия, за да се въздигнат своите и да се охулят противниците – отровиха българската душа и създадоха опасното настроение на песимизъм и охладяване в понятията за общественото благо. И най-простият разбра, че властта и борбата за нея са средство за узаконявано своеволие, за лични и партийни облаги.”
„И разврати се силно народът и настъпи голям морален упадък до степен общественото благо, благото на отечеството, да се разбира само в благото на партията, т.е. във всяко обществено предприятие партийният интерес да стои по-горе от отечествения. И разцепи се масата на партии и партийки, и започна се интензивна борба да се събори Иван, да се настани Драган…….Вместо да отиват в пътя на съревнованието, към прогреса и културното повдигане на страната, партиите постепенно се изродиха в олигархии, които при дохождането на власт поемаха камшика на своеволието, въртян до вчера от противниците. И дохождаха и поемаха управленнието, един след други разни кабинети, и управляваха те първоначално в името на народовластието, обаче след заангажиранетоо си в борба с противниците, започнаха да се отбраняват, да преследват другите, да пазят интересите на своите и да прокарват в парламента само онова, което шумно ги рекламираше като просветни ревнители на общественото благо”.
Р.Р. „Когато колата се обърне, пътища много”, казва поговорката, обаче в нашия случай обръщането донесе и счупването, на което не помагаше вече съществуването на други пътища и остана само горчивия урок в бъдещето….”, казва генерал Стефан Тошев.
Който разбрал, разбрал….
Източник на цитатите: Тошев, Стефан, „Победени без да бъдем бити. Отговор на хулите ни като съюзници.“(С, Захари Стоянов, 2018), стр. 270-271
