Светът не е нещо друго, освен
школа за търсене на истината.
Това са мисли на Монтен – основател на есеистичния жанр. През 1580 година той публикува своите два тома “Есета” (“Опити”), а през 1588 година и трети том. В тях споделя своите размишления и си задава въпроса: “Какво зная?” Задава си го и всеки човек, защото това има отношение към реализирането му като пълноценна личност. Затова се опитва да опознае света и другите хора в него, да натрупа повече знания. Така се сблъсква с противоречивата същност на много неща. От този сблъсък се раждат личните битки на всеки, който е тръгнал да търси истината. Тя се оказва важна като ценност, но и определяща при формулирането на определена позиция и при изразяването на гледна точка. Така погледнато, животът ни наистина се превръща в школа за търсене на истината.
Но какво е истината? Най-често казваме, че тя е обратна на лъжата. Ако живеем с правила и с дефиниции, тогава това, което правим в съответствие с тях, е истинско. Ако някой ни е научил, че две плюс две е четири, но отговорим, че е пет, вече е грешка. В този смисъл, пътят към знанието и стремленията ни да опознаваме случващото се край нас, се превръща в школа за търсене на истината. Но изреченото от Монтен може да бъде изтълкувано и от друга гледна точка – доколко светът провокира търсенето на истината, поставяйки човешката личност в различни ситуации. Разумно е всеки да се опитва да провери онова, което не съответства на ценностните му разбирания или което му изглежда невярно. Да не забравяме, че винаги много ни се иска да се доближим до истината – отговаря ли тя на реалното, следва ли от даденото. При това, не е достатъчно само да го предположим, но и да разберем дали е истина
Търсенето на истината е важно за живота на всеки човек. И тя може да бъде проверена по различен начин. Професор Де Боно смята, че това може да се постигне с разнообразни методи, когато е в сферата на науката. В други случаи е достатъчен личния опит или опитът на другите хора, както и общоприети твърдения или авторитетни мнения. При все това, ако нещо претендира за истинност, човек иска непременно да го провери. Като част от добрите мисловни навици, пак според проф. Де Боно, ние ще питаме:”В каква степен това е вярно?” Неусетно свикваме , че ако нещо претендира за истинност, ние трябва непременно да го проверим. Проверявайки го, усъвършенстваме уменията си за търсене на истината.
Казаното от Монтен е за истини, които се отнасят за света около нас. Обяснимо е защо постоянно се питаме: “Вярно ли е това?” Зад този въпрос се крие практическото ниво на истината, свързано със заобикалящия ни свят. Опознаването на средата има значение, защото човек е наясно, че не е достатъчен само неговия личен опит, или само неговите знания за света. Налага се да използваме логиката, за да извлечем истината от онова, с което вече разполага човешкия опит, или да приемем общоприетото, което е доказано във времето или по научен път.
Като заключение искам да обобщя думите на Монтен. Разгледани в аспекта на човешкия живот, те внасят смисъл в основното предназначение на човека – да се позиционира в съзнателните си действия така, че те да осмислят земното му съществуване. А да търси истината, означава да приема всички провокации по пътя си като предизвикателство за ценностите, които притежава. Да е готов да премине през всички изпитания, но да разбере кое е вярното. Истината, такава каквато е!
2009 г.