На фона на разногласията за разпределението на постовете в европейските институции, съм впечатленa от позицията на българския премиер Бойко Борисов. Винаги когато е ставало дума за него в мои публикации съм казвала, че през последните години той съумява да надгражда образа на държавник и политик. Чрез репортажите от Брюксел тези дни, Борисов много ясно очерта българската позиция. Категоричното отстояване на кандидатурата на Вебер да оглави ЕК е принципно, предвид резултатите от евроизборите. Впечатлението е, че България активно участва и може да е двигател във вземането на консенсусни решения, използвайки българска писта за преговаряне. Премиерът е категоричен, че основата на разговорите не може да е безпринципна.
Зад ясно изразената му гледна точка прозрях една друга България, която влиза в нова роля. Чрез позицията на премиера страната ни не само е наясно как да защити националните ни интереси, което е тенденция през последните години, но и да предлага, отхвърля или да защитава кандидатури с оглед на бъдещи политики. Прави го не просто в общия хор на обсъжданията, но и като ясно дефинира и критериите, и преградите, отлагащи вземането на окончателно решение. Този нов шрих към образа на България не е случаен, а е резултат от самочувствието ни да продължим да се утвърждаваме като фактор. Не можем да не отчетем тук ролята на успешното българско европредседателството, както и неоспоримите темпове и резултати в социално-икономическото развитие на страната. Нещо, за което противниците на ГЕРБ и на правителството не обичат да говорят и се опитват да неглижират, предпочитайки да ни напомнят, че сме най-бедната страна в ЕС. Тактически пропускайки да припомнят другото – от каква база сме тръгнали и кой ни докара до това дередже да догонваме другите десетилетия напред.
В същото време критиците на Борисов обичат да се вторачват в начина, по който той реализира ежедневното си общуване с хората. Според мен, това му умение е уникално и бих го определила като ясно дефинирана потребност – да ги предразположи да следват неговата откровеност за поставяне и решаване на проблемите. При него няма опорни точки, както го правят други лидери на партии. В същото време импровизациите в ежедневното му публично говорене следват естественото поведение на неговото мислене. Прави ли ви впечатление, че той не е от политиците, които притежават негативния навик да употребяват мисловната си енергия в дълги тиради за доказване колко другите грешат? За тази цел понякога му е достатъчно да вмъкне някое устойчиво словосъчетание или да използва хумор с голям ефект. Между другото – хуморът е модел на латералното мислене. Както си го слушаш, изведнъж тази фраза или нотка на ирония, се превръща в поантата, която е своеобразна провокация към слушащия за по-бързо възприемане логиката на казаното от него. Истината е, че след десетина години активна държавна и политическа дейност, причината мнозинството хора да му вярват е усещането за неговата непредпазливост, която те отдавна са възприели като последователно отстоявана честност. Сигурна съм, че е така и навярно това имат предвид всички, които говорят и пишат за харизмата му.
Днес предстои поредна среща на върха на ЕС, от която се очаква яснота за разпределението на ръководните постове след изборите. Времето е накъсяло, защото предстои и конституирането на новия Европейски парламент. Иначе казано – преговорите продължават. За успешното им приключване ще са важни не само колективните усилия на мнозинствата, но и гласът на всяка страна-членка. Сред тях е и този на България…
