Само два дни след като спорният закон за НАБУ и САП предизвика масово недоволство, президентът Зеленски преосмисли ситуацията и предложи нов законопроект, който да гарантира независимостта им и ще бъде гласуван на 25 юли в украинската Рада.
Темата за антикорупцията винаги е била в eпицентъра на вниманието на украинското общество. Особено след Майдана, въпросът за независими антикорупционни органи се превърна – макар и символно, в част от обществения договор. Още тогава очакванията си украинците свързаха най-вече с учредяването на НАБУ (Национално антикорупционно бюро на Украйна) и САП (Специализирана антикорупционна прокуратура) – независимите антикорупционни институции, които най-после да образуват наказателни дела срещу висши служители, министри, съдии, депутати и дори лица, приближени на президента. След началото на войната до сега, за една голяма част от украинските граждани борбата с корупцията продължава да е във фокуса на общественото внимание. Най-новите резултати са от социологическо проучване през януари т.г., в което почти 80 % от анкетираните определят корупцията като сериозен проблем.
Ако трябва да се върнем към времето преди войната, оценката за работата на НАБУ и на САП е разнопосочна, но еднозначно беше мнението, че се създадоха условия за промяна на ситуацията. Вярно беше, че много успяваха да се спасят от прилагането върховенството на закона като бягаха от страната, редица от делата се проточваха във времето, но все пак имаше усещане за борба с корупцията. Оповестяваха се публично резултати от разследване на корумпирани служители по различните нива на властта. С избора на Зеленски като президент, антикорупцията бе изнесена във фокуса на неговото управление. По време на войната станаха публично известни редица случаи на правоприлагане и повдигане на обвинения срещу хора и от най-близкото му обкръжение. Това в различна степен удовлетворяваше надеждите на украинците за справедливост и че всеки е равен пред закона.
Затова когато на 22 юли украинската Рада гласува законодателните промени, внесени от парламентарното мнозинство на партията „Слуга на народа”, украинците ги определиха като посягане на независимостта на антикорупционните органи. И за първи път, след началото на войната, те излязоха на улицата, за да протестират. Според много от тях, предприетите изменения в НПК ще възпрепятстват борбата с корупцията – най-вече по високите етажи на властта. Промените засягаха двете антикорупционни институции – НАБУ и САП. Особено силна реакция предизвика факта, че на практика НАБУ щеше да попадне под контрола на Генералната прокуратура, а главният прокурор се назначава от президента Зеленски. Чуха се призиви за налагане президентско вето.
Някои побързаха да свържат промените с предположението, че последните действия на НАБУ и САП имат отношение към компрометирането на висши държавни служители на сегашното управление и с това си обясняваха тези бързи законодателни мерки, които щяха да доведат до отнемане на независимостта на въпросните структури и до ограничаване на тяхната автономност при реализиране на правомощията им. При все че не всичко в тези органи е както трябва, съществуват и експертни мнения, че това не може да е водеща причина за промени в законодателната рамка за дейността на тези структури. По този повод се появиха гневни публикации в медиите, реакции в социалните мрежи и разбира се – протести в няколко големи областни центъра. Но мисля, че това недоволство е провокирано най-вече от опасенията на украинците, че тези промени ще се отразят дългосрочно на самия процес по интегрирането на Украйна към Европейския съюз и крие риск от авторитаризъм. В името на коректността трябва да се отбележи, че има и друго мнение, което подкрепя подчинението на НАБУ и САП. И то е на хора с различни политически възгледи, които през годините, заемайки различни позиции в държавата, са се изкушавали да поставят под свой контрол независимата система за борба с корупцията.
На фона на войната темата за антикорупцията в Украйна има и едно конкретно специфично измерение. И то е, че съществува зависимост между корупцията и финансирането на бойните действия. По-малко корупция – повече пари за армията. А това означава повече оръжия, ракети, боеприпаси…повече реални шансове за победа над агресора Русия. На този фон доколко своевременно президентът Зеленски успя да разчете недоволството на украинските граждани, както и очакванията им да реагира адекватно? Вярно е, че той излезе веднага с обръщение, уверявайки ги, че борбата с корупцията ще продължи, но това се оказа недостатъчно за пресичане на обезпокоителната тенденция протестите да продължат. А и Европейската комисия изрази своите опасения и тревоги по повод на въпросните законодателни промени. От Брюксел дойде и критиката, че запазването на независимостта на антикорупционните институции е ключово условие за започване на преговори за членство на Украйна в ЕС. И само два дни след като спорният закон предизвика масово недоволство, президентът Зеленски преосмисли ситуацията и предложи нов законопроект, който да гарантира независимостта на НАБУ и на САП. Документът бе подкрепен от 48 прдепутати от различните парламентарни групи и според медийни съобщения ще бъде гласуван днес 25 юли. Да се надяваме, че това ще възстанови доверието на украинците и на международните партньори към правовата система на Украйна.
Р.Р. Възможно е доста от нещата, които прочетохте за Украйна и нейната битка с корупцията, да ви звучат познато, но е и много различно. У нас не просто се посягаше на специализираното правосъдие. то беше ликвидирано по предложение на ПП/ДБ. У нас не просто се посяга на независимостта на антикорупционната система, в момента ПП/ДБ искат закриването на КПК. У нас има протести срещу антикорупцията и в защита на корупцията, а в Украйна протестират в защита на антикорупционните институции и в подкрепа на тяхната независимост. Украинските граждани са наясно, че промените в законовата рамка на антикорупционните органи не винаги е решение на проблемите, а у нас промените са всекидневие и се правят в интерес на политиците. Украинското общество е разбрало, че посегателството върху антикорупционните органи води към авторитаризъм, а у нас грантоядите от ПП/ДБ и присдружните им НПО-та ви манипулират относно истинския източник на авторитаризма. За ЕС запазването на независимостта на антикорупционните институции е ключово условие за членство, а у нас независимостта им е конюктурна – в зависимост дали си на власт или извън нея…..
