МНОГОСТРАДАЛНАТА ГЕНОВЕВА

ПП ИТН
Време за четене: 4 минути

Смях и сълзи, сълзи и смях

Това е пиесата, която героите на Иван Вазов разиграват в романа му „Под игото” под формата на възрожденска художествена самодейност. Но не за това ми е думата, а за Синдрома на Многострадалната Геновева. Съществуват такива хора и в политиката, които имат склонността да прехвърлят вината върху обстоятелствата и другите около себе си, но да не поемат отговорност за собственото си бездействие и решения. Този е само един от симптомите, но достатъчен за старта ми по темата за безотговорността в политиката – когато дефицитът на политическо познание у представителите на един инженерингов партиен проект го превръща в инструмент на задкулисието.

Днес лидерът на ПП ИТН обяви в изявление, че партията му отказва гласуването на проект за правителство. В духа на споменатия синдром, чухме за вините на другите, но не и за собствената отговорност да се изпълни волята на избирателите и текстовете от Конституцията. Следизборният сюжет върви и май сме вeче в последното действие – развръзката! Тя не е неочаквана, защото пиеската е слаба, а авторът е ползвал чужда „творческа” мисъл. За тези, който много четат и имат достатъчно натрупан читателски опит, не им е било проблем да предвидят подобен финал. Аз го предвидих още на другия ден след последните избори – до правителство няма да се стигне. Там е работата, че на българските избиратели им омръзна да препорочитат вече прочетени книги. Факт! Избирателната активност на последните избори се е устремила решително към дъното.

Сегашното театро е разигравано с участието на Сценаристите. Началото стартира с изваждането от маргиналната им среда на политици “втора употреба”, коитои да бъдат представени като “промяната”. Това хипотетично изключваше всякаква възможност да се родят автентични политически субекти, но нали точно на това залагаше задкулисието. Всъщност чрез включването в политичеката игра на марионетни роли, трябваше да бъде разчистен пътя на Радев към сигурен втори мандат. За да изглежда автентично, до тук в сценария имаше всичко, вкл. имитация на стълкновения и сценки, изпълнени с напрежение. Така трябваше да се поддържа зрителския интерес, а и да възбужда въображението на политическите коментатори и социолози. Затова от сутрин до вечер “новите” актьори обикаляха студиата и ние ставахме свидетели на техните непосредствени “вълнения”, свързани с… властта. Слаба актьорска игра, но игра, която те са играли през тези тридесет години – макар и изпълнявайки второстепенни роли.

Днес лидерът на ИТН обяви, че партията подкрепя Радев за техен кандидат в предстоящата кандидат-президентска кампания. Не беше случайност, а планиран и съгласуван акт. Партията публично детерменира, опедели позиционирането си в политическия спектър – лявото, при популистите, чийто представител е и настоящият президент. Някак сигнално и малко преди това аз бях написала един пост, в който определих Радев като Главен церемониалмайстор за случващия се хаос в българската демокрация. Профилът му е типично популистки. Що се отнася до самата ПП ИТН, не съм имала друго мнение освен това, че тя принадлежи на лявото в политическия спектър и в измеренията на оня популизъм, който не ражда действеност, защото дефицитът на идейна основа лишава всяка подобна партия от фактическата обоснованост на предлаганите решения.

ПП ИТН е инженеринговият проект, който Радев трябваше да припознае като гръбнак за преизбирането му за втори мандат. В това е познавателното значение на режисираните игрички. И докато те бяха и продължават да бъдат разигравани пред очите ни, не знам дали някои си задава въпроса какво ли става в главите на избирателите. Защото значението на политиката е да търси разумен баланс в обществените интереси чрез комуникационния обмен. Политиката следва и отразява закономерностите в общественото развитие и в нея няма място за инпровизации. Днешната българска политика има нужда от изграждането на автентичен положителен образ на политика-професионалист. ПП ИТН е всичко друго, но не и партиен субект, който отчита категориалната основа, върху която се реализира демокрацията и правовата държава в условията на парламентарната република.

Промяната не е просто някаква социологическа схема за смяна на този с онзи, а е винаги комбинирано усилие за обръщане на ценностите. Тогава възниква въпроса, а с кои и с какви ценности искаме да сменим демократичните? Ако обръщането на ценности е да рушим демокрацията с настъпващата арогантност и безпросветност на новите варвари, благодаря! В този контекст, протестърското статукво се провали. Окончателно. Защото не е едно и също да си жълтопаветНИК и държавНИК. Общото между тях е само в смислообразуващата морфема –НИК, която се използва за показване на деятелно лице. В единия случай става въпрос за лице, което хвърля яйца, домати, риба… по символите на държавността, както и се цели с прашка, гаври се с полицаите, кърти жълти павета, посяга на правото на придвижване на другите, заприщвайки улици и мостове….И всичко това се прави под прикритието, че всеки има право да протестира. Да протестира – да, но не и да е субект, манипулиран от задкулисието. Във втория случай говорим за смислена и отговорна политическа и държавна дейност. Но дали може да cвършите нещо, ако не знаете как то се постига? Постига се с проактивност и с отговорност. Факт е, че протестърското статукво не може да излъчи хора, които да гарантират държавническо ниво и да отстояват демократичната перспектива!

Оново е предизборно време! Във всичките му смисли… Само не забравяйте, че виновникът за всичко негативно, което се случва в момента в държавата и което е противопоказно за българската демокрация, е настоящият президент. А България има да решава не една, а няколко непосредствени задачи и я очакват много предизвикателства – пандемията и готовността на здравната ни система да поеме следващата вълна, закъсняваме с внасянето на Плана за възстановяване, подготовката на новия бюджет и компенсиране на населението, което трябва да поеме тежестта на високите цени на енергията, на стоките от първа необходимост, инфлацията, рисковете от частично затваряне на икономиката предвид новата пандемична вълна, предизвикателствата, пред които може да бъде изправена отново образователната система, темата за РСМакедония, настъплението на мигрантския поток, безработицата….. В същото време на сцената на Театъра на марионетките върви поредното действие на “Многострадалната Геновева”. На сцената са само второстепенните герои и никой не аплодира. Само смях и сълзи, сълзи и смях….

error: Свържете се с автора за разрешение!!