Тези дни научихме, че Найден Зеленогорски от ДБГ напуснал тази партия. Причината – олевяването на ДБГ, което било крайно нелогично. Хем си пимислих: ”Съмна се …в главите само на някои”, хем си казах: ”Ама те кога са били десни – при Пръмова-Кунева, или сега при Д. Делчев? Това, че навремето Бойко Борисов хвана Пръмова-Кунева за ръчичката и я заведе в ЕНП, едва ли ги направи дясна партия. А и нормално е за българските партии да се кичат с “дясно”, а всъщност пропагандират с леви действия, или да се леви, а да се правят на националисти или да вземат десни решения. Причината е една – да са в крак с модата и да търсят “актуално“ позициониране по отношение на някоя власт, но най-често – за да се “отдадат” на задкулисието.
Когато чух Зеленогорски да казва, че ще прави нов политически проект, който “да бъде мост за обединение на дясното”, а като естествен партньор посочи „Демократична България“ и как щял да подкрепи техния кандидат за кмет, веднага ме накара да се отметна от “съмването”. Защото не просто започна “да мръква”, а буквално падна “тъмна нощ”. Да избягаш от една лява партия и да подкрепяш друга лява партия, е като да си се завърнал в първата. Защото кои са “Демократична България” – “Да(й), България”, ДСБ и “Зелените”?! При пълна съгласуваност в публичните изяви днес пък чухме Атанас Атанасов веднага да му предлага място в тяхната общинска листа – заедно с другите двама напуснали ДБГ.
Точно в този момент се сещам за философа Хераклит, познат на повечето от нас с афоризма: “Всичко тече, всичко се изменя и не можем да влезем два пъти в една река”. Между другото, той е първият, за когото движението (промяната) е основна категория. Колкото до „…не можем да влезем два пъти в една река”, то е защото реката няма да е същата – събитията може и да си приличат, но те не са еднакви. Най-малкото, защото и ние не сме същите. В този смисъл, времето е друго! А и на българския народ му омръзна да слуша как някой му говори единствено за политическите си намерения. Отмина времето и на площадната екзалтация, когато в безнадеждността си българите вярваха на всякакви обещания. Истината е, че доверието отдавна не е нещо стихийно. Днес празнословието и политическите изхвърляния май престанаха да хващат дикиш! А и народът ни май се научи да преценява кое грозде е кисело и дали е накълвано от птиците…
Впречем, тези, за които стана дума, едва ли заслужават да бъдат коментирани. Защото те са представителна част на онези български политици, чиято биография не е нищо повече от озъртане за някой “слънчев лъч”, който да ги накара да излязат от поредната политическа сянка, в която са попаднали. Изявлението на Зеленогорски ми напомня точно за тях. За онези, които стнаха твърде много в българската политика и дори един ден историята едва ли ще им намери място върху страниците на народната памет. Няма и как да стане, защото в политическата си биография те само са се озъртали за някой “слънчев лъч”, който да ги накара да излязат от поредната политическа сянка…
Реших да напиша тези редове, защото не винаги всяко изразено кратко прозрение е знак за “разсъмване” в нечии глави. Но видях повод, за да ви припомня финала на “Политическа зима”(Ботев):”Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукурику! Ето петлите! Джав, джав! Ето кучетата!” С тази разлика, че в българската политика нито зимата се свършва, нито нощта изминава… И умната! Не забравяйте казаното от митрополит Методий Кусев: ”Стига сте жумели, народе!” Не спирайте да се оглеждате Кой Кой е в българската политика и как оцелява в нея…