ПРЕВРЪЩА ЛИ СЕ В АТЛАНТИДА ИСТИНСКАТА ПОЛИТИКА

истинската политика
Време за четене: 3 минути

Напоследък все по-често си задавам този въпрос. Чалгата и халтурата са решили да я довършат окончателно. Да намирам стойностното в политиката е като да търся игла в купа сено. Като дете започвам да се радвам, ако някой успее да ме впечатли с неговата политическа култура и умения за публична комуникация. И друг път съм ви казвала – за мен комуникацията е инструмент за обществена дипломация. Знаете ли, че никой японец не отива на работна среща с готова идея какво трябва да се случи на нея. Той просто отива там само с обективна информация и очаква от своите партньори също толкова неутрална информация. Представете си една кутия, в която всеки поставя късчета от една бъдеща мозайка. Така заедно с “изграждането” назрява и идеята, породена от общото желание да се стигне до оня консенсус, който ще позволи решаването на проблема или вземането на определено решение.

Според професор Едуард де Боно, “японската представа е, че идеите поникват като кълнове, след което се подхранват и им се дава възможност да израснат до окончателния им вид.”(Шест мислещи шапки, Кибеа, 2010 с. 57) Така е и в истинската политика, която е дейност на съзидаването, а не на рушенето. И политиката, и демокрацията са място за хора с базирана култура и с “доста въобажение, за да генерират алтернативни следствия и възможности”. А като един от най-добрите начини за посочване на политически и управленски грешки е като даваме алтернативни обяснения, алтернативни решения или алтернативни възможности. Но в българската политика подобни очаквания от опозицията са нещо невъзможно, защото тя е пренаселена от твърде семпли и евтини бабаити, които единствено могат да се провикват, че работят за сваляне на правителството. Докато в същото време, популизмът е съсипал костната система на политическия ни живот, защото много от партиите са овладяни от хора, които не обичат даже себе си, но обичат джоба си. Но като българи ние няма на кого да се сърдим. Допуснахме хора “от никъде”, ако съдим от определениието, което чухме за президента от един член на неговия експертен съвет, и хора без базови политически познания и политическа култура да решават, че стават за политици или държавници.

Само преди дни, не от някое кюше на улицата, а от парламентарната трибуна, чухме Нинова да казва: ”Ние работим за свалянето на това правителство.” Атанас Атанасов от ДеБъ: ”Борисов трябва веднага да бъде свален от власт, за да се възстанови парламентарната демокрация.” Идентично изречено и от двамата, на бял свят изскачат нагласите им към хаотични “революционни” действия за …..постигане на техните групови интереси, но в никакъв случай това не работи в интерес на държавата и на демокрацията. Ще бъде снизходителна и ще определя този политически джангър като неконтролирано и крайно популистко говорене. През тези тридесет години може друго българинът да не е разбрал, но е разбрал, че правителство може да бъде сменено само след парламентарни избори, след подаване на оставка, след гласуван вот на недоверие или при негативен вот на доверие. Това, че някой не може да приеме, че вече е Никой в политиката, не го оправдава, ако е решил да се постави по-високо от политическата воля на мнозинството българи, заявили на последните парламентарни избори кой да ги управлява през следващия мандат. Подобни популистки изхвърляния са индикативни само за едно – отказ да бъдат зачетени демократичните закони, но са симптом и за политическата немощ и идейната дезориентация на социалистическата партия и на ДеБъ.

БСП внася вот на недоверие. Стана известно, че Нинова търси извънпарламентарната подкрепа и на ДеБъ, с която те демонстрираха особена близост по време на последните местни избори. Сега вероятно първата социалистка вижда в себе си лидер на опозицияТА и е поела да ръководи битката “за сваляне на правителството”, по нейните думи. Ако вземем предвид, че и президентът я нарече “лидерът на опозицията” в онази злополучно обсъждана поздравителна картичка… Това според мен e и носещата конструкция на така замисленото от нея предложение за среща с ДеБъ. След като вече всички сме наясно, че от лявата идеология на БСП е останало само лявото й популистко говорене, а от “дясната” идеология на ДеБъ – “няма дясно, няма ляво”, ще кажа, че колаборацията между тях не е неочаквана и изненадваща. А и тя не започва от днес и има история – местните избори! Колко му е и сега да се хванат за ръце и да тропнат заедно поредното ляво хорце? Виж, че се е получил проект за бъдеща “Тройна коалиция” – от едната страна на БСП е ДПС, а от другата е ДеБъ…

Вече чувам как ми казвате, че истинската политика отдавна е сполетяна от съдбата на Атлантида – изчезналият континент, и чалгизацията на политическите нрави вече е на ход…. А може и истинската политика да не е съществувала? И тя като Атлантида, описана от Платон, да е измислена…. Знам ли?

error: Свържете се с автора за разрешение!!