Между контранастъплението от 2023 година и Курската операция
Петро Герасименко, Zaxid.net
Военната операция в района на Курск изненада украинското общество, Русия и западния свят. За първи път от края на Втората световна война Руската федерация беше нападната от въоръжените сили на чужда държава. Очевидно имаме работа с украинско контранастъпление от нов тип, което е коренно различно от провалената операция от 2023 година.
Сун Дзъ каза: „Атакувай там, където не се е подготвил. Или да отиде там, където не очаква. Това са начините, по които военните стратези печелят. Но за тях не може да се говори предварително“. През 2023 година Украйна пое по съвсем различен път. Няколко месеца PR контраофанзива с обявяването на основните направления на ударите позволиха на врага да се подготви добре за битката. Като резултат – минимум завладени територии с големи загуби. В същото време само през първите два дни на военните действия в района на Курск беше възможно да се овладее повече територия, отколкото през цялото време на миналогодишната контранастъпателна операция.
Този път подходът към планирането и провеждането на военно настъпление в района на Курск беше именно този, който предлага класическото военно изкуство. Пълен безшумен режим. Липса на обидни съобщения. Мълчанието на украинските власти. Скромност на чиновниците. Информационно мълчание от частите, участващи във военната операция в курското направление. Всичко това е в рязък контраст с миналогодишния пиар на провалената контраофанзива.
Можем само да предполагаме каква е основната идея на украинския Генерален щаб. Никой не знае сто процента за основната цел на прехвърлянето на войната на територията на врага. Може би има няколко такива цели. Не може да се отрече, че планът-максимум предвижда пробив чак до АЕЦ „Курчатов“. Може би става въпрос за окупиране на част от Курска област, за да се засилят преговорните позиции в бъдеще. Но има и други варианти за развитие на контранастъпление, което може значително да усложни положението на руската армия и да наруши висококачествената комуникация на тила с частите, които в момента се бият срещу Украйна. За нас също не е ясно колко дълбоко ЗСУ планира да напредне. Украинският генерален щаб може да подготвя други удари на места, където Кремъл не го очаква съвсем. И това всъщност е доста добре. В крайна сметка стратегическата несигурност създава много проблеми за врага. За руското командване е трудно да се справи с мъглата на войната. Разберете основните мотиви и цели на нашите войски, стратегическия план и посоката на главния удар. Всичко това сее хаос и води до грешки на врага.
Основният проблем на Украйна във войната с руските нашественици беше не само това, че агресорът разполага с повече оръжия и ресурси. И не само в нашите генерали от съветската школа или корупция и неефективност. Поради позицията на западните съюзници, които забраниха на въоръжените сили на Украйна да нанасят удари по територията на Русия със западни оръжия, Украйна от самото начало води война в изключително неравностойни и несправедливи условия. Всъщност страхът на Европа и Америка да нарушат червените линии в отблъскването на руската агресия още в края на 2022 година доведе до позиционна безизходица на фронтовата линия. Никога в историята на войните не е имало табу върху провеждането на пълноценни военни действия на територията на агресора. Но за Украйна той работи тайно до началото на август 2024 година.
Възникна ситуация, когато Русия имаше пълна свобода на маневриране и можеше да атакува Украйна от всяка посока. И Украйна нямаше право да пресича руската граница при никакви обстоятелства. Военните действия трябваше да се водят изключително на наша земя, което също означава огромни икономически загуби и разрушаване на инфраструктурата, да не говорим за цивилни жертви. Вместо смели нестандартни военни операции, въоръжените сили на Украйна бяха оковани от кървави позиционни битки. В крайна сметка трябваше само да щурмуваме добре укрепените руски отбранителни линии на територията на Украйна. При такива условия противникът сравнително лесно можеше да предвиди действията на въоръжените сили. Какво се случи по време на неуспешната контранастъпление през 2023 година?
Човек може само да се чуди какви биха били резултатите от военните действия през 2023 година, ако украинските части нахлуят на територията на Руската федерация, вместо да щурмуват линията Суровикин. В същото време, като получи пълното разрешение на Запада за такава операция. Ами ако вместо всички да прогнозират настъпление в посока Запорожие, въоръжените сили на Украйна се насочат към Белгород и Курск? Може би войната щеше да е приключила до този момент.
Така през 2024 година Западът постепенно започна да отменя забраната за използване на своите оръжия на територията на Руската федерация. Но остава неписано правило: Украйна има право да води военни действия само в рамките на международно признатите граници от 1991 година. Въпреки това, за да се пробият мощните руски отбранителни линии, е необходимо да има голямо предимство в средствата за огнево поразяване, РЕБ, артилерия, авиация, противовъздушна отбрана. И работна ръка също е необходима. Всички тези средства не са достатъчни в Украйна. Междувременно агресорът бавно, без да щади хората и да използва БТР, напредва метър по метър в Донбас. За да се промени ситуацията и да се спре агресора, бяха необходими някои нестандартни стъпки. Горчивият опит от 2023 година показа, че щурмуването на руските отбранителни линии на територията на Украйна е грешно решение. Прехвърлянето на военните действия на територията на Русия стана единствената алтернатива за Украйна да се опита поне частично да промени характера на военните действия и да принуди агресора да отслаби настъпателния натиск на изток.
Тези дни рухва догмата, че военните действия на територията на ядрена държава неизбежно ще доведат до неприемливо ниво на ескалация. Нещо, с което много западни политици и експерти постоянно плашеха целия свят. Добре, че Западът най-накрая не се опитва да спре украинската операция, поне публично. Не изразява друго безпокойство и не изнудва с незабавно „прекратяване на ескалацията“. Напротив, европейските и американските официални лица и политици разбират прехвърлянето на военните действия към Руската федерация.
Така председателят на комисията по отбрана на Бундестага на Германия Маркус Фабер не смята за проблем вероятното използване на германски оръжия в битките в района на Курск в Русия. „Във връзка с нападението на Русия срещу Украйна територията на двете държави е зона на военни действия. Използването на оръжия е предмет на разпоредбите на международното право“, каза председателят на комисията по отбрана на Бундестага. Питър Стано, говорител на Европейската комисия по въпросите на външната политика, също заяви, че Украйна има право на самоотбрана, включително удари на руска територия. А на 7 август говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър също даде да се разбере, че Вашингтон оставя на Украйна правото да провежда военни операции така, както ги вижда. „Русия наруши териториалната цялост на Украйна и продължава незаконно да окупира територията на Украйна. Решенията за това как Украйна провежда военни операции се вземат от Украйна и нашата политика за удари през границата не се е променила“, каза Милър.
Не знаем как ще завърши военната операция на въоръжените сили на Украйна в района на Курск. Необходимо е в крайна сметка да бъдем реалисти и да не изискваме невъзможното. Пенсионираният полски генерал и бивш командир на специалните сили Роман Полко каза, че „добре е, че Украйна предприема действия, които изненадват руснаците“ и че „Украйна е в отбрана и не е в състояние да проведе операция за натискане на Русия далеч от окупираните региони, но Украйна активно се защитава“, и че „не може да се позволи на руснаците спокойно да подготвят нови атаки“.
В интерес на Украйна е да окупира колкото се може повече руска територия и в същото време да задържи колкото се може повече войници. В крайна сметка, ако дойде време за преговори, можете да се опитате да размените завоюваните руски земи за украински. И започването на преговори, когато контролирате добрата половина от района на Курск, винаги е по-изгодно и дава усещане за увереност. Това е една от предпоставките за т.н. силна преговорна позиция. Би било добре Западът най-после да премахне всички ограничения на въоръжените сили и да спре да поставя изкуствени рамки, позволяващи само воденето на изтощителна кървава позиционна война, в която няма поле за маневра и ефект на непредсказуемост.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:АСИМЕТРІЯ ВІЙНИ. Між контрнаступом 2023 року та Курською операцією, Петро Герасименко, Zaxid.net
