Управляват ни непрофесионалисти
Преди година публикувах моята статия “Върховенство на закона и охлокрация“. Поводът беше много конкретен и провокиран от начина, по който площадната агресия на тълпата бе използвана за целите на демагогията за “промяна”. Защото необразоваността, която обикновено се пришива на тълпата, много скоро се пренесе в управлението на държавата. Необразоваността като системно познание – как функционират държавата и демокрацията. Когато в демокрацията правилата започнат да губят силата си, това винаги води до охлокрация. За нея говорят и Аристотел, и Цицерон, и Макиавели. Ще припомня, че охлокрация (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος – тълпа и кρατος – сила, власт) означава власт на тълпата, а древногръцкият историк Полибий я определя като резултат от пропаганда, изградена върху демагогията. Демагозите използват заблудата като основен инструмент за печелене на доверие. Знаете ли, че първоначалното значение на това понятие е популист, който иска да се хареса на народа. Много по-късно – през Просвещенето, а и по-късно, мислители предупреждават за опасността демокрацията да се изроди в охлокрация като следствие от налагането на лични интереси в управлението. Тогава определено можем да говорим за манипулиране на гражданите, като управляващите поддържат усещане у тях за легитимност на управлението. И докато това се случва, демокрацията губи действителните основи, върху които тя съществува.
Охлокрацията винаги води до израждане на демокрацията. В предишната моя публикация аз написах, че прословутата “промяна” cе озова в ръцете на илюзионисти (Illusionner – въвеждам в заблуждение), чиито фокуси са една заблуда. Тяхното появяване е симптом на кризата на политическия елит и на провокираното недоверие към институциите, което както знаете, у нас то беше режисиран процес. В него на хибридна атака бяха подложени трите власти и всички представляващи ги институции, а противопоставянето им беше дирижирано от президента. Трябва да отчетем и тенденцията на десакрализация на политиката, в която все повече надделяват популизма и демагогията. А те са добра хранителна среда за появяването на т.н. несистемни партии. Част от тях са изражение на трансформацията на вече познати политически лица, които за да излязат от маргиналността си, се заврърнаха в политическия процес, говорейки от името на хораТА. За да илюстрират тази илюзия, те използваха най-вече улицата.
Улицата заместваше липсата на ясни послания, тъй като самата тя се явява метафора на привличането на недоволни за натиск по повод на едно или друго срещу властта. Улицата като обобщен образ на древногръцката агора, където днес можеш да разпъваш палатки, да къртиш жълти павета или да се търкаляш по тях, да замеряш сградите на властта с яйца, мъртва риба или домати, да издигаш антисистемни лозунги – на това вече бяхме свидетели. И тъй като охлокрацията винаги поражда нестабилност и влошаване на социалната ситуация, това бе очаквано и у нас. А когато натискът на улицата диктува, а не се следва върховенството на закона, се формират противоречиви обществени нагласи, които водят и до пренебрежимо отношение и недоверие към действието и прилагането на законите. При охлокрацята интересите на държавата остават на заден план. Единствената цел е закрепването във властта чрез нейното съсредоточаване в ръцете на малка група от хора, така че те да могат и сами да “котролират” себе си. А това неменуемо води до злоупотреба с власт, корупция и привидна демокрация.
Привидна демокрация, защото демагогията е тази, която се използва за поддържане на подкрепата за управляващите, разчитайки на неинформираността на гражданите. Комуникацията се поддържа с нереалистични и лъжливи обещания, които да въздействат върху мнението и очакванията на хората, докато те се окопават във властта. Защото овладяването на държавните лостове е единственият начин да останат в управлението за по-дълъг период. Те добре разбират, че когато си бил от другата страна – и от улицата си упражнявал натиск върху легитимно избрана власт, сега трябва да се погрижиш за себе си, защото може да се случи същото и на теб. А закрепването е възможно, когато съсредоточаваш повече ресурси и лостове за управление – човешки и финансови. Така новата власт уж на “промяната”, се превърна във власт на подмяната. Записал си в предизборната програма – “овластяване на независими, компетентни и честни хора в управлението”, а пълниш правителството само с роднини, семейни приятели и бизнес партньори. Ако под това се разбира независимостта им, аз се съмнявам. Такава кръстоска на семейни връзки и бизнес интереси, българският преход не помни! “Компетентни и честни хора в управлението”! Там е работата, че проблемът на държавата ни в момента е липсата на компетентно управление.
А до какво води всяко некомпетентно управление? До злоупотреба с власт и до израждане на демокрацията. Означава също социален упадък и постепенно игнориране на общата воля и на народния интерес, защото водещи са личните интереси на управляващите. Засега те се изразяват в прекомерното съсредоточаване – само в няколко личности, на прекалено голям финансов ресурс за разпределение. И това се случва на фона на неналичие на почти никакви обективни контролни механизми по неговото разходване. Като прибавим и честото теглене на държавен дълг, което опровергава предизборната заявка за “спиране течовете на публичните средства”, както и предизборните спекулации за едни 8-10 млрд, които някой крадял….Да не забравяме, че това управление носи дагмата на eдна измама и нарушение на Конституцията и на закона. И това продължава да подхранва перманентно недоверие към всичко, което тече като комуникация. Само ви припомням, че охлокрацията и беззаконието не са демокрацията и това ви го казвам не аз, а Платон. Защото истинската демокрация е преди всички зачитане на писаните и на неписаните закони. Те взаимно се преливат, защото и в двата случая става дума за ценности, които ръководят живота ни и на които се опира обществения договор. А когато едно управление се гради върху личния интерес на хора, свързани помежду си заради него, и при незачитане на общата воля, очакването е за регрес в демокрацията.
Да знаете, че опасността управляващите да наложат волята си според личните си интереси същеcтвува винаги, когато констатирате, че властта манипулира гражданите. Най-често – като използва пропаганда срещу предишните управляващи, спекулирайки и дезинформирайки за действителното състояние на държавата. Парадоксът е в това, че настоящите легитимират себе си с употребата на лексика, която ни припомня употребата й в годините преди 1989-та. Пропагандната стилистика на партияТА, с която ни се обрисуваше онова необозримо комунистическо бъдеще, може обаче само да ни “трогне” или да ни свести с онези четири стиха на Кирил Христов:” „Тез джуджета край мен!/ А лудеят за власт./ Ако ще би за ден! /Ако ще би за час!“, които той пише малко след установяването на т.н. “народна власт”. А това си беше една власт, дошла с насилие и съществувала благодарение на много демагогия, т.е. охлокрация. Сега преживяваме едно дежавю на всичките последствия от некомпетентно управление. Още Аристотел е нарекъл такова управление “обикновена дрънкалка”. А резултатът винаги е един – негативно икономическо положение и пропадане на демокрацията, защото “А отборът” се оказа, че не е никакъв “А отбор”.
Когато позициите във властта се разпределят по шуробаджинашка линия, вероятността от корупция се умножава няколко пъти. Тя е съпътстваща на всяко популистко управление, а в момента в България то е точно такова. Аз вече ви казах, че когато популисти са на власт, тогава най-лесно демокрацията се превръща в охлокрация, а в съвременния смисъл се има предвид – да ни управляват непрофесионалисти. Говоря за хората, които не притежават познания за управлението на държавата и как се упражняват права по овластяване. Това става особено забележимо в условия на различни кризи. Нещо повече – охлокрацията произвежда нови кризи. Ситуацията в България при това управление го доказва. Най-кратко и най-общо бих обобщила признаците на охлокрация в България в няколко контекста. Първо, импулсивност, непредсказуемост и популизъм, които са израз на отсъствието на формулирани политики. Второ, икономически стрес поради неовладяване на последствията от коронавируса и войната в Украйна, чието директно изражение е скока в цените и инфлацията. Трето, покачването на престъпността и завръщане в позабравеното време на уличните престрелки. Четвърто, без ясна краткосрочна визия за редуциране процеса на обедняване, той се задълбочава. И пето – на фона на новите дългове и пълната непрозрачност за тяхното разходване, все повече се засилва усещането у гражданите, че парите не отиват в държавната хазна. Обобщено – тенденция на влашаване на политическия, икономическия и социалния живот в държавата ни, нарастващо недоверие към ролята на фискалните и на правоприлагащите лостове поради шуробаджинащината, което пък увеличава в пъти усещането за корупция. Но дисциплината и законите са присъщи на истинската демокрация, но не и на охлокрацията. Но това е само половината от истината, защото другата половина е, че ни управляват непрофесионалисти. Ще кажете, че такива сме си ги избрали, но универсалната логика ми подсказва, че това не може да е нито обяснение, нито извинение. Защото непрофесионалистът се разпознава още в мига, когато го чуете да говори….Вече е късно за всяко угризение, покаяние или съвест. Защото в момента България се управлява от некомпетентни хора, което е много опасно за демокрацията и за европейското развитие на България. Берем това, което сме посяли….
