Теми

Популярни

КАКВО ОБЕЩАВАШЕ КАНДИДАТЪТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ

какво обещаваше президентът

Президентът Радев направи отчет за двете години от мандата. Един подходящ повод да видим нещо различно, но чухме пак от същото. За пореден път българските граждани се убедиха, че президентът и вицепрезидентът продължават да са една съглашателска институция, която подпира БСП. Изненадани няма. А и как иначе, когато всички отдавна разбрахме, че от тази трънка заек няма да изскочи!

Може да ви изненадам, но познавайки БСП, за мен речта си беше директно “хвърляне на камъни” в двора на БСП. Това – купени гласове, сенчест и корумпиран бизнес, пране на пари, сметки в чужбина, приватизатори и милионери… А това за купените избори! Какво ли се крие зад онези дарения от социално слаби за президентската кампания, за които всички се правят, че са забравили. Ами онзи депутат… А сега и Ленчето… И тук не става въпрос за фейк-гейтовете, които БСП произвежда на конвейeр. По-скоро става дума за конкретни случаи, свързани с хора на БСП и за действия на правораздавателните органи. Кой крив и кой е прав – съдът ще се произнесе? Там ние нямаме думата, но и не можем да мълчим, когато някой претендира законите да не важат единствено за него. Казаното до тук е между другото…

Какво чухме от тази реч? Все едно, че ставаше дума за най-обикновени задължения на чиновник от много нисък ранг, но затова пък – високоплатен. В главата ми се завъртя образа на една моя служителка преди години, която беше писала в годишния си отчет даже броя на ксерокопията, които била направила. Между другото, такова скъпо платено бездействие може да си го позволи само „бедна“ България. Но да не сме голословни! Да поработим! Началото на речта може да бъде сравнена само и единствено със силно желание за превъзмогване на комплекси. Като да побързаш да изпревариш селската тумба хлапаци и се хвърлиш пръв от високия бряг на реката. Да, ама си улучил най-дълбокото! А оттам излизане няма! Българският президент отдавна се е омотал в тинята на собственото си бреме, защото обещанията са едно, а изпълнението им – друго. Постарах се да прочета две негови интервюта – в “Труд” и “24 часа” от 11 ноември 2016 година, когато е предизборната му кампания. Правя го, защото за всеки истината трябва да е във фактите. Те дават основания за дискусия и обективни заключения. За вас, които сте мои читатели, избрах този подход. Предлагам ви цитати, с които да провокирам вашето мислене и сами да откриете истината за баланса между обещаното и нагласите то действително да бъде свършено. Защо избрах точно тези цитати? Защото става дума за подходи, а за тяхното прилагане не е нужно кой знае колко време:

– “Ще казвам “не” по въпроси, които са в разрез с интересите на България”. Нима го разбрахме?

– “Aз съм привърженик на парламентарната република и не се боря за увеличаване на правомощията”. В това вече не сме убедени.

– “Моето кредо е малко думи, но резултатни действия… Надявам се също така, съдържателната реч да измести рецитаторския патос, който доминира в последните години в президентските изявления.”. E, това вече буди само смях!

– „Държавност се прави с натрупване, не със зачертаване на наследството.” Ха, сега, де!

– „Президентът е самостоятелна фигура, която не зависи от парламентарното мнозинство и няма как да е негов заложник.”. Но човек без политически и държавнически опит вече е заложник на тези, които го извадиха на политическата сцена.

– “Ще работя активно върху подготовката на диалога между отделните власти и институции.” Ама с коя власт той е в диалог и разбирателство, че да стимулира диалог между тях?

– “Ще направя всичко възможно външната политика и нашите външнополитически позиции да се разработват тук, в страната, чрез постигнато общо съгласие между институциите и да се отстояват навън като се отчитат преди всичко националните интереси.”. Е, навярно тези “позиции” само той си ги знае! А колкото до общото съгласие между институциите…

– “Ще активизирам КСНС, разглеждайки националната сигурност във всичките й аспекти – от сигурността на границата и извън нея, сигурността на улицата и в дома ни, от сигурността на трудовата заетост и ръста на доходите до сигурността на образованието, здравеопазването и всички останали сфери…Една от темите за обсъждане от КСНС е приоритетното значение за мен на образованието. Поех този ангажимент по време на срещите с избирателите.”. Всъщност вие чухте ли нещо за КСНС в този злополучен отчет? Или съм се разминала с тази част?

– “Няма да пропусна и разбирането, че президентът трябва да поставя в дневния ред на публичното си говорене най-активните проблеми на всекидневието и чрез различни форми на обръщение да търси тяхното разрешаване.”. Какви обръщения! Те са нещо далечно и недостижимо, ако изключим говоренето от някое кьоше.

– “Непрофесионалните импровизации не са полезни за нито една роля. Не съм го допуснал като летец и офицер, няма да го допускам и в политиката.”. Е, сега вече трябва да четем и слушаме Антон Тодоров, че при него всичко е по документи!

-„Аз съм свободен човек и БСП не са ме вкарвали в никакви рамки. Не са ми поставяли никакви условия – нито за поведение, нито за теми и тези, нито за стил на кампанията.”. Е, по-брадата лъжа от тази едва ли има! Да си припомним за думите на Илияна Йотова: ”Най-малкото отклонение от ваша страна от тази партия, няма да ви е простено”.

– “Колкото до президентската институция… да се балансират всички интереси при формиране на мнения – било за външната политика, било за бюджетните разходи, било за регулациите на медите или за съдебната реформа. Това са все потенциални конфликти, за които всички трябва да търсим общите интереси, които да обединяват нацията.” Хубаво, ама само на думи”

Беше нормално по време на предизборната кампания просветените български граждани да открият в нея крайни усилия за прикриване дефицита на политически и държавнически капацитет. Не беше нужно много време, за да станем свидетели единствено на опит да се реагира ситуационно и конюктурно, и винаги в една посока – антиГЕРБ, антиправителствено и антипарламентарно, разединяващо за нацията. Държавният глава, призван по конституция да работи с трите власти и да e медиатор между тях, продължава да се държи странно на тази позиция. Дори и след втората година, той не може да излезе пред нацията с ясни ориентири, освен с някакви неясни цели за ерозиране на демокрацията и за реализиране на власт, която той по конституция не притежава. Единственият въпрос, който си задаваме днес е, а дали той го осъзнава?

Какво мислите? Дали има народ, който така бързо да забравя кой нанесе най-големите и дълбоки рани върху снагата на държавата ни? Дали има държава, която може да оцелее разделена по този начин?

error: Свържете се с автора за разрешение!!