Безсилното слово изчезва
“Littera scripta manet, verbum imbelle perit“, т.е. написаната буква остава, безсилното слово изчезва. В днешния ден, когато отбелязване Деня на народните будители, Радев, който по конституция трябва да олицетворява единството на нацията, отново сгафи. По две причини, Първата, че за пореден път доказа как за него основният закон на държавата продължава да не означава нищо. Втората, че нито той, нито екипът му не разбират и не успяха да осмислят понятоето “заедност”, което е задължително за политическото мислене и за ценностната система, която вкупом не притежават. Има и една трета причина – катастрофален дефицит, изключително невежество и непознаване на регламентираните критерии към официално-деловата комуникация и стил.
Само мога да предполагам кой е автора на неговите текстове, но в никакъв случай това не е човек с професионални умения. Иначе той щеше да знае, че този празник винаги е ценностно натоварен да укрепи националния дух и да подкрепи единството на нацията. Тръгвайки от традициите в българската история, да извади предимствата на единението при справяне с предизвикателствата в кризисно за народа ни време, каквото е днешното. Президентски текст по този повод трябва да има повече характер на обръщение за сплотяване и за призоваване към солидарност, милосърдие и съпричастност. В такъв ден един истински български президент е длъжен да влезе в ролята на будител, какъвто той трябва да е и през целия си мандат. Будител, а не подбудител (с вдигнат юмрук) на незаконно сваляне на законна власт. Констатация, която се затвърждава и с днешния му “поздрав към протестиращите”, както много точно някои вече го определиха.
Текстът е наситен с клишета, а под тях прозира духовната нищета на автора, който и да е той. Има едно натъкмяване, като се изреждат групичките протестиращи граждани, сякаш, за да им се угоди, Нали е предизборна кампания, а те са електорат! Чета и усещам как се изчервявам….от срам! От такъв ли президент има нужда днес България? Има ли смисъл въобще да обсъждаме нещо, което регистрира подобно пропадане на политическото мислене, дефицит на ценности и непознаване на официално-деловия стил на комуникация. Нямаше ли един експерт, който да каже, че стилът трябва да отговаря поне на регламентиращата и задължителна функция – президентът винаги се обръща към един обобщен адресат, а това е народът. Текстът също е абстрактно-обобщен и коректен към цялата нация в смисъла на нейното единение, а не разделение и противопоставяне. Обратното е изключетелно недопустимо, а и неконституционно, съотнесено към празник като Деня на будителите.
Въпросният текст е недостоен като повод да го коментирам професионално, както и да цитирам пасажи от него. Не бих пропуснала обаче да кажа няколко важни неща. Стиловата характеристика на подобен текстови формат трябва да е определено консервативна. Имам предвид, че съобразаването с установеността на лексикалното и синтактично изразяване не е пожелателно, а задължително. Става въпрос за устойчиво придържане към определена лексика и в никакъв случай не се допуска профанизиране на ценности, свързани като в конкретния случай с народните будители и будителството като обществено движение. Такива текстове не са провокативни за част от обществото и не трябва да се използват за противопоставяне на едни граждани на други. Професионалните автори на подобни текстове винаги избират един водещ акцент – на “заедност”, който както вече казах в началото, е задължителен за политическото мислене и за ценностната система на един президент.
Днес народът ни и светът са изправени пред не едно, а пред няколко предизвикателства. Много от нас губят и ще загубим….Сега са ни нужни думи на близост, а не на отчуждение, на загриженост, а не на безразличие, на взаимност и подкрепа, а не на разделение и омраза. В този контекст важна е консолидиращата роля на държавния глава и на президентската институция. За съжаление, много народи случиха на президент, а ние – не…Знам ли, навярно наистина става дума за характеропатия.. Успокоява ме само мъдростта “littera scripta manet, verbum imbelle perit“, т.е. написаната буква остава, безсилното слово изчезва. Остава ни да се надяваме, че това ще се случи заедно с края на този президентски мандат….
