Какво ще се случи с Украйна и Володимир Зеленски в бъдеще
Роман Лехнюк, Zahid.net
Сега да се пише за „след войната“ е неблагодарно, и както мнозина биха казали – излишно. Бойните действия са в разгара си, врагът продължава да хвърля вълни от „пушечно месо“ по позициите на украинските войски и да убива цивилни с ракетни удари. Но мисленето за бъдещето – дори и хипотетично, все пак си заслужава. Особено когато по негов адрес от време на време се правят доста странни, а понякога и провокативни изказвания. Като например, изявлението на ръководителя на социологическата група „Рейтинг“ Алексий Антипович, че ако Володимир Зеленски не отиде на втори президентски мандат, това ще бъде пълна катастрофа за Украйна.
Подобно твърдение провокира редица пряко и допирателно свързани съображения. Първо, поставянето на въпрос в стил „тази държава просто ще се разпадне, ако той (Зеленски) не отиде на избори“ е открито неуважение към стотиците хиляди украинци, които защитават Родината с оръжие в ръце , както и милиони други, които също силно допринасят за победата над Русия. Ако не беше желанието на украинците да се защитават, тогава никакви, дори и най-добрите речи в духа на Чърчил, нямаше да спасят президента. Това е точно такава зависимост – Зеленски съществува благодарение на украинците, а не украинците и Украйна – благодарение на Зеленски.
Второ, изявлението на Антипович е подобно на сондирането на терена от президентската канцелария относно бъдещите следвоенни избори, за които очевидно мислят. Сега е трудно да си представим кой би могъл хипотетично да се конкурира с действащ президент, чийто рейтинг на одобрение по време на пълномащабна инвазия би надминал дори най-доброто му време през 2019 година. Но един ден войната ще свърши. И когато външната заплаха, поне за известно време, излезе от приоритетния дневен ред, всичко ще се промени.
Банален, но все пак показателен е примерът на Уинстън Чърчил, който поведе нацията в най-трудния момент от британската история и я доведе до победа над нацизма. И всъщност веднага след капитулацията на Германия водената от него консервативна партия тотално губи парламентарните избори. И това – въпреки високата лична репутация на сър Уинстън.
След войната на преден план ще излязат напълно различни фактори от тези, които дават популярност по време на война. Преодоляването на социално-икономическите трудности, материалното и духовно преустройство на обществото, желанието на хората да живеят мирно и достойно – който дава най-много надежди на украинците за такова развитие, той ще бъде фаворит в изборната надпревара. А дали ще бъде Владимир Зеленски, далеч не е факт.
За това има както обективни, така и субективни причини. Връщането към „нормалността“ след мащабна война никога не е лесно или бързо. Ще има трудности, които и най-талантливите политици не могат да преодолеят. А реалностите на изборната демокрация са такива, че повечето хора предпочитат да не задълбават в същината на проблемите – какво или кой е главният виновник, и с радост биха избрали „ново лице”. Порошенко няма да допусне да лъжете.
Изглежда, че точно с оглед на подобна заплаха в интервюто на Антипович прозвуча друга забележителна фраза: „Ако Володимир Зеленски смята да не се кандидатира за втори президентски мандат, тогава е необходимо да се подготви наследник сега, защото внезапността по този въпрос може да причини катастрофални социални последици“. Т.е., ако рейтингите на президента по една или друга причина не му дават големи шансове за преизбиране, то трябва да е готова „неговата“ кандидатура, която да ограничи козметичните кадрови промени при запазване на сегашния управляващ екип.
От времето на откъсването ни от СССР вече имаме един опит за осъществяване на операцията „наследник“, когато Леонид Кучма се опита да „прехвърли властта“ на Виктор Янукович чрез изборни нарушения и фалшификации. Резултатът беше „оранжевата” революция и провалът на инициативите на Кучма.
Антипович не е първият, който опипва електоралната почва в стил „ако не ние (Зеленски), то никой“. В комбинация с концентрацията на огромни правомощия и активи в ръцете на държавните институции на фона на реалностите на военното положение, съществува тревогата, че някой – и това не е непременно самият президент, няма да може да устои на изкушението да запази властта и в бъдеще.
Руската агресия е тест за жизнеспособността на Украйна като държава и украинците като нация и общество. В продължение на осем години, от февруари 2014 година до февруари 2022 -ра, посрещнахме това предизвикателство с трудности и грешки. Една пълномащабна инвазия вдигна още повече цената им, но Украйна и украинците имат всички шансове да успеят и сега. Но нашите изпитания не свършват дотук.
Какво ще се случи със страната и обществото след войната, ще могат ли украинците най-после да се „върнат у дома“ – в Европа, но не само културно и психически, но и организационно (поради членството в НАТО и/или ЕС), ще зависи от способността както на обикновените граждани, така и на политиците, които трябва да издържат успешно последния изпит, докато са на власт – да предотвратят/да не извършат узурпация на властта под лозунгите за „трудни времена“ и „ако не ние, то кой“.
Това ще бъде зрелостен изпит. През последните години украинското общество узря значително, осъзнавайки много важни неща, вкл. стойността на собствената си държава и че тази държава са преди всичко самите украинци, а не политиците и чиновниците. В същото време, колкото и да е трудно за опонентите му да го признаят -Володимир Зеленски узря и като държавник през последната година. Това вече не е наивното „ново лице“, което говореше само за постигане на мир. Пълномащабната война промени украинците, а също и него, който беше предопределен да ръководи страната в този критичен момент.
Но дали президентът и неговият антураж са пораснали достатъчно, за да разберат собственото си общество? За да се избегне един бъдещ обречен опит за узурпация? Най-накрая да забравите за принципа „за приятелите – всичко, а за враговете – законът“ и да спрат да въртят закони по свое усмотрение, демонстрирайки откровен волунтаризъм по много въпроси? Тук се прокрадват големи съмнения. Дори само защото има още много въпроси и проблеми, които не са тайна – например в кадровата политика властите отказват да обясняват и коментират, сякаш украинците са капризни и неразгадаеми деца. И неотдавнашният закачлив отговор на Зеленски: „Няма да кажа“, когато бе запитан за задачите на новия посланик на Украйна в Китай Павло Рябикин.
Мнозина се възхищават на Зеленски – военният президент, но в същото време забравят за многобройните проблеми на Зеленски – президентът при нормални условия. Непоследователност и хаос, натиск върху политическите опоненти, постепенно унищожаване на важни културни институции – било поради съкращаване на финансирането (Украинския институт за книгата и Украинския културен фонд), дали поради умишлено разрушаване и саботаж (Център „Довженко”), любовта към „показността“ и корупционни проекти като „голямо строителство“… списъкът може да бъде продължен. В крайна сметка – името на Зеленски се свързване само с назначаването на Оксен Лисовый за министър на образованието и науката, за когото има определени положителни надежди, но и с неговият ужасен предшественик, а и със също толкова важен разрушител – министърът на културата Ткаченко.
Володимир Зеленски може да остане президент за втори мандат. Ако това е желанието на мнозинството украински граждани в деня на хипотетичните избори. Но не заради узурпация и не заради операция „Наследник” или други манипулации, които са, и ще бъдат хвърлени в информационното пространство. Предотвратяването на подобен сценарий е потенциален последен (поне за известно време) тест за зрелостта на украинците като общество. Ако то най-после осъзнае собствената си роля не само в защитата на държавата в критичен момент, но и в плановото й ежедневно функциониране. То тогава пред това общество няма да има непреодолими заплахи, ако то не реши да ги допусне . В този случай няма значение дали украинците ще решат да пораснат още пет години под ръководството на Володимир Зеленски или ще го оставят зад гърба си като важен преходен етап, за да се преместят в следвоенното бъдеще с нови лидери, чиито имена може и да не подозираме.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Україна і Зеленський: тест на зрілість. Що буде з Україною та Володимиром Зеленським у майбутньому? , Роман Лехнюк, Zahid.net
