Нa зададен му въпрос за искането на главния прокурор до КС, днес по време на пресконференция за третата година от неговия мандат, президентът Радев отговори, че „главният прокурор трябва да обясни своите мотиви пред обществото. Нямам идея за конкретен случай, защото не съм вършил нищо нередно“, и добави още: „Оставям на вас да прецените защо точно в този момент главният прокурор внася искане в КС, свързано с имунитета на държавния глава“. А мотивите са ясно формулирани и изписани в началото на искането, и са развити в неговата обстоятелствена част. Не е трудно за функционално грамотен читател да се ориентира в тях, ако прочете текста, както направих аз.
Искането включва три части. Първата и втората са обстоятелствени, а в третата част главният прокурор излага подробно неговото становище по така повдигнатите въпроси. Още от първото изречение става ясен и основния мотив – „разкриване на смисъла на разпоредбата на чл.103 от КРБ е необходимо, тъй като нормата е лаконична и не дава еднозначен отговор на поставения с настоящето искане въпрос”. Посочени са и конкретни противоречащи си една на друга тези, свързани със смисловото съдържание на конкретни алинеи на чл. 103. В този контекст “налице e потребност от тълкуване, за да се избегне противоречиво прилагане на тази конституционна разпоредба и да се предотврати настъпването на неблагоприятни за националната правна система последици.” С оглед на това се иска от КС да разкрие смисъла на понятията “държавна измяна” и “нарушение на конституцията”, както и произтичащите от това въпроси.
Цитираните в текста въпроси са:
– Препокрива ли се по съдържание понятието “държавна измяна” с престъпленията, възприети в Раздел I “Измяна“, Глава първа “Престъпления против републиката“ от Особената част на НК и ако не се препокрива – какви по естеството си нарушения включва.
– Каква е разликата между понятията “държавна измяна” и “нарушение на конституцията”.
– Включва ли в съдържанието си някое от понятията “държавна измяна” и “нарушение на конституцията” и кое от тях e извършването на престъпление, различно от предвидените в Раздел I “Измяна”, Глава първа “Престъпление против републиката” от Особената част на НК. Ако включва, налице ли са изисквания относно вида на престъплението (от общ или частен характер) или за нормативно придвижданото за конкретното престъпление наказание(както по отношение на неовия вид, съобразно чл. 37 на НК, така и по отношение на неговия размер).
От КС се иска също тълкуване за имунитета от гледна точка на президентските служебни функции, и дали същестува режим на отговорност, който засяга “частната сфера на проявление на дейността и живота на президента”. Имунитетът се тълкува и откъм наказателната неприкосновеност, която се възпрепятства от забраната в конституцита, както за наказателно преследване, така и за задържане. Както и дали този имунитет е за периода на заемане на длъжността и е абсолютен, или може да бъде “свален”, както е при депутатите, или по собствена инициатива.
В искането е отбелязано, че “въпроса за установяване на данни за извършено престъпление от страна на президента не е бил предмет на изследване в теорията” и затова е необходимо изясняване на две становища:”възприемането му като абсолютно основание за прекратяване или като основание за спиране на наказателното производство. В тази връзка са формулирани и конкретни въпроси:
-Законосъобразно ли е извършването на проверки от държавните органи, оправомощени да ги извършват, ако постъпят или са налице признаци за извършено от президента или вицепрезидента престъпление.
-Законосъобразно ли е образуването на наказателно производство.
Написах тази статия, за да няма хибридки и повече хора да разберат смисъла на това действие на главния прокурор. Защото няма нищо нередно главният прокурор да се обърне за тълкувателно решение към Конституционния съд? Тази институция е създадена за тази цел – да дава окончателно и еднозначно тълкуване на правни норми от българската конституция в случаите, когато те са лаконично изписани, не позволяват еднозначен прочит или пораждат противоречие с действието на друг нормативен документ. За такива питания съществуват ли ограничения? Не съществуват, и те може да са съотносими към всяка норма в конституцията, вкл. и от раздела за президента. Няма недосегаеми конституционни текстове, както и не бива да има недосегаеми хора. Ние само можем да се радваме, че отделните власти работят и демокрацията е жива.
