Тези думи принадлежат на възрожденеца Добри Войников – авторът на “Криворазбраната цивилизация”. Не за първи път се сещам за първообраза на българския театър (“За парламента – като за възрожденски театър“), когато “театралното позорище” се е превръщало по определението на много изследователи на Възраждането – в училище за народност, а театралните спектакли били демонстрация на единение между актьори и зрители. В българския език действително има eдна остаряла книжовна дума – позорище, т.е. място за представяне на позори. На езика на улицата – да ти гледат сеира! А в днешния парламент наистина вървят едни позори, че чак да изпиташ срам от времето, което пропагандно някои искат да ни пробутат като “промянаТА”. Че “промяна” има, има….
От два дни в най-трудното за българите и за света време – на пандемия, ние сме свидетели как пред очите ни българският парламент се превръща в позорище (без кавички и без оня възрожденски смисъл). Чакайте бе, хора! Това не ви е улицата, а патримониума – българският парламент, нашето наследство. Двадесет и първи век сме – времето на Четвъртата технологична революция, а не края на 80-те! Гласуване с вдигане на ръка и отчитане на времето с хронометър, може би?! До там ли ви стигна хоризонта в разбирането за “промянаТА”, че стигнахте в политическата си безпомощност да я виждате в смяната на парламентарнатa зала? Но да знаете, че не ви се получава, защото тази сграда не е само във фразата “Съединението прави силата”, тя се превръща в смисъл, ако се изпълва със съдържание. И едва ли то се изчерпва с “впечатляващото” присъствие на “председателското тяло”. което явно много държи да запомним “новите” лица, които “родиха” протестите. Подредени като сардели и насядали до председателката, “новите” заместник-председатели са като огледало за “промянаТА”. Видяхме и вече чухме “омайващи” очите гледки и “галещи“слуха словца като оная реплика, произнесена от председателката Митева и уловена от неизключените микрофони:”Ма, то е ад, бе!” Бедни ми, бедни избирателю! Това ли си избра? Тези ли ще ти решават проблемите?
В новия парламент наистина вървят едни позори, които те карат да си мислиш, че това не е обичайният парламент – място за диалог и за прения. Никога парламентарната атмосфера не е била отровена с толкова много омраза и озлобление. Нарочна пропагандна емоция, изразена с познати и също толкова пропагандни клишета за “смяна на модела”, познатите квалификации за “престъпното и мутренско управление на Борисов” и т.н. А те дали знаят какво им се пише на гърба точно в този момент, произнасяйки ги? Дали знаят колко много български граждани се питат, слушайки ги – наистина ли комплексарщината на “новите” е толкова болезнена, че избива в омразна и злостна пяна? Но дали само комплексите им са единствената причина – дълго потискан афект? Въпросът сега е докога парламентарното мнозинство на ИТН, ДБ, ИМВ, БСП и ДПС може да си позволи да играе това нескопосано шоу на реваншизъм?
Питаме, защото се самообявиха за “победители”, а победителите управляват. Затова техните непосредствени задачи би трябвало да не са свързани с изборното законодателство и със смяната на главния прокурор, освен ако се готвят за предсрочни избори. За любознателните ще кажа, че има една комисия на Съвета на Европа – Венецианската, която не препоръчва извършването на сериозни промени в избирателните закони и на правилата за следващия изборен цикъл, особено пък ако става въпрос за предсрочни след 3-4 месеца. Счита се, че промени трябва да се правят с дългосрочни съображения – най-рано за по-следващите избори. Писала съм и за гласуването по пощата и за електронното, че те не гарантират автентичността на волята на гражданина. За машинното също е известно, че може да доведе до непризнаване на изборните резултати, поради поява на проблеми с машините. Между другото, преди ден, покрай тези промени, но с много тихи стъпки се промъкна и съобщението, че ИТН са предложили като промяна в изборното законодателство и разпускане на настоящия ЦИК. Предвижда се правомощие на президента да назначава в бъдеще неговите членове. Това хармонизира на стремежа на държавния глава да съсредоточава власт, а се знае, че по конституция властите са три – законодателна, изпълнителна и съдебна. Аз бях единствената, която реагирах на този факт вeднага в мрежата. Това засилва усещането, че те не мислят да управляват, а се готвят за предсрочни избори. Доказва го и бързината, с която искат да прокарат предизборните си точки като законодателни текстове. Безспорно продължение на предизборната им кампания е и идеята за ревизиране управлението на ГЕРБ, чиято цел е единствено да генерира “сензации” а ла Манолова. Затова съм сигурна, че говоренето им ще остане все така опозиционно – мислят си, че са още на улицата. Не, те вече се самообявиха за “победители” и се институционализирахa като безпринципно математическо мнозинство. Затова и все още не са обявили и не се чуват никакви идеи по основни посоки на национаалното ни развитие.
Така че поврат има, но той е с негативен знак за парламентаризма и за демокрацията. Българските граждани го разбраха веднага. Ако трябва да припомня какво са все пак изборите, ще го кажа кратичко – означава група правоимащи хора да избират и да изразяват мнение. Но това не е всичко, защото има един ключов компонент – те трябва да приемат резултата от направения избор и той да се трансформира в общо национално усилие. В този смисъл не считам, че сегашният парламент е представителен за неговото постигане. А и наяве излезе голямата измама – мантрата за недоволните млади хора, които са излезли на улицата, загрижени за бъдещето си и искат промяна, сe оказа поръчано пропагандно клише, зад което се прикриваше истинския сценарий. Зайкова, Манолова, Дончева, Капон, Бабикян и сие…ли са “поврата”? Да цитираме Джагаров и Вапцаров ли е “новият” художествен стил на “промянаТА”? Уличният сленг, простащината, чалгата в изразяването и дефицитът на политическо познание за парламентаризма ли са знаците по пътя на държавата ни? Говоренето от парламентарната трибуна ли ще е новият “бабикян сайт”? И най-накрая – с болшевизъм, конфронтация и реваншизъм ли ще бъде върнато достойнството на парламента, тъй като и малкото, което той притежаваше като рейтинг, беше само за два дни изгубено.
Когато днес всеки от българските граждани е притиснат от неизвестността, пред която ни поставя коронавируса, пред очите им се разиграва грозно шоу. От парламентарната трибуна се чува реч, която някой бърка с реплики от скечовете. Изключително ниСък и ниЗък регистър на поведенческа култура. Непознаване и незачитане на Конституцията и на Правилника на Народното събрание. А заиграването с авторитета на българския премиер преследва единствено пропагандна цел – да удря по избирателите на ГЕРБ, но могат да бъдат убедени, че такъв подход е бумеранг най-вече за тях и за техните избиратели. Дори само примерът с гласуването на оставката е достатъчен като аргумент за политическата им слабост да печелят доверието им със служенето на каузи. Защото както се подразбра от участието на лидера на ДБ в “Панорама” – с гласуването на оставката демонстрирали как свалят Бойко Борисов от власт, а това било първото, което обещали на протестиращите. И както сам той каза – първата важна задача била изпълнена. Все едно, че чух да го произнася някой тинейджър в политиката.
Знам ли? Може такива да са им избирателите и да не знаят, че става въпрос за един конституиран акт – подаване на оставка в края на мандата. Практиката е тя да се депозира в писмена форма в деловодството на НС. Тълкува се като произтичащ акт и не се гласува, защото не съществува хипотеза за нейното неприемане. Колкото до решението за задължително явяване на премиера Борисов, за да докладвал лично националния план за възстановяване е също прекомерно некоректно. Цялата координация по подготовката на този важен документ е възложена на вицепремиера Томислав Дончев. Иначе се досещате за какво става дума – за пърформанс в звук и крясъци, но този път мястото да е парламентарната зала. Един достоен премиер и човек, посветил дванадесет години за изграждането на България и утвърждаване на евроатлантическия й имидж, не може да бъде обругаван от хора, които нищо не са свършили за тази държава. Така няма как да очакваме да се повиши доверието към парламента, защото в момента се играе едно грозно шоу, чрез което участниците преследват предизборен пропаганден ефект и сами аплодират действията си. Ето, на това му се казва възрожденско театро, позорище – място за позори… Затова ”добре е злото овреме да се оварди”…..
