Какво може да научи Украйна от опита на Полша
Петро Герасименко, Zahid.net
Най-добрият начин да избегнете войната е да се подготвите правилно за нея. Украйна и Полша са две държави, които многократно са ставали жертва на руския империализъм в миналото. Но има сериозна разлика между двете страни и то е в качеството на управляващите политически елити. Оттук и коренно различната реакция, която Киев и Варшава демонстрират относно външнополитическите опасности и заплахи през настоящия век.
Според Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира през 2022 година, Полша влезе в списъка на ТОП-20 страни в света, които отделят най-много пари за армията. Става дума за военния бюджет в размер на 13,7 милиарда долара. Още миналата година Полша се доближи до Турция по отношение на разходите за отбрана. През същата година военният бюджет на Полша нараства до рекордните 20,5 милиарда долара. Някои анализатори казват, че реалната цифра може да бъде дори по-висока. До 2035 година Варшава планира да похарчи около 100 милиарда долара за въоръжение.
Полша започна да увеличава бюджета си за отбрана още преди началото на голямата руска агресия срещу Украйна на 24 февруари 2022 година. Бюджетът на Министерството на националната отбрана на Полша през 2020 година възлиза на 49 милиарда злоти – малко повече от 2,2% от БВП. През 2023 година бюджетът на министерството достигна повече от 97 милиарда злоти – 4% от БВП. Планира се този показател да се повиши до 5%. Сега страната създава най-голямата сухопътна армия в Европа. Полша е направила поръчка за закупуване на 1000 танка K2 от Южна Корея и 250 танка Abrams от САЩ. Също така поляците ще подсилят артилерията с 600 самоходни артилерийски установки и 288 реактивни артилерийски системи от Южна Корея. Освен това ще бъдат закупени 18 пускови установки HIMARS с 9000 ракети и 32 самолета F-35. Числеността на професионалната армия трябва да нарасне до 250 000 войници.
Дори като член на НАТО, Полша инвестира много пари в областта на отбраната и бързо увеличава финансирането на въоръжените сили. Това изглежда малко странно на пръв поглед. Някой може да си помисли: защо поляците трябва да харчат милиарди долари за армията, ако са под защитата на член 5 от Договора наНАТО. Да, сега се водят активни военни действия на голямо разстояние от границите на Полша. Но това е фундаменталната разлика между полския и украинския политически елит. Въпреки че реалната военна заплаха за Варшава сега изглежда доста хипотетична, полските политически елити реагират адекватно. Те следват старата истина: ако искаш мир, готви се за война.
Ако полските национални елити мислеха по същия начин като украинските елити преди руската агресия, нямаше да сме свидетели на масово превъоръжаване на полската армия и увеличаване на нейната военна мощ. Историческият опит и разбирането за опасността от Русия обаче кара поляците да действат изпреварващо. „Трябва да имаме толкова силна армия, че да има достатъчна възпираща сила и никога да не се налага да бъде използвана“, така полският премиер Матеуш Моравецки обясни увеличаването на военната мощ на страната си.
Качеството на политическите елити се определя по-специално от способността да се предвижда бъдещето и да се виждат реални заплахи за националната сигурност. В това отношение украинските политически елити са много по-изостанали от полските. Бавното освобождаване от руското колониално наследство и високата степен на корупция винаги са имали разрушителен ефект върху ефективността на работата на украинското правителство. Ограниченото финансиране на украинската армия и недостатъчното внимание към нейното технологично осигуряване е следствие от ниското качество на политическото ръководство на страната.
През 2013 година разходите за отбрана на Украйна възлизат на едва 15,3 милиарда гривни (около 2 милиарда долара). След руската агресия през 2014 година военните разходи непрекъснато се увеличават. През 2014 година те достигнаха 20 млрд. гривни, през 2015 година – 50 млрд., през 2016 година – 67,8 млрд. гривни. Но темпът на нарастване на финансирането на отбранителния сектор не отговори на предизвикателствата пред националната сигурност. Той беше твърде бавен за държава, която вече беше загубила част от територията си и се оказа практически сама пред опасен враг.
Нещо, разбира се, се правеше, но новата техника навлизаше в армията изключително бавно. Производството на собствените най-нови оръжейни разработки също не беше форсирано. Предприятията на военнопромишления комплекс ту работеха, ту бездействаха. Износът на оръжие зад граница беше приоритет преди насищането на собствената армия с модерна военна техника. Въпросът с производството на боеприпаси така и не беше решен. Очевидно се разработваха нови ракетни комплекси с голям обсег, но твърде бавно и бавно. Изглежда, че украинските политически елити – дори след събитията от 2014 година, не възприеха съвсем адекватно военната заплаха, идваща от Русия. Те живееха в свой собствен свят, който изкривяваше реалността, създаваше илюзията за относителна сигурност. Или смятаха, че Украйна има много време до нов етап от руската агресия, така че не бързаха много с форсираното укрепване на въоръжените сили. Мудността и инертността на мисленето на политическите елити струват скъпо на Украйна.
През 2019 година Министерството на отбраната на Украйна обеща около 100 милиарда гривни, което според прогнозния обменен курс възлиза на около 3,4 милиарда щатски долара. Когато беше гласуван държавният бюджет за 2022 година над Украйна вече бяха започнали да се струпват буреносни облаци. Светът алармира и предупреди за опасна концентрация на руски войски край украинската граница. Рисковете от пълномащабна война нарастваха всеки ден. Но тревожната атмосфера не принуди украинските политически елити радикално да увеличат финансирането на въоръжените сили. Приоритет бяха други направления – по-специално „мащабно строителство“. В резултат на това в бюджета за 2022 година за отбрана бяха отделени 133 милиарда гривни (около 4,65 милиарда долара). За сравнение, в бюджета за 2021 година на Министерството на отбраната и Въоръжените сили бяха отпуснати 116 милиарда гривни. Адекватно ли е увеличението на разходите за армията само със 17 милиарда гривни, предвид опасните геополитически реалности в края на 2021 година?
В крайна сметка само една пълномащабна война принуди украинските власти драстично да увеличат финансирането на собствената си армия. Данните за растеж са впечатляващи. През 2022 година бюджетът за отбрана трябваше да бъде увеличен девет пъти от първоначалния размер. През 2023 година 43% от всички разходи на държавния бюджет на Украйна ще бъдат насочени към армията и сигурността. В абсолютно изражение това възлиза на 1 трилион 141 милиарда гривни или 18,2% от БВП. За една година разходите за отбранителния сектор в Украйна се увеличиха 10 пъти. В същото време от 2014 година до 2022 година разходите за армията са се увеличили само 6,5 пъти.
Лекомислието на украинската политическа класа струва твърде скъпо на страната. Тъй като не сме член на НАТО или друг отбранителен блок, имайки богат исторически опит в унищожаването на украинската държавност и украинската нация от Русия, ние реагирахме твърде вяло на външна заплаха. Наблюдавахме твърде спокойно как новата диктатура набира сила в Москва. Бяхме свидетели как начинът, по който Русия се отнасяше с Ичкерия (Чеченска република Ичкерия) и докато пъхаше мръсните си лапи в Джорджия (Грузия), Кремъл създава точки на напрежение в други републики на бившия СССР.
Не е нужно да сте изключителен интелектуалец или анализатор, за да предвидите реалната възможност за руска инвазия в Украйна. Но по някаква причина за огромното мнозинство украински политици тази заплаха изглеждаше илюзорна, митична и далечна. До 2014 година украинските власти изобщо не се подготвяха за война, а се заеха с тотално разоръжаване. Някои от политиците забравиха за географското положение на Украйна, ангажирани с вътрешни раздори или трупане на богатства, докато другата част не беше против държавата да бъде принесена в жертва на „руския мир“. Дори новата реалност след 2014 година не принуди политическите елити драстично да помъдреят. Беше необходима голяма война, за да отрезви умовете на политическия украински бомонд**. За съжаление днес трябва да плащаме за всичко. Украйна плаща висока цена за ниското качество на политическите елити, които твърде дълго пренебрегваха проблемите на националната сигурност.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие”: Хочеш миру – готуйся до війни. Досвід Польщі для Украiни, Петро Герасименко, Zahid.net
**От фр. beau monde – eлит, избрана част от обществото, аристокрацията, представители на красивия свят.
