ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ*

Време за четене: 5 минути

Авторитарните режими се опитват да си отмъстят за поражението от миналия век

Петро Герасименко, zahid.net

Има сериозни основания да се смята, че руската агресия срещу Украйна ще прерасне в глобален конфликт в бъдеще. Участници в него могат да са авторитарни режими и държави от условната „западна цивилизация“. Резултатът от конфронтацията между двете системи ще определи какъв ще бъде светът на 21 век – свят, в който ще управляват брутални авторитарни диктатури, или свят, в който демократичните ценности, приобщаващите институции и правилата на закона ще определят посоката на цивилизацията.

Масовата поява на ирански дронове във въздушното пространство на Украйна е сигнал за бързото сближаване на авторитарните режими на Москва и Техеран. Иран формално изглежда няма причина да подкрепя Русия в нейната агресия срещу Украйна. Страните ни нямат общи граници и исторически претенции една към друга. Напротив, през 2003 г. украинците помогнаха за преодоляване на последствията от катастрофалното земетресение в тази страна. Но благодарността и спазването на основните норми на международното право не са присъщи за деспотичните тоталитарни системи.

Всъщност има много общо между деспотизма на кремълския диктатор и аятолах Хаменей. Следователно не е необходимо да се търсят рационални мотиви за действията на Техеран. Те живеят там по съвсем други принципи и ценности. Русия и Иран са обединени от омраза към Запада. Те нямат никакви сантименти към нормите на международното право. И ако имаха такава възможност, с радост биха унищожили цели народи и биха променили границите.

Иранските „мъченици“ са приносът на Иран в борбата срещу колективния Запад. С цивилизация, чиито принципи са мразени от управляващите режими на Русия и Иран. За религиозните фанатици на Хаменей Украйна е арена на битка с Америка и свободния свят. И в тази война Иран съвсем логично е на страната на злото – на страната на агресора. На тъмната страна на силата.

От другата страна на Евразия деспотизмът в китайски стил расте и укрепва. Икономическата модернизация не доведе до промени в политическата система на Китайската народна република. Китай, напротив, бързо се движи в миналото – във времената на Мао. Избирането на Си Дзинпин за трети мандат със специален статут на партиен лидер е друга важна камбана от възхода на глобалния авторитаризъм. Желанието му да предизвика летаргичния и не съвсем самоуверен Запад. Неговото неприкрито желание да обезсили световния ред, да замени нормите на закона със закона на силния. И преначертайте границите и сферите на влияние по свое усмотрение.

Китайският дракон, създаден по-специално от щедрите инвестиции на късогледия Запад, формално не застана на страната на Русия. Но не трябва да се забавлявате с илюзии. Пекин, който наскоро установи еднолична диктатура, определено е от тъмната страна на властта. Авторитаризмът, диктатурата, еднопартийното управление и тоталната цензура са несъвместими със зачитането на суверенитета, териториалната цялост и правото на всяка страна самостоятелно да избира кой курс да следва и към кои блокове да се присъедини. Не е изненадващо, че Министерството на външните работи на Китай заяви, че не знае нищо за атаката на Киев от ирански дронове. В Пекин много престъпления на агресора дълго време бяха пренебрегвани. Както и фактът на самата агресия, предпочитайки да я наричаме c рационализирани формулировки.

Но светът на авторитаризма и деспотизма не се ограничава само до такива велики сили като Русия, Иран и Китай. Той е много по-универсален. Много страни в Африка, Азия и Латинска Америка балансират между демократични институции с отворено общество и авторитаризъм. Някои от тях са доминирани от типични авторитарни режими, съчетани с висока корупция и нисък стандарт на живот. Тези страни нямат изградено гражданско общество, независими медии и съпричастност към принципите на международното право. Отношението към руската агресия срещу Украйна там е в най-добрия случай неутрално. И Москва разчита на този свят.

На 12 октомври Общото събрание на ООН прие резолюция „Териториалната цялост на Украйна: защита на принципите на Хартата на ООН“, която осъжда руските псевдореферендуми в окупираните територии на Украйна. „За“ се изказаха 143 страни, против – 5, въздържаха се – 35. Сред страните, които не посмяха да осъдят действията на Русия или се обявиха против документа, има само представители на Азия, Африка и Латинска Америка. Очаквано Русия, Беларус, Северна Корея, Никарагуа и Сирия гласуваха против.

Малко по-пъстър е списъкът на въздържалите се. Обхваща на пръв поглед различни страни, отдалечени географски, различни по расов и етнически състав, манталитет и религия. Сред тях са например Китай, Индия, Алжир, Куба, Конго, Хондурас, Боливия, Лесото, Мали, Уганда, Зимбабве, Мозамбик, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Монголия, Намибия, Еритрея и др. Мотивите да не се гласува резолюцията за осъждане на агресора в тези държави са различни. Но почти всички те са държави, управлявани от авторитарни, корумпирани клептократични режими.

От друга страна, много държави в Африка, Азия и Латинска Америка, дръзнали да осъдят агресора, всъщност заемат неутрална позиция в руско-украинската война. Те нямат ясна представа за агресията на Русия срещу Украйна като престъпен акт. Няма разбиране, че действията на Кремъл са грубо нарушение на международното право. Че агресорът трябва да понесе отговорност и да бъде наказан. Не само това, в много страни от бившия „трети свят“ дори се бъркат понятията агресор и жертва. Руските пропагандни разкази за войната са често срещани на тези три континента. И намират значително разбиране сред обществата там.

Още през септември Путин заяви, че „Западът е измамил африканските държави, изнасяйки зърно от Украйна“. И на срещата на върха в Астана през октомври лидерът на държавата-агресор отново започна да се прави на защитник на бедните страни от „омразния златен милиард“. Изненадващо е да видим как ръководителят на най-голямата колониална империя в света, която води агресивна империалистическа война, критикува Запада за колониалната му политика от миналото. Но изпращането на колониални послания е любима техника на Москва. Русия винаги е била много „разтревожена“ за съдбата на народите на Африка, Азия и Латинска Америка. Но тя никога не е виждала колониализъм и много по-ужасни престъпления у дома.

Кремъл активно прокарва своята антиколониална, антизападна и антикапиталистическа реторика сред страните от „Третия свят“, тъй като тя лежи на плодородна почва и намира определен отговор. В много страни от африканския континент битува убеждението, че причината за ниския им стандарт на живот е тежко колониално наследство. Всъщност тези страни сега са бедни поради корупция, клептокрация и неефективни социални институции. Но винаги е по-лесно да обвиняваш за всички проблеми проклетия Запад, буржоазните капиталисти, теорията на конспирацията и трудната колониална история, отколкото да признаеш собствените си проблеми и грешни сметки.Затова всички авторитарни управляващи и режими – от Латинска Америка до Азия – охотно се вслушват в пропагандата на Москва.

Какво друго е привлекателно за корумпираните управляващи режими на всички континенти, такива авторитарни чудовища като Русия или Китай? Фактът, че Москва и Пекин не се нуждаят от демокрация, човешки права, реформи или борба с корупцията в Африка, Азия или Латинска Америка. Няма да задават неудобни въпроси за убийства на политически опоненти, журналисти, цензура в медиите, липса на конкуренция. Напротив, и Китай, и Русия са заинтересовани от запазването на сегашните режими. Корумпираните малки държави винаги са по-лесни за справяне с авторитарните чудовища. Можете изгодно да продавате оръжия на военните, завзели властта в една от африканските страни.Можете да получите ценни природни ресурси на безценица или да подкупите държавни служители. И да заявят публично: „златният милиард” е виновен за всички беди и нещастия на държавите от „третия свят”.

Сега все по-ясно се очертават контурите на възможна глобална конфронтация. С най-голяма вероятност ще мине по линията на свободния свят и света на авторитаризма и диктатурата. Двата лагера няма да са съвсем еднакви. Много държави ще изберат неутралитет. И сред условния „западен блок“ ще има държави, които не отговарят напълно на критериите за демокрация в нейното класическо определение. И все пак тенденцията е очевидна: авторитарните режими се опитват да си отмъстят за поражението от миналия век. Разрушете световния ред и пренапишете правилата на играта. Избутайте зад вратата западната цивилизация и нейното определящо влияние върху световното развитие.

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна е предизвикателство за целия свободен свят. Сближаването на авторитарните режими и задълбочаването на сътрудничеството им е модел, а не случаен акт на приятелство. В 21 век не е необходимо да се подписват пактове за приятелство и взаимопомощ и разделяне на сферите на влияние. Можете да го направите тайно и доста по-ефективно.

Икономическото и научно-технологичното превъзходство на демокрациите от западен тип над автокрациите съществува. Но само по себе си това не гарантира печеливш финал. Победата изисква решителност, единство и способност да се действа предвидимо и навременно. Необходими са лидерски качества и авторитет. Днешният западен свят има много проблеми и заплахи както от крайно левия, така и от крайно десния спектър. Вътрешни, често изкуствено натрапени комплекси. Разочарование от фундаменталните принципи, които някога са го направили планетарен лидер. Автокрациите по света ще се опитат да се възползват от това.

* Війна світів. Авторитарні режими намагаються взяти реванш за поразку в минулому столітті, Петро Герасименко, Zahid.net

https://zaxid.net/statti_tag50974/

 

error: Свържете се с автора за разрешение!!