България няма да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 година – дата, която България обяви преди три години, каза министърът на финансите Росица Велкова в София в петък (17 февруари), като вместо това определи нова целева дата за влизане точно една година по-късно. Тя каза, че България е трябвало да говори за готовността си за приемане на еврото на среща на Еврогрупата на 13 февруари, но не е получила думата, предвид дневния ред. Официалното обяснение било, че страната изостава с приемането на необходимото законодателство и не отговаря на критериите за инфлация.Водени са разговори в рамките на Еврогрупата за искане на нова оценка на готовността на България през лятото при изпълнение на всички ангажименти. „Новата целева дата е 1 януари 2025 г., а оценката на готовността на България може да бъде поискана тази година“, каза Велкова.
България е поела ангажимент да приеме няколко закона, докато е в чакалнята на еврозоната, т. н. валутен механизъм ERM II. Сред тях е приемането на Закона за личния фалит, промените в Закона за борба с изпирането на пари, както и в Кодекса за застраховането на Европейската зелена карта.Тези законопроекти бяха подготвени и внесени от служебното правителство в парламента, но парламентът беше разпуснат преди да бъдат приети. Още от 30 януари стана ясно, че шансовете на България за влизане в еврозоната на 1 януари 2024 г. практически са сведени до нула. Причината е и в по-нататъшното отлагане на приемането на промените в Кодекса за застраховането, които регламентират погасяването на задълженията на българските застрахователи при ПТП в чужбина. По последни данни от края на 2021 г. към застрахователите в ЕС се дължат около девет милиона евро.
Критерии на еврозоната
България е в групата на първите три държави по съотношение публичен дълг/БВП – с дълг около 23% от БВП. Страната също така отговаря на бенчмарка за дългосрочни лихвени проценти с второто най-добро представяне след Швеция.
Важен маастрихтски критерий за присъединяване към европейския паричен механизъм е ценова стабилност, измерена чрез инфлация, която не трябва да е с повече от 1,5% над трите членки с най-ниска инфлация.
Друго условие са стабилни и устойчиви публични финанси, измерени чрез бюджетния дефицит и държавния дълг. Страната трябва да има стабилни дългосрочни номинални лихвени проценти, които не трябва да са с повече от 2% над тези на трите най-добре представящи се страни по този показател.
Последното условие е стабилността на валутния курс, което изисква прекарване на поне две години във валутния механизъм ERM II без сериозно обезценяване на местната валута спрямо еврото, което не е проблем за България, тъй като страната има валутен борд при които левът е обвързан с еврото.
Прев от англ.
Р.Р.Експерти са единодушни, че правителството на Петков и лично финансовият министър Василев саботираха датата 1 януари 2024 година. И не вярно, че те „не са вдигнали инфлацията, а това го твърдят хора, които „са учили един семестър икономика“. Така, както той отговори в интервю по БНТ на обвиненията, че вдигането на доходите по време на тяхното управление е напомпало инфлацията.Високата инфлация беше умишлено провеждана политика – не в обществен интерес и против джоба на всеки български гражданин. Пропагандна теза на бившите управляващи е, че инфлацията е привнесена отвън. В момента средното ниво на инфлация в ЕС е 8-9%, а у нас е двойно – повече от 16%. И нека не забравяме, че никой в ЕС няма как да се довери на държава-членка, която от две години е в политическа криза и няма редовно правителство.
Източник: EURACTIVA
