Теми

Популярни

КОНЦЕПЦИЯ, КОЯТО ПОРАЖДА ДЕЙСТВИЯ – 1

концепцията на Иван Гешев

Знаете ли какво казва професор Едуард де Боно – авторът на латералното мислене, за концепциите: ”Концепциите са родителите на практическите идеи”. Знаейки това, за мен беше много важно да разбера дали Иван Гешев – номиниран за главен прокурор, е успял да защити заявеното в приамбюла, че концепцията е с практическа насоченост. Бързам да ви отговоря, че успява, избягвайки всякакво философстване и без да прекрачва границата на експертността, т.e. не си позволява да политиканства. Той предлага конкретни решения и формула за практическо справяне с точно назовани от него проблеми. Има голяма разлика между подобен подход и “онова” говорене за съдебна реформа, превърнало се в инструмент за обслужване на определени лобистки и политически среди, представяни като НПО с неясно финансиране. Време е за съдебната реформа да говорят само експерти, защото нейното практическо провеждане не бива да оставя повече впечатлението, че е “всенародно дело”, както много точно се изрази тази сутрин конституционалистът проф. Близнашки. Всякакви “народняшки” идеи, противоречащи на конституцията, вкл. и идеята за “гражданска кандидатура”, са измишльотини все на същите, известни на обществото ни “протестъри”.

Естествено е след публикуването на концепцията да се появят и първите мнения. По говоренето им с “опорни точки” ще разпознаете кой кого представлява. Някой вече каза, че документът “e противоречив… пълен с общи изрази и липсваща конкретика.” Не мога да се съглася с подобни твърдения, защото те не са съотносими към въпросното съдържание. Всъщност ми е известно, че критиците ще се позовават само на онова тяхно селективно възприятие, което да подкрепя предварително замислената атака и на концепцията, и на личността на Гешев. Аз ще избера да говоря за онези акценти, които предварително предизвикаха публичен интерес. Но първо ще се опитам да не се съглася, че документът е “пълен с общи изрази и липсваща конкретика.” Не е вярно. Всеки раздел следва в логическа последователност сегашното състояние, подкрепено с анализ и факти, идентифициране на проблемите, действащи подходи за решаването им, тяхното усъвършенстване или предлагане на нови идеи. Тази последователност преминава като “червена нишка” през цялото изложение. Затова ще се позовавам единствено на фактите, разграничавайки се от предразсъдъците, стереотипите и емоциите. Защо ли? Защото когато те влязат в логиката на едно мнение, могат да станат опасни. Това е и причината повечето от нещата в България да не се случват.

И тъй като знам колко много ще са “специалистите по съдебна реформа”, които ще плъпнат като мравуняк по студиата, за да ни внушават с погрешни интерпретации “уязвими” за автора й “недостатъци”, да не губя време и да започна, например, как е представено разделението на властите и взаимодействието между институциите. Иван Гешев е категорично за гарантиране на ефективността при упражняване на правомощията на органите на съдебната власт и взаимодействието с останалите държавни институции. И не става дума само за поддържането на надеждна и сигурна среда за обмен на данни и комуникация, но и сътрудничество – споделяне на общи принципи за законност и морални ценности от всички, които участват в този процес, взаимно доверие, съблюдаване разделението на функциите. Той ще насърчава всички форми на сътрудничество, за да се случва това.

Във въпросния документ не е пропуснат нито един проблем, който без съмнение е във фокуса на обществения интерес. И аз не бих пропуснала как той присъства или е отразен, защото ме интересува като гражданин. Такава е темата за преписките и делата, и свързаните с тях срокове за движение и изпълнение, броя на върнатите дела и т.н. Особено е мястото на делата с изключителен обществен интерес, проблема с натовареността на следствените отдели в Прокуратурата и на НСС. Прави впечатление богатата база данни, илюстриращи сегашното състояние – един подход, който авторът на концепцията използва във всеки раздел. Двата принципа – на надграждане и на реформи, върви от начало до край. Според него досегашните тенденции в дейността на Прокуратурата, които са в изпълнение на препоръките на ЕС по МСП, трябва да продължат. И тъй като някои вече се опитват да атакуват казаното от него за самия механизъм, веднага отговарям, че е казал истината:”Продължителното функциониране на мониторинговия механизъм в настящата му форма постепенно започва във вътрешен план да се използва като инструмент за политическо противопоставяне и не мисля, че е пресилено да се каже, че в определени моменти предпоставя разделение и между органите на съдебната власт, което неминуемо пречи да се отговори на обществените очаквания за справедливост.” Кой от моите читатели би казал, че това не е вярно?

Продължение…

error: Свържете се с автора за разрешение!!