Независимостта на тези структури трябва да бъде опазена от политически посегателства, както и навреме да се пресичат всякакви опити за подчиняването им на конкретни интереси.
Известна е как реагира Европейската комисия винаги, когато се посяга на независимите органи в държавите-членки на ЕС. Особено по отношение на независимата съдебна власт, антикорупционните и регулаторни органи. Първата санкция, която се прилага е най-вече финансова – намаляване или замразяване на финансови траншове по програми и ПВУ, което се предхожда от детайлен анализ в нарочни доклади. Особено е вниманието по отношение на автономните органи за борба с корупцията, тъй като тези структури попадат под най-силен политически натиск в отговор на разследвания, особено когато те са свързани с високите етажи на властта.
Но нека си припомним каква е предисторията на сегашната КПК. Навярно някои от вас ще си спомнят за т.н. “Комисия Кушлев”, както разговорно беше известна Антикорупционната комисия, създадена през 2005-та година. Тогава нейн председател беше Стоян Кушлев – депутат от НДСВ. През 2013-та Комисията се трансформира в КОНПИ (Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество) и я оглавяваше Пламен Георгиев. След него начело застана Сотир Цацаров, бивш главен прокурор. През 2022-а година неговият пост бе поет от заместника му Антон Славчев. След разделянето на КПКОНПИ, Славчев ръководи новата КПК като и.ф., както и тази за отнемане на незаконното имущество.
Факт е, че непрекъснатите “реформи” в антикорупционните структури целят да се посегне на тяхната правна стабилност и те да се използват като инструмент за упражняване на политическа власт. Последните промени, свързани с КПКОНПИ, сегашната КПК, са доказателство за такива мераци. Най-вече, това беше ход на ПП/ДБ за заобиколяне на прокуратурата, по отношение на която те като управляващи, полагаха системни усилия да я подчинят, както и да бъде свален тогавашния Главен прокурор Гешев. На КПК й бяха дадени допълнителни правомощия, така че тя да бъде използвана като политически инструмент в ръцете им. А това се оказа сериозно предизвикателство за върховенството на закона и принципа за разделение на властите.
Да бъде закрита КПК или оставена да функционира в този си вид е проблем, който след последните корупционни скандали в ПП/ДБ и последвалите разследвания, поставя въпроса – дали за пореден път не се прави опит да се неутрализира въобще дейността по предотвратяване на корупцията. Известно е във времето какви трасформации претърпя антикорупционната ни система. И те обикновено бяха свързани с промени в правомощията и възможностите на институциите за борба с корупцията. А те са “крайъгълният камък” на върховенството на закона и затова трябва да бъде пазена тяхната независимост. Нещо повече – навреме да се пресичат всякакви опити тези структури да бъдат превзети и подчинени на управлавящите – които и да са, за да бъдат използвани от тях неоснователно срещу политическите опоненти.
След като идеята за закриването на КПК дойде от ПП/ДБ, които са авторите на последните промени в нея, ДПС-НН ги изпревари като внесе искане, което вчера на ниво Комисия по конституционни и правни въпроси бе отхвърлено с 11 гласа „въздържал се”, три – против и три – „за” да влезе в дневния ред. Председателят на комисията Анна Александрова от ГЕРБ/СДС коментира, че краткото време след внасянето на въпросното искане не е позволило да бъдат поискани становища от заинтересованите страни, каквато е практиката, когато става въпрос за законопроекти. И най-важното е, че този законопроект е свързан с Плана за възстановяване и устойчивост и е обвързан с финансово плащане. А както стана известно от изявления на Бойко Борисов – лидер на ГЕРБ, партията му ще има ясна позиция следващата седмица, тъй като трябва да бъдат анализирани всички последствия от евентуалното закриване на КПК. Той нарече комисията “чудовище”, предвид дадените й правомощия след последните „реформи”, но напомни също, че България може да изгуби пари по ПВУ.
Затова и аз като Борисов смятам, че разговорите с Брюксел са много важни преди вземането на каквото и да е решение, свързано с КПК. Според мен, трябва добре да бъде обяснена предисторията на последните „реформи”. Ще са необходими и достатъчно силни доводи за евентуалното й закриване и пренасочването на нейни правомощия, както и обосноваване на необходимостта от евентуалното й оставане и реорганизиране, без зад това да прозира нов опит за посягане на независимостта й като антикорупционен орган. И без да остават никакви съмнения за авторитарна узурпация. Тъй като е известно, че съществува постоянно подозрение относно независимостта и интегритета на служителите, които работят в тази комисия и в други независими органи. Някои политически субекти като ПП/ДБ градят пропагандната си политика изцяло върху спекулации за “свързаности”, „авторитарно” влияние и превземане от политическите им опоненти. Стига се дотам, че се спекулативно се сочат Пеевски и Борисов като монополна точка на влияние, което само по себе си издъхва отвсякъде. На този фон се подценява един друг факт – непотизмът. Известно е, че най-лошите негови проявления, т.е. назначаването във въпросните държавни структури на „наши” хора от близкото обкръжение, роднини, приятелски кръг…. видимо се случваше най-вече по време на управлението на ПП/ДБ. Власт, която същестува върху “личната лоялност”, не винаги води до добри резултати. Видяхме гo през последните шумни корупционни скандали. А логиката да искаме върховенството на закона да е само за другите, в никакъв случай не легитимира заявената готовност за борба с корупцията.
Р.Р. Други мои публикации по темата за корупция и антикорупция: ”Парица е царица”, „Когато популизмът се радикализира”, „Непотизмът е предпоставка за корупция”, „Измамите и корупцията – метафора на последните три години”, „Ограничаването на корупцията започва с предотвратяване на предпоставките”, „Отново за корупцията, но не като усещане”, „За другите лица на корупцията”.
