Бай Той се върна от Европа с “чувство на собствено достойнство и преимущество пред окръжаващите. Човекът врял и кипял из Европа….” И точно сега започна да проявява цялата си отблъскваща социална същност като новоизлюпен политикан и грабител. Изведнъж се оказа заобиколен от цяло войнство – Гочоолу, Дочоолу, Гуньо Адвокатина, Данко Харсъзина. Все политически шайкаджии…Това му придаде социално самочувствие и го превърна в обществена напаст. Почувства се политическа сила, господар на положението и тържествуваща социална стихия…..И дори демонстрира снизхождение към идеализма на другите – само той знае “как се правят работите”…Знае също, че няма кой да му дири законност, защото “тя е наша”.
Бай Той не крие самочувствие. В отношението към другите за него не е важно “либерал ли си, консерватор ли си”: ”Май-май, че си консерва, както виждам. И аз ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде да не им остане хатърът… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега… Па да ти кажа ли правичката…. И едните, и другите са маскари!…Ти мене слушай, па не се бой! Маскари са до един!…. Ама какво да сториш!… Не се рита срещу ръжен? Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може!”
Слушат го околните, поклащат брадички в такт… Брей, хитър човек! Ей тоя шъ нъ опрай! И всеки си дума:”Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапки – дявол не може те избра Тъй е!” А този е врял и кипял в тия работи…Я виж, колко е самонадеян и безскрупулен! Тръгнал да се представя и като водач на самозвана депутация… и e тръгнал да поднася застъпничество за тирана.
Бай Той има самочувствие на обществена сила. Канят го по медиите и говори все от името на хораТА. Вече представя себе си като величие на “почтените”, към когото се обръщат безброй молители. Но не е ахмак Бай Той, “знай кога му е времето да се вика “да живей”! Едно “да живей” – хоп едно предприятие”. Едно “да живей” – хоп министерски пост или съветник на министъра. “Защо да мамим младото поколение, нека си открием картите. Идеали! Бошлаф. Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме….. Народът! Народът е стадо, като му завъртиш сопата..”
(По “Бай Ганьо” на Алеко Константинов.)
P.P. Ако случайно сте открили някаква алюзия, то ще да е, защото сте сред проактивните читатели на моя сайт….
Снимка: Стопкадър от филма от 1991 г.
