Рашел Леви**, Фейсбук
Новата власт нямало да променя проевропейския курс и демократичния ход на страната ни?!
Вече го промени. Шест години преди окончателно да дойде на власт – с масираната демонизация на една политическа личност и една политическа партия. С медийната среда, която обслужва определени политики и руши целенасочено други. Не само с официалните медии, но с всичко, което звучи – от мрежите до екраните – денонощно.
Подкопани са самите устои на демокрацията.
Точно така беше по времето на тежкия соц.
Пропагандата е навсякъде. Присъствието на джен зи на площада е насочвано и контролирано. Това не беше бунт срещу запушени усти или срещу икономически колапс (такъв нямаше!) Пет дена преди изстрадания от родителите им завършек на пътя към Европа. Преди последния метър от този път, така бленуван от дядовците им, от бащите им.
Омразата и ненавистта бяха алфата и омегата на тоталитарната машина.
Насочената агресия на тълпата – инструментът на същата тази еднолична власт. Усещането за ОФ организираност – всички партии, всички коалиции срещу една като ЕДИН). Крокодилските сълзи после са нелепи. Няма никой извън ОФ, извън тренда на „С Вас сме, господин…“
Ето сега ДБ има възможност ( не ДБ, а нормалните му симпатизанти) да излязат от тази смазваща, скърцаща, ръждиви машина на продуцирано минало. „Синя България“ – също!
Ако не го направят – губят всичко. Изчезват.
Историята е безмилостна, а демократичността – шанс срещу забравата. В този момент е шансът.
И той не е по ръста нито на Атанасов, нито на Мирчев – това е ясно!
Надяваме се на колцина мислещи там като на чудо.
Макар че в страна с петдесетгодишна тоталитарна мъгла чудеса не се случват. Има само устойчив като воденичен камък манталитет: стрелба в гръб или разпъвания на кръст сред озверяла за кръв тълпа.
Източник: Rashel Levi, Фейсбук
*Заглавието е цитат от текста на авторката.
**Рашел Леви пише и публикува още от началото на 80-те години в младежкия печат..През 1984 година се омъжва за поета дисидент Божидар Славов и споделя трудната съдба на обречения да бъде вън от обществения и литературния живот, поет.Редактира стихосбирките му , които са и първият самиздат в социалистическа България…
Не е допускана до обществена и професионална дейност преди 1989 година … След 1990 година с трудности и прекъсвания започва професионалния си път на преподавател по български език и литература.
През 2007 посмъртно издава стихосбирките на съпруга си. В своя предговор към тях разкрива покъртителната съдба на свободолюбивия творец, кошмара на живота «ъндерграунд» и самотния порив към свободно слово в онези далечни и страшни години….
Рашел Леви е автор на книгите „ Граничност”, „Небето е последният залог”, „След Вавилон”. Нейната поезия следва гражданската линиия, естетските търсения на твореца и философския поглед към света, съчетани с лиризъм и мелодичност на стиха. Нейни творби са включени също в няколко поетични алманаха, самата тя публикува в блогове и сайтове за поезия. А читателите й на постове във Фейсбук мрежата следят с нитерес и споделят нейната гражданска позиция.
