На този етап България не се справя
Това не е тема от днес за утре. Точно това не успяха да разберат българските управляващи. Те продължават и да не разбират, че зеленият преход засяга най-пряко енергетиката – лидерът в икономиката, енергоемките индустрии, които изведнъж ще се окажат под най-силен натиск, както и транспорта. Макар да не съм експерт в областта, имам основания за заключението, че говорим за кръвоносната система на нашия икономически и социален живот. Много са разклоненията, които ни отвеждат в различни други области. И тук не става въпрос само за осигуряването на чиста енергия и намаляването на въглеродните емисии. Същността е в алтернативите, които ще продължат да поддържат баланса и ще осигурят устойчивост в развитието на икономиката, няма да бъдат предизвикани дисбаланси и с нищо няма да бъде застрашена националната ни сигурност.
Ще се наложи да бъдат преустроени различните бизнеси. Ще трябва да се предвидят фондове за научни изследвания и разработки на технологиии, което ще омекоти прехода, когато се касае до закриване на цели отрасли, какъвто е този с въглищното производство и приложението му в енергетиката. Допускам, че в българския вариант на териториални планове за зелен преход даже не става дума за солидна наука и технологии, защото вече сме свидетели на такава некомпетентност, която не е само във факта, че България е единствената страна-членка на ЕС, която подава териториалните си планове в последния ден на срока – 30 септември! Факт, доказващ неглижираното отношение на правителството към такъм глобален проблем – нашата готовност да посрещнем предизвикателствата на зеления преход.
Ако ме питате за зеления преход, ще ви кажа, че на него аз гледам преди всичко като процес за инвестиране в човешки и в социален капитал. Защото аз мисля, че природата има стойност, ако я свързваме с ползите й за човека. Принцип, чиято друга същност е да се научим да я пазим като част от биологията на живота. Антагонизъм между природата и човека не трябва да има. Хармонизирането на отношението между тях е в основата на каузата за зеления преход. Не случайно използвам понятието кауза, защото за мен приоритетът трябва да е човекът и националният суверенитет при вземането на решения. А един териториален план трябва да отразява и проблемите, и възможностите за осигуряване на безболезнен и амбициозен преход, в чийто фокус остава човешкия ресурс и съхраняването на балансите в икономиката и в потреблението на енергия.
Вече казах, че зеленият преход наистина е един комплекс от задачи, които засягат различни компоненти на икономическия и социален живот. Имам предвид замърсяването на околната среда, правата на човека и грижата за неговото здраве…все в контекста на моето разбиране за хората като водещ фактор в икономиката. България е много далече от подобно разбиране – няма политики за преосмисляне на сегашния модел на неглижиране темата за зеления преход. Усеща се натиска на ежедневната пропаганда на „зелени” привърженици, които често си служат с недоказани факти или манипулирайки информация, се опитват да оправдаят поредната порция финансиране. Използват подходи на проникване в централната власт и прокарването на различни ограничения като провеждана държавна политика.
По мое мнение териториалните планове трябва да преминат като законодателна реформа, която стъпка по стъпка да отразява прехода – как и с какви мощности ще бъдат заменени настоящите, визия за развитие на региона, политики за преквалифициране на работната ръка, компесаторни механизми, инвестиционен план, бъдещето на производствените участъци и рекултивиране на земята, заместващи нови икономически дейности в тези региони, система от регулации и т.н. Eкстраполиране на всички отражения върху икономиката и социалния живот на българските граждани. Проблемът с ТЕЦ-овете не е единствено в бъдещата заетост на сегашната работна ръка, а става въпрос за глобалните измерения на отказа от въглищната промишленост.
Вчерашните протести само ни напомниха, че без консенсус в обществото зеленият преход може да се окаже невъзможен в постигането на темпове и срокове. С българските граждани трябва да се комуникира с коректни тези и прозрачна визия – какво предстои и как то ще бъде осъществено. Говорим за комплексна задача, с която засега това правителство не е в състояние да се справи. Причината – липса на компетентност и визионерство, отговорност и държавнически умения. По всичко личи, че правителството не е в състояние да подготви България за големите промени. Типично за неолибералната идеология ставаме свидетели не на идейно-политическо противопоставяне при изработването на алтернативни решения, а на договаряне на интереси. В случая става въпрос за ….едни европейски пари. Кой от „нашите хора” да ги получи? И колкото по-тихо и по-незабелязано стане това, толкова по-добре! Да, ама не! Никое самозабравяне не остава неразкрито. А и колко прав се оказа Иван Стамболов–Сула – „България върви към все по-голяма некомпетентност”. Некомпетентност, която ще продължи да ни държи в периферията на Европейския съюз.
От три години държавността, правовата държава и демокрацията са разбити. Сегашното правителство действа реактивно. Проблемите не се идентефицират и това възпрепятства тяхното навременно решаване. Та как от нас като държава, която не може да реши вътрешните си проблеми, се очаква да играе външнополитическа лидерска роля! Това беше възможно и вече ни се е случвало преди три години – по време на управлението на ГЕРБ! От три години държавата ни е като „жълтите павета”, за които не се намира компания, която да ги пренареди прилично. Жалко наистина, че се налага да правя подобно сравнение!
Ще се намери ли народ и политическа сила, за да оправи тази държава? Ще се намери ли някой, който да екстраполира цялата истина за онова, което ни очаква след закриването на ТЕЦ-овете при отсъствието на ясен териториален план за плавния преход. Все пак става въпрос за националната ни сигурност и за проблемите, които ще последват за всички компоненти на икономиката ни и за социалния ни живот. И няма никакво значение дали става дума за 2026-та или за 2038-а година, защото нашият проблем е държавническата некомпетентност – днес и сега! Някой не си свърши работата и този някой е настоящето правителство! Затова държава не се подарява на глутница шуробаджинаци, които са готови да превърнат грабежа на европейски пари в официална политика.
България е единствената страна-членка на ЕС, която внася членските си вноски, а продължава да губи европейски пари. В коя държава и при коя европейска демокрация, народът й ще търпи такова правителство и такива депутати? В същото време един цял икономически регион на България е пред заличаване. Над 100 000 семейства от Старозагорско, Ямболско, Сливенско, Хасковско и от други съседни райони разчитат на доходи, свързани с ТЕЦ-овете и с фирми, чийто предмет на дейност е също обвързан с производството на електроенергия и с разработването на въглищните мини. Очаква се със закриването им, безработицата само в Старозагорско да се увеличи с 30%.
И срещу това не се предлага нищо. Нито ред за компенсиране и за преустройване, преквалифициране на заетия човешки ресурс, за пренивелиране на производствените участъци и т.н. Затова пък има един индикативен списък на „наши фирми”, които срещу „нищо” ще получат едни милиарди. „Сиреч дава се един индикативен списък на близки фирми или част от тях много близки до управляващите, което за нас е странно, че са се появили там. Другото ,ключово в изречението е “формален процес на избор и оценка”. Тоест сега се появяват едни фирми, които кандидатстват за над 3 млрд. лева, и пише, че формално след това ще бъдат оценявани. Надявам се въпросните две изречения за формално оценяване да изчезнат”. Мисля, че е неволно допусната грешка”. (Бойко Борисов) А според депутата от ГЕРБ Делян Добрев:„3 млрд и половина лева се готвят да получат някои фирми, които никой не знае какви са. Има регистрирани в Люксембург. Как се прави техническа грешка с имена на фирми, които ще получат милиони? Те ще сложат едни батерии и няма да има работни места“.
Наистина „уникална некоалиция”! Затова пък междувременно бяха предложени милиони за ядливи чашки за кафе и за отглеждане на буболечки…Предлагат се батерии, вятър и слънце, за които ако трябва, ще се молим на боговете на Слънцето и на Вятъра, като дежурим на върха на Перперикон или на светилището край Татул, където нашите предци са го правили преди хилядолетия…. За такива „политики”и „подходи” няма оправдание. И както се вижда, те предизвикват единствено обществен гняв, защото са синоним на посегателства, на икономически и на социални щети. Това ще означава към досегашните провали да прибавим още един – несправянето със зеления преход. А успехът на зеленият преход изисква преди всичко аналитичен и рационален подход. И най-вече – прозрачност и дебат. Дебат, и пак – дебат. Защото гражданите трябва да повярват в необходимостта от зеления преход в оня контекст – да бъдат избегнати кризи и бедствия, свързани с въздуха, който дишаме и със средата, в която живеем. Но в никакъв случай – зелен преход, който някои негови критици обосновано определят като „зеленият терор”(Нено Димов, Зеленият терор и консервативната алтернатива, C., Сиела, 2023)
