Теми

НА ПРЕЗИДЕНТА МУ СЕ ПРИВИЖДА КОНСЕНСУС

промени в конституцията
Време за четене: 2 минути

Или как се правят внушения за онова, което на него самия му се иска. Както вече е известно президентът провежда “дебати” за промени в конституцията. Знаем, че в центъра на всеки дебат или дискусия е разглеждането на някакъв въпрос, свързан с ясното формулиране на проблем или проблеми. Кой е проблемът или проблемите, съвсем не ни стана ясно? Какво се получава? Президентът кани едни конституционалисти, юристи и НПО, за да му кажат какви са проблемите ли? А не ставаше ли дума за законодателна инициатива на държавния глава, която изисква точно формулиране в контекста на проблема за преодоляване? Чуваме само едни подмятания за авторитаризъм, зависима прокуратура, пасивност на КПКОНПИ….

Що се отнася до въпросната “пасивност” на КПКОНПИ, се постарах да се запозная с Доклада на комисията за 2018 година. От него става ясно, че за този период допуснатите искания за налагане на обезпечителни мерки са на стойност 24 226 731, 18 лв., мотивираните искания за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност – 31 451 033, 51 лв., влезлите в сила съдебни решения за отнемане в полза на държавата на имушество, придобито от престъпна дейност – 7 209 160, 30 лв. (за сравнение сумата за 2017 година е 23 676 263, 79 лв.), влезлите в сила решения за отнемане на незаконно/престъпно имущество – 13 100 617, 78 лв.

Ако съдя от публикация във Фактор.бг, по време на днешната среща с НПО (всичко е мъгла около тях – кои са, какви са, чии интереси представляват) Радев заключил: „Има консенсус за независимост на българския съд и автономност на прокуратурата, много по-малка зависимост от политически и други вмешателства…. всички са убедени, че трябва да има промяна: не говоря за формата и обхвата и дълбочината, по който ще се случи, но трябва да има промяна, а тя трябва да засегне и Конституцията: всички закони, които трябва да бъдат актуализирани.” Кои са тези “всички”, които “са убедени”? Питайте? Да не пропуснете да питате и за “дълбочината”.

Срещата завършила с обобщения, които според мен са изпълнени с противоречие в съжденията. Конституцията била “добра, демократична, първата демократична в Източна Европа след промените. Но трябва да отчетем, че тя се е правила в дефицит от време под натиска на обстоятелствата. Не можем да стоим пасивни и встрани от динамиката на времето, а тя е сериозна.” Това за “динамиката на времето, а тя е сериозна”, си е недопустим спам в речта на един президент. А истината е, че българската конституция е демократична и европейска по съдържание, отговаря на съществуващите традиции в старите демократични държави. Сред тях има такива, чиито конституции не са променяни от столетия. Но откъде да знае нашият човек, че основният закон не се променя според конюктюрни политически интереси, които той очевидно представлява.

Що се отнася и до “консенсуса”, свързан с идеята за индивидуалната конституционна жалба, то и сега има механизми за сезиране на Конституционния съд чрез съда, който разглежда делото на дадения гражданин (чл. 150, ал. 2 от Конституцията и чл. 229, ал. 1 т. 6 от ГПК). Аз бих предложила не въвеждането на индивидуална жалба, а изменение на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, като се даде възможност на всички съдилища да сезират КС при установено несъответствие между приложимия по делото закон и Конституцията. Предложението на президента ще натовари КС с голям брой некомпетентно изготвени и неоснователни жалби на граждани. Това ще блокира основната функция на КС – да е пазител на Конституцията като се произнася по съществени и общозначими конституционни въпроси.

В заключение ще кажа, че от тази трънка (президентството) заек не може да изскочи…

error: Свържете се с автора за разрешение!!