Какво искат българския премиер и правителството
Вчера премиерът Петков призова българския президент да свика заседание на КСНС за състоянието на преговорите между България и РСМ и съобщи, че следващата седмица българската позиция ще бъде обсъдена на коалиционен съвет. По неговите думи, България била под силен натиск от Европейската комисия, САЩ и някои европейски страни за промяна в позицията ни за РСМ и да одобрим преговорната рамка за членство в Европейския съюз. Ако това е така, а и не че не е видно от совалките на еврокомисаря по съседство и разширяване Оливър Вархеи, както и посещението на премиера в САЩ, последвано от това на помощник държавния секретар по европейските и евразийските въпроси Карън Донфрид, но това трябва да бъде формулирано като официална позиция на МС и подкрепено с подписите на коалиционния съвет на управляващото мнозинство. От текста на подобно искане трябва да стане ясно едно много важно нещо – иска ли българското правителство на базата на доклад за изпълнение на договорените ангажименти на двете страни, описани в Договора от 2017 година, подписан от двамата премиери Борисов и Заев, ДА ПРОМЕНИ БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ или ДА ПРОДЪЛЖИ ДА Я ОТСТОЯВА, потвърдена и с Декларация на НС от 10 октомври 2019 година във връзка с разширяване на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране на РСМ и Република Албания. Само в този контекст огласената от него позиция:”Единствено НС има финалния легитимен мандат по темата Северна Македония….Всичко подлежи на обсъждане първо в коалиционния съвет, а след това и в Парламента”, може да бъде възприета като адекватна.
Колкото до призива му за свикване на КСНС, искам да напомня, че съгласно Закона за КСНС, чл. 1, КСНС е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност. КСНС обсъжда въпроси и изготвя становища и предложения, свързани с политиката за националната сигурност, гарантирането на гражданския мир, обществения ред и правата и интересите на българските граждани и действията при възникване на опасност за националната сигурност. Цел на Консултативния съвет е постигането на политическо съгласие и единодействие по приоритетни теми на сигурността и отбраната на страната. Да, призивът, ако е подкрепен със съответни последващи мотиви и в съответствие с Вътрешните правила на КСНС, чл.7, който позволява на неговите членове, които също са закрепени в цитирания от мен закон, да “могат да правят мотивирани предложения до президента на републиката за свикване на извънредно заседание за обсъждане на предложени от тях теми”. А дали имаме обстоятелства на извънредност, касаеща националната ни сигурност, това трябва да бъде добре обосновано и мотивирано от вносителя на предложението, т.е. от премиера. Напомням също, че съвсем скоро – на 10 януари т.г. се проведе заседание на КСНС по темата:”Интегриране на Западните Балкани в ЕС. Роля на РБ в разширяването на ЕС и в процеса на стабилизиране и асоцииране на РСМ и Република Албания.” В резултат на проведените разисквания, КСНС прие предложения към изпълнителната и законодателната власт:
1. При провеждане на външната политика на страната, Министерски съвет да изпълнява националната позиция на България, като спазва изискванията, произтичащи от Договора от 2017 г., Рамковата позиция от 2019 г. и Декларацията на 44-то НС.
2. Даването на съгласие за започване на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително и по отношение на правата на македонските българи.
3. Изпълнителната власт да продължи да работи за отчитане на изпълнението на Договора от 2017 г. в преговорния процес за членство на Република Северна Македония в ЕС.
4. Изпълнителната власт да изготви и обезпечи в кадрово и финансово отношение план за действие с мерки за постигане на осезаем напредък във всички области на двустранните отношения с Република Северна Македония.
5. Изпълнителната власт да предложи на партньорите в Република Северна Македония създаването на съвместни работни групи по области, в съответствие с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, с цел активизиране на двустранните връзки.
6. Изпълнителната власт да предприеме мерки за ускоряване изграждането на Коридор № 8, съвместно с Република Северна Македония и Република Албания като единен проект в неговата цялост – автомагистрала, ж.п. линия, енергийна и дигитална свързаност.
7. Народното събрание да предложи на законодателния орган на Република Северна Македония създаването на структуриран диалог между парламентарни комисии и групи за приятелство, който да засили доверието и да подпомага цялостния процес.
В контекста на казаното до тук, аз формулирам моя въпрос:”Какво иска българския премиер и представляваното от него правителство?” И след като Конституцията чл. 105 (1) е категорична, че “МС ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната в съответствие с Конституцията и закона”, не става ли ясно, че правителството трябва да поеме съответната отговорност и да формулира какво смята да предприеме след твърдението, че спрямо България “се упражнява натиск от страна на ЕК, САЩ и някои други държави”. Трябва да стане ясно какво иска евентуално от НС – да бъде денонсиран двустранния договор между РБ и РСМ, като не се съобразим с неговото неизпълнение от страна на Република Македония? Или в доклада по изпълнение на двустранните отношения може би ще се съдържат достатъчно основания България да промени позицията си? И в случай на изпълнение, и в случай на неизпълнение, изготвянето на доклада е задължение на правителството. Тогава на базата на заключенията в него, следва правителството да излезе със становище и предложение, което да внесе в НС. Впрочем, ако темата касае националната ни сигурност, може би трябва да свика Съвета по сигурността към МС, който “анализира състоянието на системата за защита на националната сигурност, изготвя оценки и предлага решения и действия..”.
През всичките тези тридесет години България винаги е отреждала на добросъседските отношения ключово място във външната си политика, в т.ч. и с Република Северна Македония. На 15 януари 1992 година България първа в света призна независимостта на Република Северна Македония, тогава под името Република Македония. Това стана благодарение на лидерската роля, която изигра президентът Желю Желев, но е резултат и на адекватните действия на министър-председателя Филип Димитров. През февруари 1999 година в София бе подписана Декларация за добросъседство между двете държави. Подписват я тогавашният премиер Иван Костов и македонският му колега Любчо Георгиевски. В декларацията бе уреден „езиков спор“, който в продължение на седем години беше блокирал подписването на десетки междудържавни споразумения. В декларацията беше отбелязано, че тя ще се подпише на официалните езици на двете държави според конституциите им. Тогава Македония прие формулировката, че признаваме македонския език, но само на територията на Македония, не и на територията на България.(вчера македонският министър Петровска поиска преводач).
Нов етап във взаимоотношенията беше подписването от министър-председателите Борисов и Заев на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между РБ и РСМ, на 1 август 2017 година в Скопие. Договорът предвижда създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси, съвместни чествания на личности и общи събития от историята, двете страни да не предявяват териториални претенции една спрямо друга и да предприемат мерки срещу недобронамерена пропаганда. Договорът – като старт, даде забележим тласък на усилията и от двете страни. На 24 май 2018 година в Рим за първи път делегации от България и Македония, водени от премиерите на двете страни, честваха заедно Деня на славянската писменост. Премиерите поднесоха венец на гроба на Свети Кирил в базиликата „Сан Клементе“. На 4 юли 2018 година се проведе и първото заседание на Съвместната комисия по историческите и образователните въпроси. По мнение на българските представители в нея, обаче към този момент е без особени резултати. На 10 октомври 2019 година 44-то НС гласува Декларация във връзка с разширяването на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране на РСМ и Република Албания. На 17 ноември 2020 година България наложи вето на Република Северна Македония за началото на преговорите за членство в Европейския съюз, след като не одобри преговорната рамка, защото. България отчете, че македонското правителство не полага усилия и не показва готовност за решаване на проблеми, свързани с историята ни и спазване човешките права на българите в РСМ.
Българската външна политика по отношение на РСМ не се е променяла през последните 30 години. Припомням, че водещ акцент на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018-та година бяха Западните Балкани и интегрирането на РСМ и Република Албания. Във всички изразени външнополитически позиции през годините на правителствата на ПП ГЕРБ с премиер Борисов, подкрепата се е основавала на принципа на индивидуалните усилия на двете държави, а от наша страна ангажиментът винаги е бил на страна-членка на ЕС. Означава, че за нас е важно съблюдаването на европейските ценности и недопускането чрез членство в ЕС да се легитимира идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, незачитане правата на българските граждани и на тези с българско самосъзнание в държавите-кандидатки. България също се противопоставя на пренаписването и присвояването след 1944 г. на историята на част от българския народ, което е в основата на антибългарската идеология и езика на омразата, наследено от югославския тоталитаризъм.
Точно на това място ще припомня с цитати “Резолюция за държавните позиции в преговорите с България”, приета от парламента на РСМ през юли 2021 година с гласовете на 95 депутати и 1 въздържал се. Този документ е за т.н. “червени линии“ спрямо България, т.е. „македонският език е македонски, отделен и различен от другите. Македонският народ има култура и история, с която може да се гордее и няма да позволи никой да я оспорва.”Подчертават се „автохтонността на македонския народ и неговата историческa, езиковa и религиозна приемственост”, съществуването на македонски език с неговите диалекти и териториална и времева приемственост, както и македонската идентичност, която „води своята легитимност от многовековните традиции, предания, обичаи, колективна памет, манталитет, език, артикулирана осъзнатост за етнокултурна уникалност, колективна приемственост, уважение към традиционните религиозни институции и наратива за принадлежност на определена географска и историческа територия”. Отбелязва се, че „прeгеворите (трябва) да се водят на равноправна и принципна основа при задължителното спазване на международното право, без никакви условия от едната или от другата страна и при зачитане достойнството на македонския народ.” Препоръчвам ви да се върнете в началото на този абзац, в случай че не сте открили онова, което и аз открих. Защото освен, че РСМ се ръководи само от едностранния си интерес, тя се държи и не като държава-кандидатка. На кандидатката за членство в ЕС трябва добре да й бъде обяснено, че предвид дефицита на усилия от нейна страна за приобщаване към европейските ценности и принципи – върховенство на закона и човешки права, добросъседството и отказ от езика на омразата, както и скъсването с комунистическото минало, е невъзможно България да вдигне ветото. Но остава ангажимента ни да продължим политиката на развитие на сътрудничеството с РСМ на базата на взаимното уважение, доверие, разбирателство, добросъседство и зачитане на интересите на двете държави. От Република Македония се окачва да участва активно в конструктивния диалог по всички аспекти на двустранните отношения – така, както през годините винаги го е правила България.
