Какво се случва в Молдова и има ли заплаха за Украйна
ЮЛІЯ АКИМОВА, РБК-УКРАЙНА
Антиправителствените митинги, организирани от проруската опозиция, се засилиха в Молдова през последните две седмици. Хиляди хора идват на централните площади на градовете, настоявайки за оставката на сегашното правителство, по-специално на президента – Мая Санду.
Известно време преди това украинският президент Володимир Зеленски обяви за прихващане на руски план за подготовка на провокации в Молдова, а Санду потвърди информацията на Киев за подготовката на държавен преврат. По нейна инициатива беше сменено правителството, оглавено от бившия министър на вътрешните работи Дорийн Речан. В Русия на свой ред вече успяха да обвинят „киевския режим“ в подготовка за „окупация“ на окупираното от тях Приднестровие.
ТАРИФНО-РУСКИ МИТИНГИ
Протестите на опозицията в Молдова не са ново явление. В молдовските градове периодично избухват активни митинги вече почти година. Ситуацията започна да се нагнетява, след като Зеленски обяви държавния преврат, който Москва готви в Молдова. Според плана на Кремъл в Молдова трябва да започнат дестабилизиращи мерки и силови действия с участието на диверсанти. „Планът включва използването на хора извън страната за насилствени действия в Молдова. Например, материалите съдържат инструкции за влизане на граждани на Руската федерация, Беларус, Сърбия и Черна гора в Молдова“, каза Мая Санду.
Ден след изявлението на Санду Молдова временно затвори въздушното си пространство. Мрежите обсъдиха заснетия над страната руски разузнавателен дрон, но тази информация не беше официално потвърдена. По-късно най-големият нискотарифен превозвач в Централна и Източна Европа Wizz Air реши да спре полетите до Молдова от 14 март. Представители на авиокомпанията заявиха, че въздушното пространство над страната вече не е безопасно.
В същото време проруската партия „Шор“, кръстена на местния политик Илон Шор, която търсеше повод да изведе хората на улицата, най-накрая намери подходящ вариант – високи тарифи за газ и електричество. През последната година по очевидни причини цената на газа в Молдова се увеличи значително. Правителството компенсира част от тарифите на потребителите, но прокремълските политици „продадоха“ на местното население идеята, че частичната компенсация е несправедлива и следователно трябва да се изисква пълна компенсация.
В градовете с нова сила избухнаха митинги и протести от „Народното движение“ (също създадено от Шор), чиято същност беше, че молдовското правителство и самата Санду трябва да подадат оставка. По този начин прокремълският Шор създаде за Москва нужната картина – вълнението на възмутените молдовци, недоволството от правителството и исканията за неговата смяна.
Днес броят на демонстрантите е около 4-5 хиляди, тъй като те не представляват такава опасност, опитите за щурмуване на административни сгради са по-скоро провокации срещу служителите на реда, отколкото истински намерения. Ситуацията обаче може да се промени към по-лошо, според молдовския политически и социален експерт Серджиу Остаф.
„Демонстрациите могат да продължат, ако се съберат повече от 10-20 хиляди. Виждам тенденция в тази посока. Действията могат да станат по-масови. Освен това виждаме участие на руски подривни групи, финансова подкрепа от корпорации като „Лукойл“, които са с нас и подкрепят проруските движения“, каза Остаф в коментар за РБК-Украйна.
Кремъл коментира и митингите в Молдова, като обикновено обвинява Украйна за всичко. Министерството на отбраната на Русия обяви, че Приднестровието ще бъде превзето от украински войски, основно от полка „Азов“. А Министерството на външните работи добави, че атака срещу Приднестровската народна република би била атака срещу самата Руска федерация.
От правителството на Молдова на свой ред заявиха, че не виждат подозрителна дейност на молдовско-украинската граница и „целта на невярната информация е да се създаде паника и объркване сред хората от двете страни на река Днестър“.
„ИСКАМЕ ДА ИМАТЕ ХАОС”
Изостряйки ситуацията в Молдова, Русия преследва няколко цели едновременно. В същото време първичният стремеж е дестабилизацията заради самата дестабилизация. Кремъл иска да покаже на правителството на Санду и на цяла Молдова, че тази страна няма да се развива без съюз с Русия, казва молдовският политолог Виталий Андриевски.
„Веднъж говорих с един човек в Москва преди 2014 г. Попитах го кой е техният кандидат, кого ще подкрепи Кремъл на изборите в Молдова. Той каза: „Винаги имаме един кандидат – това е хаос. Искаме да имате хаос“, каза Андриевски в коментар за РБК-Украйна.
Русия отдавна оказва натиск върху Молдова от различни посоки. На първо място, това е „енергийният внос“ – повишаването на цените на енергията, което доведе до днешните митинги. Второто направление е земеделието. Кремъл периодично налага ембарго върху вноса на различни стоки от Молдова. Например през март 2022 година Rossilhospnadzor въведе забрана за доставка на продукти от растителен произход.
Третото и вероятно основно направление е военно-политическо. Кремъл си направи изводи от допуснатите грешки по отношение на Украйна. Вместо да създават проруски партии, руснаците се опитват да се „разпространят“ из молдовския парламент, намирайки „свои“ както сред юнионистите (движение, което се застъпва за обединението на Молдова и Румъния), така и сред проевропейските политици. Местни „агенти на влияние“, активна кремълска пропаганда и „полезни идиоти“ – Русия активно заема тези ниши.Във военната сфера основна роля за оказване на натиск върху Кишинев играе окупираното от Руската федерация Приднестровието. По-голямата част от населението както в този регион, така и в съседна Гагаузия е предимно проруско настроено. Освен това Русия държи контингент от армията си в Приднестровието – 1,5 хиляди войници. Числеността на самите „въоръжени сили на PMR“ варира в зависимост от източниците, но като цяло варира от 4,5 до 8 хиляди. Докато силата на въоръжените сили на Молдова е малко повече от 5 хиляди души. Този пример ясно показва кой от всички съществуващи в Русия лостове за натиск върху Молдова е най-мощен.
Въздушните полети са от стратегическо значение за самите руснаци. Днес бе загубена възможността да пътуват или летят безпрепятствено до Приднестровието – Украйна затвори всички възможни коридори. Кремъл не може да „храни“ региона с човешки ресурси и да използва запаси. Всичко това – военният потенциал на окупираната част на Молдова, наличието на огромен склад с боеприпаси и огромният арсенал е просто опасно , както и проруските настроения на някои региони, може да не се използва от Кремъл сега. Но в бъдеще Русия ще натисне тези лостове, когато разбере, че Молдова окончателно излиза от влиянието на Кремъл.
„Русия знае как да играе дълга игра. Разбира се, в Кремъл не седят идиоти. Там има план „А“ – бързо, мощно превземане, дестабилизация. Сега Украйна няма да позволи да бъдат стоварени никакви руски войски тук, за да „помогнем на нашия братски народ“. Но има план.“ Б. Това са избори“, отбеляза Андриевски.
През 2023 г. в Молдова ще се проведат местни избори, а през 2024 г. – президентски и парламентарни. Очевидно е, че Москва вече прави всичко, за да компрометира имиджа на проевропейската Санду и управляващите. Освен това, според молдовски експерти, по-голямата част от населението на Молдова е проруско настроено, което е резултат от усърдната работа на кремълската пропаганда.
Като се има предвид активната дейност на руските служби в Молдова и търсенето на лоялни политици сред враждебните партии, страховете за вектора на бъдещата мощ на Молдова са напълно оправдани. В най-лошия случай Украйна ще получи враждебна държава „в тила“ със значителен военен контингент по границите.
ЗАПЛАХА ЗА УКРАЙНА
От началото на пълномащабното нахлуване украинското военно-политическо ръководство смяташе Приднестровието за незначителна, но все пак опасност. Присъствието на руски войски край Одеса принуди Украйна да разположи свои военни части близо до границите с Приднестровието, а в сегашните реалности да изгради укрепления.
Самото Приднестровие също се активизира. Министерството на отбраната на ПМР обяви началото на тримесечен военен сбор, който започна на 1 март. В тях ще участват годни за военна служба мъже на възраст до 55 години.
В политическите кръгове на Молдова няма съмнение, че правото на Украйна на превантивен удар по Приднестровието се обсъжда от време на време, но няма официални коментари по този въпрос от нито една от страните.
На информационния фронт Кремъл продължава да разиграва картата на „украинска атака“ срещу Молдова, като стига толкова далеч, че твърди, че Украйна събира радиоактивен материал за атака срещу Молдова. Трябва да се отбележи, че подобни абсурдни твърдения първо се опровергават в самата Молдова.
В същото време Главното управление на разузнаването на Министерството на отбраната на Украйна активно следи всички процеси, протичащи в Молдова. В Кишинев, според Андрий Черняк, руснаците използват класически сценарий, който някога е „минал“ в Донецк и Луганск.
Ситуацията в Молдова ясно показва, че Русия не е против никакви методи, включително дестабилизирането на държави, съседни на Украйна. В най-лошата перспектива Украйна може да има враг в лицето на вече неутрален съсед – той няма да ни подкрепи на важни международни гласувания, ще затвори пътя за внос на необходимото западно военно оборудване и ще представлява постоянна заплаха за югозапада.
По време на мащабната война между Украйна и Русия Молдова за втори път е в центъра на вниманието. Първият път беше през април, когато руските войски се опитаха да превземат Южна Украйна и заплашиха да „свържат“ контингента си с Приднестровието. Тогава въоръжените сили успяха да нокаутират врага от посоката на Николаев и да му попречат да напредне към Одеса.
Русия обаче не се е отказала от идеята да използва „картата на Приднестровието“ и сегашните събития говорят много красноречиво за това. Става очевидно, че заплахата за Украйна в тази посока ще съществува, докато Молдова окончателно реши въпроса за териториалната си цялост.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Російський хаос у Кишиневі. Що відбувається у Молдові і чи є загроза Україні, ЮЛІЯ АКИМОВА, РБК-Украйна
