Ако съдим по думите на бившия румънски президент Траян Бъсеску, развяваната като байряк на българските мераци за реформа на правосъдието, възхваляваната за острие на румънската битка с корупцията – Лаура Кьовеши, е вече “персона”, “мадам”, за която “властта се оказа дрога“. Това ясно бе изречено в интервюто му пред Канал 3, по повод публично оповестените записи, в които тя се разпорежда кога и за кого да бъде фабрикувано обвинително досие, упражнявайки директен натиск върху подчинените й прокурори. По този повод се постарах да прочета нейни изявления от времето на гостуването й в София, като в едно от тях, въпросната “мадам” упорито ограмотява присъстващите как никога, нито тя, нито който й да е друг, не си позволява да упражнява каквото и да е давление върху прокурори и съдии. А работата била съвсем друга!
Въпросната “персона” толкова се заиграла с независимостта на институцията, която оглавява – Националната дирекция за антикорупция (ДНА), че я превърнала в център за абсолютна и безконтролна власт. Оказва се, че е назначена от Президента, който може да й поиска оставката, но не и да я освободи от заеманата длъжност. Това може да стане само, ако тя доброволно реши. Три пъти е викана в парламента, но тя и трите пъти не се явява, а от десет години на институцията не е правен одит. В същото време, и на този фон на “демократично” функциониране на “най – демократичната” институция, “мадам“ планира на кого и кога да изфабрикува обвинение, целейки се във високите етажи на властта. Тя просто си поръчвала обвинителни актове, всявайки страх у подчинените си прокурори и даже у съдиите. Според Бъсеску, тя гледала на това като на екзекуция и като на спектакъл, който трябва да удовлетвори народните очаквания за зрелищно отмъщение.
От въпросното интервю разбираме, че Кьовеши гради кариера, благодарение на самия Бъсеску. На него тя дължи и двата си прокурорски мандата, както и назначението като ръководител на ДНА. Затова звучи убедително изразеното от бившия румънски президент, разочарование по повод израждането на институцията в подобно чудовище. Твърденията му са, че дирекцията се е превърнала в репресивен орган за политическо отмъщение. А отсъствието на коректност в разследването, фабрикуването на обвинителни досиета, избирателното търсене на справедливост, “лов на вещици”, както и елиминирането на прeзумпцията за невинност, наистина ни връщат в едни други времена на репресии и преследване на опоненти, с цел политическо разчистване и подготовка за политически смени.
“Кулата“ Кьовеши се срина, като съградена от зле режисирани кубчета. Очевидно “Господа на румънското правосъдие”, както я нарича Бъсеску, доста се е поувлякла в режисирането на спектакли и народни зрелища. Сбърканата независимост, умишленото търсене на PR ефект за утвърждаване на собствения образ, упражняването на натиск по отношение на прокурори и съдии и всяването на страх у същите, изместването на центъра на справедливостта от съда към прокуратурата и народа, които както разбираме, предварително се произнасят кой е виновен, говори за изпразване на румънското правосъдие от основите ценности, които би трябвало да го ръководят в дейността му. В същото време, една безконтролна прокуратура, като ДНА, чрез своите действия се е превърнала в орган за пряко въздействие върху политическите процеси.
Научаваме, че след изтичането на въпросните записи, румънската Прокуратура на Върховния съд по касацията и правосъдието се е самосезирала и е започнала разследване “за подвеждане на съдебните органи“, или по-точно – за разработване на фалшиви доказателства, с цел да се докаже извършването на престъпление. Очевидно е, че пътят на “Господа на румънското правосъдие”, т. e. на Кьовеши, e проправян с фабрикуване на обвинения, с репресии и политическо преследване. Поради тази причина, Бъсеску квалифицира действията й, като съотносими към 50-те години на миналия век. Възхвалявана дълго време с “Осанна” и с “Аве, Цезаре” (включително и с гласовете на българските мераклии за подобен “образец”), сега е дошло време за “Разпни го”. По този повод, древните римляни предупреждават: ”Доверявай се, но гледай на кого се доверяваш“. A една нашенска поговорка, заклеймяваща човека, който се е самозабравил и се е издигнал по волята на случайността, казва: ”Пази боже, сляпо да прогледa!” Това имах предвид и аз, поставяйки заглавието “Да отгледаш Кьовеши…”.
