Според Мартин Хайдегер, автор на книгата “Битие и време”, “смисълът на битието е времето”. Всъщност този въпрос изглежда тривиален, защото на всеки човек е известно, че битието е това, което съществува, така както съществува човекът. Ако човекът не съществуваше, нямаше да има време, защото времето според Кант е форма, в която усещаме предметите чрез сетивата си. Пак според Хайдегер европейската философия е оставила в забрава питането за смисъла на битието. Той смята, че човек по това се различава от другите същества, че си задава фундаментални въпроси, какъвто е въпроса за битието.
А какво е човекът и къде е неговото място? Къде да търсим същността му? Ако се позовем на екзистенционалистите, какъвто е Хайдегер, то същността на човека е в неговата екзистенция, т.е. в съществуването му, което се проектира още от самото му раждане и е заложено в смисъла на човешкия живот във времето, отредено за него. Но какво е времето за един човешки живот? Хайдегер би го нарекъл “ временно време”, т.е. време към смъртта. Именно заради това, човек трябва да разгърне по най-добър начин своите възможности. От личния му избор зависи и неговото съществуване, т.е. битието му. Екзистенцията е живота, който избираш и ако не можеш да направиш своя избор, а решиш да подражаваш на другите, то ти си “das Man”, т.е. животът ти е безотговорен и повърхностен.
Защо “das Man”? Определението на екзистенциалиста Хайдегер е метафора за обезличеното съществуване на повечето хора. Те носят маска и безропотно понасят всичко. Примиряват се с баналното в човешкото съществуване. Не вникват в нещата и не се вглъбяват в онова, което изисква усилие и размисъл. “Das Man” не подлага под съмнение никое мнение. Обича слуховете и мълвата. Удовлетворяват го анонимните мисли, защото са лишени от отговорна лична позиция. Говори с клишета и е потопен във всекидневието си. Изглежда, че знае много неща, но се оказва, че знае само буквите, които ги изписват. Техният брой му е нужен, за да решава кръстословици.
Хайдегер не просто описва масовия човек. Неговото схващане ни провокира да открием алтернативата за своето съществуване, за своето битие. Притиснати от времето и неговите ограничения, човек търси начин да осмисли живота си, да остави диря след себе си. Така той воюва за себе си, но и за другите хора. Случват му се събития, които провокират избора му, срещат го с различни хора, преосмислят възгледите му. И всичко това бележи екзистенционалното му време.
А как можем да разберем какво осмисля човешкото съществуване? Въпросът остава отворен, що се касае до избора на всеки човек. За някои смисълът е в отглеждането и възпитанието на едно дете, в служенето на добри каузи, в избора на хуманна професия… Сам по себе си всеки човешки живот е уникален и има своя екзистенциална стойност, стига да не е в ущърб на живота на другите. Благодарение на такива ценности като любовта, семейството, дома и децата, всеки човек нанася своя щрих върху рисунъка на човешкото съществувание. Затова според Хайдегер, смисълът на битието е във възможността да изпълним отредените ни задачи, защото ние наистина сме като плода, който зрее и накрая узрява, т.е. изпълнили сме задачите си и сме оставили нещо след себе си. Така битието и времето се сливат в човешката екзистенция, която е единствена и се нарича човешка история.
2009 г.
