Вчера стана ясно, че Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане законопроект за промени в Закона за съдебната власт, свързани със закриване на специализираните наказателни съдилища и прокуратури. От публикацията в сайта на ведомството става ясно, че този документ предвижда “закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури, уреждане на статуса на работещите в тях съдии, прокурори, следователи и администрация, както и приключването на висящите дела при спазване на принципа за неизменност на състава.” Предлага се и отмяна на „кариерните и финансови бонуси“ за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС (ИВСС), както и „кариерните бонуси“ за административните ръководители на съдилищата и прокуратурите и техните заместници.
Cпоред министерската позиция, тези структурни и организационни промени „имат за цел да гарантират конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите.” Веднага възниква естествения въпрос, а как това се гарантира с гореизредените мерки? Убедителен отговор едва ли ще получите. А и едва ли ще ви удовлетвори мотива, че “за десетгодишния срок на своето действие, специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не постигнаха заложените със създаването им през 2011 г. цели“, както се казва в законопроекта. Следват десетина числа от анализ на данни за дейността на Специализирания наказателен съд. Заедно с тях има припомняне на критични оценки по отношение на ефективността на специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури в Доклада относно върховенството на правото за 2020 г. и в Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г. Посочват се и изводите от „Индексът за възприятие на корупцията“ в годишните доклади на „Трансперънси интернешънъл“ в последните години, според които България остава най-корумпираната страна в Европейския съюз (ЕС).
И сега идва ред на обща и добре позната клиширана фразеология, обогатена формално със словосъчетанията “независимост на съдебната власт” и “върховенство на закона”:„Видно от представените становища и доклади, изградената като паралелна (на общите съдилища) подсистема на специализираното наказателно правосъдие не води до постигане на формулираните при създаването ѝ цели, а създава допълнителни рискове за независимостта на съдебната власт и ерозира върховенството на правото“, се сочи още в документа. Да ви призная, твърде целенасочено и обслужващо ми звучи това “заключение”. Преди време за нуждите на друга моя публикация(„Специализираното правосъдиe – повече справедливост“), ми се наложи да проуча разпространението на специализираното правосъдие в някои европейски държави. Установих, че в Германия, Франция, Швеция, Холандия и в много други има специализирани съдилища по административни, трудови, семейни и търговски дела, по дела срещу непълнолетни, дела относно патенти и друга интелектуална собственост и т.н. Запознах се и с публикации на екперти по организация на съдебната система и съм съгласна с повечето от тях – специализираното правосъдие дава възможност за по-качествено правосъдие. Отварям скоби, за да кажа, че поддържам и мнението им, че специализираното правосъдие изисква и много допълнителни знания и умения на магистратите в съответната област. Естествено е към тези магистрати да се предявят и допълнителни критерии, свързани с нея.
В частичната предварителна оценка на въздействието от законовите промени е записано, че целта на закриването на спецструктурите е и „постигане на осезаем напредък в противодействието на корупцията, особено по „високите етажи“ на властта.“ Съсредоточаването на тази част от противодействието на корупцията – по “високите етажи на властта”, както и крупни злоупотреби срещу държавата и нейната сигурност, e отличителният белег на тези структури към съдебната власт. Подозирам намерения този акцент върху злоупотребата с власт, конфликт на интереси и корупционни престъпления да бъде овладян като инструмент за политически реваншизъм чрез онези брънки от веригата на съдебната власт, които вече са овладяни или както се казва на жаргон, са “пробити”. Така че аз не вярвам и не съм убедена, че „основните ползи от приемането на законопроекта са свързани с повишаване на доверието на гражданите и бизнеса в съдебната система, по-ефективно използване на ресурсите на съдебната власт, ограничаване на политическото влияние в правораздаването, укрепване на върховенството на правото и ограничаване на злоупотребата с власт, което е предпоставка и за подобряване на бизнес климата и увеличаване на инвестициите“, както е записано в частичната предварителна оценка на въздействието от законопроекта.
Но да сме обективни и да видим каква е гледната точка на самата Прокуратура, която нееднократно сезира евроинституциите за политическия натиск от страна на законодателната и изпълнителната власт. Проблем, който бе поставен и при изслушването на Главния прокурор в комисията LIBE към Европейския парламент. Една от първите реакции е от времето, когато на първо четене правната комисия взе решение за закриване специализираните съд и прокуратура. Тогава държавното обвинение предупреди, че приемането на законодателните промени, свързани със закриването на специализирания съд и специализираната прокуратура, ще доведат до блокиране на борбата срещу престъпността и на работата на независимата съдебна власт:“Приемането им ще доведе до блокиране на борбата срещу престъпността и на работата на независимата съдебна власт, ще засегне правата на множество лица, ще заличи постигнатия от държавата напредък по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК, както и приноса ѝ към Върховенството на правото в Европейския съюз“. Писма с тази позиция бяха изпратени до председателите на Европейската комисия, Европейския парламент, Групата на държавите, борещи се срещу корупцията и Венецианската комисия. С друго писмо Прокуратурата информира и тогавашното 45-то събрание в лицето на неговия председател и председателя на Комисията по правни въпроси. Тогава чухме услужливи обяснения от представители на т.н. партии на протеста, които сега едно към едно може да откриете като мотиви. Всъщност говорим за пропагандни лозунги или тези, целящи да дискредитират независимостта точно на прокуратурата, уличавайки я в нещо, към което те самите се стремят – да я овладеят и да я използват като “бухалка” срещу политическите опоненти. Споням си, че идеята за закриването на специализираните съд и прокуратура – след приемането на първо четене от правната комисия в парламента на 28 април 2021 година, предизвика протестни настроения сред магистратите в цялата страна.
И за сегашното парламентарно мнозинство закриването на специализираното правосъдие продължава да е едно предизборно говорене, в контекста на което е и публикувания законопроект. Аз не избрах да коментирам онази част от него, отнасяща се до организационното му осъществяване и какви ще са конкретните последствия и действия, които ще се предприемат по отношение на магистратите. В началото на публикацията те са изредени. Оставям съображенията и гледната точка на самите засегнати и на експертите да ги коментират. За мен е важна философията на преследваната цел, а тя е толкова прозрачна. Става въпрос за фиксацията да бъде овладяна съдебната власт – по-конкретно прокуратурата, и да се отнемат възможности за прилагане върховенството на закона по отношение на отделни представители на олигархията, чиито имена са добре известни и които са обект на нейни разследвания. И законопроектът потвърждава, че засега смислени аргументи за закриването на специализираното правосъдие, респ. Специализираният наказателен съд, Специализираният апелативен съд и Cпециализираната прокуратурa, няма. И е прав Главният прокурор, който постави пред финансовия министър въпроса за одит, но го предяви като искане и по време на изслушването в комисията LIBE към ЕП. Очевидно е необходим задълбочен и детайлен експертен анализ, както по отношение на дейността, так и относно средата на въздействие след подобни “реформи”. Наложително е, защото сме свидетели на погазване на не един от демократичните принципи за функциониране на правовата държавa, така както те са отразени в Договора за влизането ни в Европейския съюз. А как е в самия ЕС? Съдебната система на Европейския съюз се състои от три стълба, които са Съдът на Европейските общности, Общият съд и специализираните съдилища в специфични области. Тези съдилища на ЕС гарантират, че се спазва тълкуването и прилагането на правото на ЕС.
При сега съществуващата система за специализирано правосъдие в България, освен Специализираният съд, Специализираният апелативен съд и Специализираната прокуратура, съществуват и административните и военните съдилища. Но в опита да спекулират, някои от поддържниците на закриването се опитват да ни представят въпросните специализирани съдилища и прокуратура като извънредни съдилища. Българската Конституция забранява създаването на извънредни съдилища като абсолютно противоречащи на принципите на правовата държава, чл. 119, ал. 3. А и извънредните съдилища биха функционирали по процесуални правила, различни от правилата на законоустановеното наказателно производство и при ограничени процесуални средства за защита. Другият отличителен белег на извънредното съдопроизводство е, че при него се криминализират и наказват деяния, които към момента на извършването им не са определени като престъпления, което е недопустимо за правовата държава. В същото време Конституцията и европейският опит в специализираното правосъдие насърчават процеса на създаване на специализирани съдилища в България като страна-членка на ЕС, защото става въпрос за структури, които разглеждат спорове със специфичен предмет.
Моите надежди са, че експертите по конституционно право и правосъдие, политическите партии и гражданите ще демонстрират проактивно поведение и обективно ще се включат в общественото обсъждане, защото не става дума за реформа, а за целенасочена атака срещу институционалната представителност на съдебната власт, за посегателство срещу нейната независимост и фиксирането в персонални промени на магистрати, неудобни за управлващите, а крайната цел е политическо обслужване на определени олигархични интереси. Кой най-много ще загуби от всичко това ли? Българските граждани, чието чувство за дефицит на справедливост ще продължава да се обостря, а този процес в момента се генерира и ще продължи да се генерира от управляващите, т.е. от върха на пирамидата.
Използвани източници: Сайта на Министерството на правосъдието, Сайта на прокуратурата
