ПРЯКО ПРЕПОДАВАНЕ НА МИСЛЕНЕ – I ЧАСТ*

обучение по мислене
Време за четене: 4 минути

Според професор Де Боно, не е трудно да се провежда обучение по мислене, ако събудим интерес и продължим да поддържаме у децата мотивация за подобно занимание. Интересът у деца и родители провокирах чрез Клуб по мислене** – Едуард де Боно. Разработих и проект “Училище за идеи”, чиято основна цел е директното преподаване на мислене и придобиване на умения по система, която борави с модели и това я прави достъпна и за малки, и за големи. Аспектите на моя авторски проект свързах с придобиване на знания и умения, ориентирани към личностното развитие и успяване. Това отговаряше на моето разбиране, че училището трябва да подготвя децата за живота. Бях въодушевена от всичко, което ми предстоеше. Предвкусвах предизвикателствата, които ме очакваха – трябваше да се уча, учейки моите ученици. Сама ще трябва да разработвам методическите единици и да експериментирам по начин, който ще задържи интереса на учениците, но и ще ги направи мои съмишленици и партньори. Бързо се ориентирах в начините на преподаване. И тъй като децата бяха малки първокласници, които не можеха още да четат, те трябваше да разчитат само на моите интерпретации. Резюмирах текстовете според указанията на професор Де Боно- някои от темите преподавах едно към едно, други – опростих, а трети – пропуснах. Знаех, че всичко оттук нататък ще зависи само от моите умения и от моя професионализъм. Моят опит описах в книгата “Първи стъпки в прякото преподаване на мислене в училище”/Лаген, 2005/.***

Няма да скрия притесненията си преди първия час, когато трябваше да ги въведа в природата на ума и мисленето. Бях нетърпелива да разберат, че мисленето е “действеност”, “правене” на нещата. И тъй като не можеш да говориш на едно прохождащо в мисленето дете, за “действеност” или за “самоорганизиращата” се система на мозъка ни, се наложи да подбера подходящи примери, сравнения и провокации. Онагледявах с рисуване и демонстрации, за да могат децата сами да достигнат до определени изводи във връзка с природата на ума и мисленето. Въведох графични и образни символи, така че възприятията да стимулират понятийното мислене. Факт е, че в тази възраст учителят разчита на визуализирането на понятия и знания.

Оказа се, че децата наистина харесват мисленето. Стараех се да подготвям такива мисловни задачи, които да поддържат мотивацията им жива. Някои подбирах от книгата на професор Де Боно или измислях подобни на неговите, свързани с реалния живот в училище или извън него. Налагаше се да преценявам отделните ситуации и да поддържам интерес, пред вид по-лабилното внимание на малките ученици. Сменях методите. Избирах неформално време, за да им напомням за изученото. Появиха се първите стеннни табла, изпълнени със символи, които напомняха за изученото всеки час. Хартиени ленти с изписани понятия, поставени на случайни места в класната стая, провокираха интереса им. Самото им прочитане бе повод децата да разменят информация помежду си. Много скоро те започнаха да изпитват удоволствие от практикуването на мислене. Всичко в Часа по мислене предизвикваше интереса им.

В основата на системата за латерално мислене е Моделът на дърводелеца. Търси се общото между труда на дърводелеца и “работата” на мислителя. Осмислят се нови аспекти на процеса на мислене, т.е., че се осъществява стъпка по стъпка с помощта на мисловни инструменти и навици. Търси се паралел между операциите рязане, сглобяване и оформяне, които извършва дърводелеца, и тези на мислителя. Мисловните задачи свързвам с анализиране на предмети чрез техните съставни части, извличане на връзки между групи думи, групиране на думи по характерни признаци или откриване на разлики. Правя връзка с учебното съдържание по български език и математика.

Методът, наречен “Шестте шапки за мислене”, се разглежда през първата година в два часа. Първият час предвижда разучаване на основните значения на всяка от шапките. Тръгва се от обективното описание на шапката въобще и информацията, която тя може да ни даде за този, който я носи. После се преминава към новото субективно значение, което тя придобива, според метода на професор Де Боно. През втория час се набляга на самостоятелното използване чрез подходящо подбрани задачи за упражняване. Целта е децата да запомнят поне по едно основно значение: червената шапка – чувство, черната – истината, жълтата – ползата, зелената – идеята, бялата – фактите, синята – мисленето, гледано отгоре. Методът на шестта шапки е основен при реализиране на системата за странично мислене.

Навикът “Петминутен формат на мислене” се усвоява чрез урок – упражнение. Целта е да се моделира дисциплината на ума в определени времеви граници, т.е. пет минути. Децата се научават да работят в екип. Стимулира се диалогичността при вземането на крайното решение. В края на петата минута са готови да докладват с аргументи за избора си на идея. Проблемните задачи, които подготвям им дават възможност да извличат информация, да поставят допълнителни въпроси и да откриват закономерности. Дисциплината по време на упражнението развива гъвкавостта на мисленето.

При преподаване на темата “Напред и паралелно” задължително онагледявам с графика и символи.  Четем приказката “Маша и трите мечки.” Използвам съдържанието, за да демонстрирам мислене “напред” и мислене “паралелно”. Упражняването на двата типа мислене като театрална игра разбужда много емоции, но също така създава условия за трениране на насочено мислене. След края на урока децата свикват да си задават въпроса “Какво следва?” – при мислене “напред”, и “Какво друго има?” – при мислене “паралелно”.

* Предлагам ви моите методически бележки, свързани с обучението в Клуба по мислене, през първата учебна година.

** Със статута и учебното съдържание можете да се запознаете от предходна моя публикация

*** Откъсите, които ще публикувам, са от второ издание, подготвено за печат.

Към втора част –>

Към трета част –>

Към четвърта част –>

Към пета част –>

Към шеста чааст –>

error: Свържете се с автора за разрешение!!