Кога човек осъзнава, че всъщност от него самия зависи да промени живота си? Според някои, трийстата година е границата, когато разбираш колко можеш и колко не можеш. Това би трябвало да те стресне или да те мобилизира да положиш нови усилия за себе си. Има наши сънародници, които цял живот искат някой друг да свърши тази работа. Те са и най-податливи на манипулиране чрез голи обещания как държавата ще свърши тяхната работа и ще ги “осинови” до края на живота им. С голямо съжаление и болка го констатирам, но през повечето време на т.н. българска демокрация оставихме на такива хора с гласа по време на избори да решават каква да е България. И след това – типично по български решаваме, когато някой започне “да тегли каруцата” на многострадалната ни държава, бързаме да го потопим в катран. Били сме свидетели неведнъж и на безсубектността на държавата, и на тоталната деморализация в политиката. Mоралът вече не е фундамент.
Доказаха го и вчерашните избори. Без съмнение, на българите им харесва да живеят върху хлъзгавия терен на илюзията, чакайки някой мисия да привлече гласа им с поредната порция голи обещания – достатъчни, за да не се впечатлят, че той говори за България като за “тази държава”. Впрочем, обругаването и потъпкването на демократичните ценности е един нарочно търсен и провокиран процес, който през този мандат се реализира от президентската институция. В същото време, надделяването на властолюбиви амбиции направи невъзможен парламентарния диалог по време на последните две Народни събрания и не доведе до съставянето на редовно правителство. Продължавам да го твърдя – беше режесиран и търсен ефект с отражение върху парламентарната република и качеството на българския парламентаризъм.
Стратегията с двата провалени парламента беше тактически обвързана с осигуряване на време за създаването на президентска партия. Така чрез служебното правителство „вълшебниците“ от задкулисието и Радев получиха такова време, за да успеят да извадят от „кутията“ марионетките Кирчо и Кокорчо и да започнат да ги лансират медийно. Безуспешното им министестерстване бе представяно и се представя пред обществото като успешно. В същото време Радев и задкулисните му партньори получиха и чудесната възможност да използват т.н. “протестърски” партии за неговия личен политически интерес – вторият мандат. Използва ги по време и на протестите и продължи да го прави до вчерашните избори. Използва ги и като инструмент за проваляне на двата парламента. Използва ги и като източник на електорат за виртуалната партия ПП ПП, тъй като тя не е регистрирана и де факто не съществува в правния мир. На Радев му беше необходимо време и си го осигури на гърба на задълбочаване на кризите, поради неуспешното управление на служебното правителство. Затова пък изведе партията на Кирчо и Кокорчо на първа позиция, а прати останалите в “девета глуха”. Това беше и крайната цел на така замислената стратегия за разбиване на политико-партийната система и на парламентаризма.
Истината е, че вчерашният нисък праг на избирателна активност, поставя сериозно въпроса за легитимността и на новия парламент, и на бъдещото правителство. Не мисля, че то ще може да разчита на реален и достатъчен обществен кредит, даден им от избирателите. Като прибавим към това и политическата ситуация, провокирана от преобладаващо недоверие, разделение и противопоставяне, както и обострената чувствителност на гражданите към социално-икономическите проявления на кризите, очаквам много скоро българинът да се сблъска с непригодността на новата власт. Предчувствам, че негативните тенденции и изолацията на България през последните 6-7 месеца не само ще се задълбочат, но и българските граждани ще усетят с всичка сила дискомфорта, в който ще изпадне българската нация. Ще почувстват – за пореден път, че заради пасивноста на някои от тях, както и заради грешния избор на други, отново ще сме се озовали в същия капан. Отсъствието на инвестиции, бързото обедняване, пандемията и страховете от болестта, изпразването на джоба ни, инфлацията, очакваното недоверие от страна на евроатлантическите ни партньори и нова доза от европейски мерки и контрол, както и бруталното упражняване на власт, ще засили усещането за дежавю – нещо преживяно и изстрадано…Сблъсъкът ще е между реализма и непригодността на властта да се справи. И тогава онези, които Ги качиха, ще Ги свалят!
Ако все пак се сформира правителство, това ще е най- нелегитимната власт в историята на България. За толкова нисък праг на избирателна активност има не една, а много причини. Те са били предвидливо заложени в сценария за отмъкването на страна-членка на Европейския съюз – в неговата най-слаба част, която винаги е била обект на всякакви геополитичеки интереси. Целенасочено търсеното разделение на българската нация и противопоставянето на едни граждани на други беше част от настоящия президентски мандат. Разбиването на обществената тъкан, на авторитета на трите власти и институциите, провокациите към гражданското самосъзнание, превръщането на партиите в обект на задкулисен инженеринг, посегателствата върху упражняването на гарантираното от Конституцията избирателно право, беше и продължава да е обект на целенасочени действия от страна на президентската институция. Разчита се на пасивното отношение и на неразбирането какво всъщност се случва с България и какво я очаква оттук-нататък. Болезнена е тази констатация, но трябва да си признаем – много от сънародниците ни не са научили нищо от и за демокрацията, и нямат никави рефлекси да я защитят. Стигнахме до там, че омразата и събуждането на най-низките човешки страсти и усещания се използват като инструмент за правене на “политика”, т.е. за сваляне на законноизбрана власт. Т.н. протести бяха илюстрация на настъплението на тази нова “политическа култура”.
Политиката вече не е това, което трябва да бъде – идеология и ценности, система от структура, политики и практически действия, работа с гражданите. За да стигнем до днес, когато за голяма част от гласувалите няма значение дали някой вече ги е лъгал и продължава да ги лъже, дали е нарушител на Конституцията и на българските закони, дали му говори глупости, не владее книжовния български език, няма представа от устройството и функционирането на демократичната и правова държава, не притежава елементарно ниво на политическо познание….Най-важната причина това да се случва е дефицита на политическа култура и липсата на памет за онова, което ни се е случвало през тези тридесет години. Това е и обяснението защо доброволно влизаме в капана, поставен ни от същите престъпници на прехода. На 21 ноември имаме възможност да опровергаем сами себе си като нация и народ. Какво ще изберем – статуквото Радев или промяната в лицето на професор Герджиков. Факт е, че парламентарната република и българската демокрация са под реална заплаха. Същуствува риск тенденцията на авторитарно управление на държавата да продължи с преизбирането на настоящия президент. Още повече, че първият му мандат доказа, че единственият недосегаем в българската държава се казва Румен Радев. А първата стъпка към авторитаритарната власт и диктатурата е липсата на механизми за упражняване на контрол….
