Има смисъл по-често да си говорим за онова, което ни прави по-силни – да сме заедно. Затова мисля, че слоганът Съединението прави силата, най-много подхожда и на новото българско правителство Борисов-3. В това изречение има мотив, който отговаря и на коалиционната формула за силна България, като част от евроатлантическото семейство. А когато една коалиционна програма започва с ясно декларирана платформа, изчезва всяко съмнение, относно пътя на страната ни. Автоматично eлиминира и всякакви опити за внушения и манипулации, поставяйки под съмнение искреността, с която Обединени патриоти стъпват върху нея.Остава само да го докажат.
Слоганът Съединението прави силата е добре познат – присъства в битността ни на българи и е изписан на сградата на Народното събрание. Заради това и провокира положителни нагласи. В него се съдържа споделеност и се стимулира действие. Но в този си диапазон, съотнесен към правителството, той ни връща историческото звучене на този завет. Придобил значението на иносказание -изреченото от хан Кубрат е по един повод, днес ние можем да му върнем първоначалния смисъл. Защото пренесен във времето, той е ценност от нашето историческо наследствo. Неговата автентичност, преплетена с мистиката за оцеляването ни през хилядолетната ни история, и с потребността да сме единни днес, му вдъхват нов живот.
Съединението прави силата се асоциира добре и с решението за съставяне на коалиционно правителство от тези две политически сили. В самото понятие за коалиционност има заложени положителни нагласи за разбирателство и за търсене на общи решения. Тепърва предстои да се доказва, че коалиция e добра дума, завещана ни не от дългия български преход, а зададена ни от бъдещето. Защото в момента България има нужда от здрава управленска конструкция, която да съумее да обедини държава и граждани. Нашето заедно ни е необходимо, за да продължат тенденциите на устойчиво развитие и настъпателно нарастване на доходите.
В името на това – да се обединят държава и граждани, първата стъпка на правителството трябва да е пълна информираност за състоянието на държавата. Гражданите да знаят базата, от която тръгва това управление – всички параметри, свързани с държавната хазна и със социално-икономическото ни развитие. Иначе говоренето за далавери ще остане, а помръдването на всяка нишка в паяжината, все така ще предизвиква скандали и трусове. Безсъмнено, най-важното ще е, българските граждани да разберат, че нарастването на доходите и подобряването на благосъстоянието са резултат от икономическите и финансовите резултати в развитие то на държавата. Извън това, реализирането на социални политики ще остава да е утопия – идеология, която убива креативността на отделния българин, но и обществената инициатива. Всеки трябва да е убеден, че добиването на стойност за себе си, е добиване на стойност и за обществото. В това е и смисълът на всяко активно действие.
Мисля, че интелигентността е преди всичко умение за изразяване на гражданска позиция. Най-трудно това се случва с най-ниските слоеве на обществото. От години спрямо тях се “упражняват” държавни политики, които ги приучват към пасивно поведение на очакване, но не и към проактивно такова. Мое мнение е, че всяко правителство продължава тези угоднически “мероприятия”, с оглед на бъдещи избори. А това формира и готованщина, “възпитавана” чрез лошо контролирани социални политики. Води до “отглеждане” на бедност и до увеличаване броя на неактивните, и на маргиналните групи в обществото. Образованието и гражданската култура ще направят възможно, ако не пълното, то поне частичното решаване на проблемите, свързани с тези граждани. Съсредоточаването в стъпките и в личните им усилия, трябва да са водещи в политиките спрямо тях. Иначе ние все така ще сме в кьошето, защото точно тези хора не демонстрират воля да променят себе си, но пък добре знаят как да изсмукват обществените фондове.
Предвид на опита в коалиционното управление, който притежават и ГЕРБ, и Обединени патриоти, от тях се очакват хармонични и не противопоставящи се действия в рамките на приетата програма. Още в периода на преговорите, те демонстрираха нагласи за намиране на решение в името на България и на сигурността. Правеха го адекватно, професионално и търпеливо, сближавайки позициите си в общото. Поне такова усещане оставиха след себе си по време на тези преговори. Ако трябва да им повярваме – не думите, не обещанията, не мъркането, а съзидетелните управленски политики и активното участие на гражданите в тях, ще ни гарантират търсената стабилност и сигурност. А аз ще добавя – заедно, заради мира и съзиданието, а не заради противопоставянето и разрушението. Заедно, като мяра за обща отговорност.
