ПРЕДИЗБОРНО ЗА ПАРТИИТЕ И ПОЛИТИЦИТЕ

партиите и политиците
Време за четене: 4 минути

Политиката е място за хора, които с действия, а не с думи доказват, че мисията им е да служат на гражданите. Справедливостта не може да е само призив, а тя се постига с успешни политики и с прилагане на правото. Партиите са онзи “инструмент, необходим при всяко конституционно-парламентарно управление. Да се отрекат партиите, то е равносилно да се отрече демокрацията в управлението, да се спре парламентаризма… Пазете се господа от тези формули на безпартийност, защото са много удобни, а всяка формула, която е удобна лично, почти винаги е против морала, против дълга на човека…“ Казал го е Атанас Буров – опитен политик и държавник. Напомням за казаното от него, защото партиите са тези, които комулират политическата воля на различните слоеве български граждани и реализират политическия процес във всичките му измерения. Това съждение ми изглежда достатъчно логично, за да стъпя върху него по темата за партиите и политиците.

Десетилетия българският избор за живот се свързваше с търсене на нова харизма. Правят го и коментаторите на политическия процес. Според мен, не достига критичната преценка, че дефицитът на нови лица няма как да се компенсира с лица, “изваждани от нафталина”. Вече имаме опита от появата на партии-“еднодневки”, които социолози и политолози представяха като “нови” лица. Единствено ПП ГЕРБ, чиито политически победи изгряха върху харизмата на личността на Бойко Борисов, се утвърди като системна партия, която не спира да печели всички избори през тези 10-11 години, с изключение на президентските. И това е така, защото само при управлението на ГЕРБ нещата в обществено-икономическото развитие на България започнаха да се случват реално. И това може да се види и усети от всеки български гражданин. Трябва да си много черноглед, за да не признаваш силата на числата и фактите. Като примитивен популизъм може да бъде определено изказването вчера на лидера на софийските социалисти пред тяхната конференция, че ГЕРБ е “партията, довела държавата ни до просешка тояга“. Подобно говорене ни връща към времената на 50-те – 80-те години. Само че ако тогава внушенията, заблудите и дезинформацията засягаха света, оттатък Берлинската стена, сега фокусът е срещу един силен политически опонент, какъвто е ГЕРБ за БСП.

Неоспоримо е, че политическите воля и усилия, които дръпнаха България в нейното развитие са на правителствата на ГЕРБ. Партията на Борисов доказа, че може да реализира успешни политики, както във вътрешен, така и във външнополитически аспект. Тази партия има какво да каже и какво да отчете пред българските граждани. Същото не може да се каже за БСП или за извънпарламентарната опозиция. Политическото безделие и събуждането от “зимния сън”, в който са изпаднали някои малки и позабравени партиики, както и пърформанс присъствието на други – иначе много шумни, обаче никак не им пречи да са негативни към другите, но не и самокритични. В този парламентарен мандат социалистическата партия показа, че на нея не може да се разчита. Доказаха го и резултатите от междинните избори за кметове в населени места. Без съмнение, партията е засегната от дълбока криза на политическо лидерство и на ценностна съсредоточеност. Няма как до безкрайност да разчиташ на дивиденти, спекулирайки с истината за твоите политически опоненти или като се надяваш на традиционните нагласи на по-възрастните избиратели към абревиатурата БСП.

По всичко личи, че БСП ще продължи с тази тактика на спекулиране и манипулиране на общественото мнение. Те няма какво да отчетат дори като парламентарна дейност. Практика е в държавите с истинска демокрация – и управляващото мнозинство, и парламентарната опозиция да работят в условия на съдействие и сътрудничество в името на обществения интерес. В България не е така – парламентарната опозиция действа като извънпарламентарна и от първия ден на мандата целта им е как да бъде свалено правителството. На подобно поведение не може да се гледа като на единствен инструмент за доказване на някаква алтернативност. Доказва по-скоро политическа незрялост и парламентарна немощ да бъде използвана ефективно основната задача на депутата – законодателната инициатива. Да се следва обществения интерес е единствената възможност за реализиране на конститутционния контекст – депутатът представлява всички избиратели. Естествено е и в периода на предизборната кампания да се стреми да привлича периферия, извън твърдите ядра.

И този път Радев, социалистите и извънпарламентарната опозиция побързаха да изпреварят избора, измисляйки собствен сценарий за политическия процес преди и след изборите. Дали това ще са внушения за тяхната нечестност, за невъзможност да бъде съставено правителство или че ако то е коалиционно – особено с участието на ГЕРБ, ще е нещо незаконно и “мръсно”. Подобно внушение направи Радев в деня на неговия отчет за четвъртата година от мандата му. Целта е ясна – въздействие върху нагласите на гражданите. Факт е, че медийните интерпретации по политически теми е истински проблем за повечето български политици. Определението за политик използвам условно по отношение на голяма част от тях. Шокиращо е в един ден и в различни студиа да чуваш отделни представители на БСП, например, как препредават едни и същи опорни точки, възпроизвеждайки подадена им матрица. Това липсва като впечатление за представители от другите партии. Натрапват се клишета, спекулативно и емоционално подхранвани. Надявам се мнозинството български граждани вече да са се научили да разпознават политическия популизъм и да го подминават.

Ще завърша отново, цитирайки Буров: „Когато една обществена класа, която господства и управлява в дадена епоха, престане да има туй чувство, когато тя престане да бъде полезна на обществото, на което тя служи, тя понася участта, която понася всеки орган в един организъм, когато престане да работи: тя почва да се изражда щом престане да служи на обществото.“ Добър урок! Предизборно време е! Затова и вие преценявайте по свършеното, а не по казаното…..

error: Свържете се с автора за разрешение!!