Днес ключалки всякакви – секретни, с двойно заключване, с шифър, без шифър… А какво беше едно време? Навеждаш се и поглеждаш с едното око, взираш се. По-малката ти сестра или братче те дърпат нетърпеливо – и те искат да погледат. То какво ли можеш да видиш, но надделяваше любопитството. А и нали в приказките се разказваше как зад тайни врати се крият съкровища. И да не си посмял да мръднеш или да чуеш шумолене, че ще започнат едни писъци…. Иначе тайните съкровища бяха торбите, в които баба ми скътаваше за зимата от любимите ми сушени кайсии и джанки.
Та днес колкото и да надничаш през заключената врата към предстоящите парламентарни избори, то няма и какво да видиш или да намериш. Всичко е навън – на простора, и е все от същото. Прано, препирано, че чак се е протрило. И докато правителството копае на нивата, че да засее новата реколта – да има на трапезата за народа и за икономиката, някои мислят как да се нагиздят за хорото на мегдана…. Все отбор “юнаци”! Нема лево, нема десно! А рефренът им е: ”Изпрани сме, “чисти” сме!” А наоколо така се е развуняло от 90-те, че ти иде да се скриеш не от коронавируса, а от завръщането на клонингите от разградената уж БКП/БСП.
Не сте ги забравили? Повечето от вас сигурно си спомнят как се случваше това. Политическият плурализъм вървеше уж като паралелен процес на разбиване на монопола на комунистическата партия. Приемахме го като начало на края на комунистическия режим и раждането на демокрацията. За да съм коректна докрай – бяха възстановени партии, отпреди 1944-а година, други бяха създадени върху базата на някои сдружения преди 1989-а, а трети – съвсем нови. За преобладаващата част се знаеше, че няма да оцелеят в бъдеще, тъй като бяха създавани от задкулисието. И за тях, както и за най-новите, обявени миналата и в началото на тази година, обществото не получи никакви аргументи за съществуването на някаква политическа практика, каква е идеологията им, организацията и структурите, а социалната им база е неидентифицирана. Единственото, което чуваме са някакви откъслечни изявления, както и медийното им лансиране от конкретни политически коментатори и социологически агенции.
Днес участието на “старите муцуни”, представящи се и представяни за “нови” лица, е повече от комично. Личната им политическа биография ни връща спомена за миналото, което мислехме, че сме преодоляли. Сегашната им борба за власт е с фокус да се отмъщава на ГЕРБ, че в продължение на повече от десет години българските граждани избират тази партия да управлява държавата. Това извади “на бял свят” задкулисни връзки и зависимости. Всички клонинги на БКП/БСП наизскачаха в опит да заблудят избирателите. Най-пресният пример е от тези дни – ССД на Софиянски и Съюзът на комунистите в България са се регистрирали за тези избори като коалиция “Граждани от Протеста”. Реагирах веднага като написах, че eдни мръзнат по протестите, а други тихомълком и с тяхното име са се запътили към парламента. То не че има нещо за чудене – всичките са се пръкнали от Партията-майка! А че е така, го потвърждават и основните принципи, около които са се обединили:“Поставяне интересите на наемният труд, националният бизнес и Българската държава над всякакви други – Евро – атлантически, Американски, Руски и др. Интереси”, “Критично настроени сме към изроденият банково-корпоративен модел на управление на ЕС. Връщане към ценностите на Обединена Европа от миналият век. Да на Европа на Свободните Нации – не на Европа на Корпорациите”, “Оценяваме, като престъпно 11 годишното управление на ГЕРБ и споделяме оценките на Президента Радев за него”, “Не на Нео-либералната икономическа и идеологическа доктрини”, “За повишаване ролята на гражданите и обществото върху контрола на всички форми на власт и участие в управлението, чрез формите на пряка демокрация и др.”, “Ние считаме, че място сред нас имат всички честни българи и политици, не участвали в 32 годишният грабеж на държавата и народа.“ (Източник – ФБ страницата на “Граждани от Протеста”, а текстът е copy paste – граматически и правописно предаден 1:1). След този така подреден “идеологически” пъзел, се надявам да сте се ориентирали Кой Кой е.
Днес е много трудно да се разграничи центристки ориентирана политическа алтернатива. И това е така не само заради неизбистрената идентичност на много от въпросните партийни субекти, но и защото те са представлявани от едни и същи лица, които са известни с политическото си хамелионство в миналото. Истината е, че разграничението винаги върви като леви и десни. За тази двуполюсна идентификация има много причини, но това може да е обект на друга моя статия. Между другото, аз имам аргументи за бъдеща и продължаваща двуполюсна тенденция, която да е по-ясно обособена в ценностно и идеологическо отношение. Но това едва ли ще се случи скоро, поне не – докато не се подмени политическият елит. Все пак моята прогноза е за бъдещо политическо преструктуриране, но предпоставката за него е постепенната подмяна на политическия елит с друг тип политици, които да притежават друго ниво на политическа и експертна подготвка и да не са обвързани с миналото.
Предизборно време е. Време за сеене на много заблуди, утопични обещания и празни надежди. Способността да слушате кой какво ви говори е ключова за вашия информиран избор. Трябва да знаете, че и в тази предизборна кампания ще чуете много малко или почти нищо от отговорите на въпроса: ”А след изборите?” Ще надделява атаката срещу сегашното управление и срещу ПП ГЕРБ. Това е позната тактика за въздействие върху възприятията и нагласите на избирателите. Има два фокуса на внимание, които бих ви препоръчала – какво твърди или се опитва да внуши говорещият и дали е подкрепено с аргументи, но и с каква стойност от вашия живот то е свързано. Не губете навика да идентифицирате опорните точки и спекулациите. Обръщайте внимание на езика и особено на използването на прилагателни и квалификации, които винаги са израз на субективно отношение. И за да разберете защо ви казвам това, ще си послужа с един пример. Ловец отива на лов за патици. Съществуват два изхода – да улучи патица или да я пропусне, защото изстрелът му е неточен. Вие от кои патици искате да сте?
Защо “През ключалката” ли? Надявам се да сте разбрали, щом вече сте стигнали до това изречение.
