Наближат ли избори и веднага изскача темата за служебното правителство. Най-активна винаги е опозицията. След последните промени, пред нея се откри възможността да влязат във властта през него, а това – ако съдим от разбирането им за „завладяната държава”, ще означава “наш министър на вътрешните работи” и брутална намеса в изборния процес. Вече сме били свидетели, когато техен министър беше човек, пряко свързан с времето преди 1989-та. А ако този вариант ги отмине, преминават на вариант “Б” – пускат на бързи обороти познатият рефрен, че служебният премиер „е на Пеевски и на Борисов” и затова изборите…”ще са нечестни” . Известно е, че чалгата в българската политика вече е нейно естествено състояние. Чалга рефренът е част от отдавна използваната тактика – като не можем по друг начин да спечелим електорална подкрепа, остава ни да сатанизираме и да демонизираме политическите си опоненти. А за подобно действие не е необхоима логическа обосновка. Достатъчно е да провокираме подозрение и други вътрешни чувства у гражданите, на които гледаме като на потенциални наши избиратели.
А що се отнася дали Гюров трябва да бъде избора на президента Йотова за служебен президент, ще се позова на преобладаващото мнение на конституционалисти, които твърдят, че формално няма юридически пречки за неговото назначаване. Истинските пречки са свързани с оспорения му професионален интегритет – за това, че той реално и фактически не е изпълнявал функциите на подуправител на БНБ и още през 2024-та година е бил отстранен от въпросната длъжност с решение на Управителния съвет, защото се е преценило, че той не отговаря на изискванията на Закона за БНБ. Аз даже бих го разширила – в такъв случай той дали въобще трябва да участва във въпросния кастинг по „домовата книга”? И ако президентът Йотова реши да му повери управлението на държавата – това не прави ли нейното решение уязвимо, предизвиквайки сериозен политически конфликт, вкл. за легитимността на служебния кабинет. В този контекст, решението на президента Йотова е тест за нея, защото както е казано в Решение № 20/1992 г. на Конституционния съд: „Президентът обезпечава конституционосъобразността на дейността на служебното правителство, което назначава.“ И допълвам, че въпреки последните промени, свързани с т.н. “домова книга”, няма начин президентът да се дистанцира от отговорността за кабинета, който той ще назначи. Тя готова ли е да поеме отговорността за втори подобен случай, когато президентът Радев назначи човек с двойно гражданство и впоследствие КС се произнесе за противоконституционносттs му?
Един от чувствителните акценти, когато стане дума за служебното правителство, е свързан с правомощията му. В тази връзка споменатото по-горе от мен Решение № 20/1992 г. на Конституционния съд е доста подробно. В Раздел II, Относно правомощията и срока на служебното правителство, се проследява целия конституционен процес. Неоспорим факт е, че то е последица от изчерпването на процедурата по чл. 99 от Конституцията за съставяне на правителство на парламентарна основа, разпускането на Народното събрание и насрочването на нови избори (чл. 99, ал. 5). И това става с актове на президента, които се издават едновременно. След 2020-та година на политически и икономически хаос, това ни се случва на няколко пъти, тъй като бяхме свидетели на невъзможност да се излъчи парламентарно мнозинство и оттам – правителство, което да изкара пълен мандат. Работата е там, че и честите предсрочни избори не се оказаха средство за решаване на кризисните ситуации във властта и сформирането на достатъчно хомогенно парламентарно мнозинство продължава да е химера.
Прието е да се счита, че компетентността на служебното правителство е ограничена по време и цел. От самия конституционен текст следва, че то има временен характер. Без да е възможно да се изчисли срокът на пълномощията му, могат да се определят началото и краят на този срок. Началото се поставя с указа на президента, с който това правителство се назначава. Краят се бележи от избирането на ново правителство по реда на чл. 99 от Конституцията от новоизбраното Народно събрание. Видно е, че в най-добрия случай разглежданият срок е около три месеца (като към срока по чл. 64, ал. 3 се прибави този по чл. 75), но на практика той може да продължи и по-дълго. Видно е също така, че служебното правителство не във всички случаи действа при липса на действащо Народно събрание. Освен в хипотезата на чл. 99, ал. 7, в която Народното събрание въобще не се разпуска, възможно е служебното правителство да функционира известно време наред с новоизбраното Народно събрание.
Предвид на това, че България е с парламентарно управление и политическият контрол по отношение на правителството се упражнява от НС, а то се формира по т.н „домова книга” и се назначава от президента. Затова се нарича “служебно”, поради причината, че до него се стига „ако не се постигне съгласие за образуване на правителство“. Общата формула „непостигане на съгласие“ (чл. 99, ал. 5, изр. 1) отразява в крайна сметка невъзможността да се образува парламентарно мнозинство, което да послужи като стабилна основа на едно силно правителство. „Служебно“ е и защото трябва да извърши определени функции до провеждането на нови избори (вкл. да организира самите избори). Съгласно конституционния текст то има ограничениие, доколкото действа при разпуснато Народно събрание. Когато някои действия на правителството подлежат на предварително одобрение от Народното събрание (например сключване на договори за държавни заеми – чл. 84, т. 9 от Конституцията), невъзможността да се получи такова съгласие ограничава компетентността му. Когато обаче действията на правителството подлежат на последващо одобрение от Народното събрание, утвърждаването може да се получи и от новоизбраното Народно събрание.
И тъй като в практиката на служебните правителство има доста примери, свързани с решения от държавен и от обществен интерес, много често те се превръщат в предмет на предизборната борба. Такъв пример е договора “Боташ”, който според мен е недопустимо да е част от компетентността на служебното правителство, при чието управление е подписан въпросния договор. Изводът е, че някой се е възползвал от факта, че не е възможно чрез тълкуване на Конституцията да се изброят всички правомощия на служебното правителство. Всъщност такова изброяване не е предвидено в Конституцията за правомощията на Министерския съвет въобще. Чрез използването на т.н. обща клауза в чл. 105, ал. 1 е отбелязано, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Служебното правителство в рамките на тази обща компетентност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика. Служебното правителство има всички правомощия, които в глава пета от Конституцията се предоставят на Министерския съвет.
Що се отнася до участието на служебното правителство в законодателния процес чрез упражняване на законодателна инициатива, е ограничено поради това, че поначало то действа по време, когато Народното събрание е с прекратени пълномощия поради разпускането му. Съществува обаче възможност служебното правителство да функционира при действащ парламент (хипотезата на чл. 99, ал. 7, след избирането на ново Народно събрание, докато бъде съставено ново правителство и при възобновяване пълномощията на разпуснатото Народно събрание). В тези случаи то се оказва обект и на парламентарен контрол, чиито рамки са стеснени от обстоятелството, че не могат да имат за резултат осъществяването на политическа отговорност пред парламента.
Най-важното за служебното правителство бих могла да обобщя до онова, което звучи непротиворечиво и не е точка за разнопосочно тълкуване: Служебното правителство има временен характер. То се назначава от президента, когато се изчерпят конституционните възможности за образуване на правителство, ползващо се с доверието на Народното събрание. Срокът на правомощията му продължава до образуването на правителство по реда, установен в чл. 99 от Конституцията. С назначаването на служебно правителство престава да функционира намиращият се в оставка Министерски съвет. Служебното правителство осъществява правомощията на Министерския съвет, определени в глава пета от Конституцията. Известна ограниченост на неговите функции произтича от това, че то получава своя мандат не от парламента. Тя не подлежи на дефиниране или законова уредба, а е следствие от ограничения във времето, през което функционира служебното правителство, от предназначението му да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на правителство от новоизбраното Народно събрание, от ограничеността на парламентарния контрол, упражняван върху него, от липсата на парламент, когато Народното събрание е разпуснато, а ново Народно събрание не е избрано, от непарламентарния източник на неговите правомощия. Служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност.
>>>При подготовката на публикацията като основен източник е използвано Решение № 20/1992 г. на Конституционния съд.
