За джебчията си мислим като за уличен крадец и обирач. Но думата си има и други синонимни значения – апаш, мошеник, плагиатор, подлец, доносник, разбойник… Имайки предвид ценностното равнище на преобладаващата част от кандидатите за евродепутати, няма да сбъркате, ако точно тях приобщите към бандата на “джебчиите”. Някои от случаите ще са анекдотно смешни и забавни, други можете да определите направо като провал, а трети – опасни за ценностното ни здраве. Изброените случаи покриват повечето ситуации, свързани с дебатите, на които ставаме свидетели. Иначе сред кандидатите, както и сред нас, навярно има всякакви примери, покриващи всички споменати синонимни значения – доносници, мошеници, апаши, плагиатори, разбойници и подлеци.
Навярно вече се досетихте, че темата на тази публикация си има и конкретен повод. СДС обвиниха Стефан Тафров – кандидат за евродепутат на “Демократична България“, който разпространявал предизборни клипове със символа на СДС, без да е нейн кандидат. И това ми стана известно от публично разпространения текст на отвореното писмо до него. Уличаването е директно и основателно. Поради тази причина то едва ли допуска неутралност от страна на мислещия избирател. В този контекст, няма да е достатъчна емоционалната окраска в оценката ни, защото става дума за нечестен подход да се крадат избиратели от истински десния спектър, където действително няма място за политически номади, сега еволюирали в политически джебчии, според въпросното отворено писмо.
Странно е наистина подобно политическо поведения – и на въпросния Тафров и на водача на листата им Радан Кънев! И затова е толкова категорична реакцията на СДС. Не може отдавна да не принадлежиш или да си прекъснал връзките с тази партия, или никога да не си бил част от нея, а точно днес да се киприш с “лъвчето” й, или безсрамно да се овъртолваш в “синьото”, което исторически продължава да е символ на зародилата се демокрация. Ако ме питате, тук не става дума само за поуката от приказката “Краденото не засища”, а за сериозен опит за политическа измама. И колкото и да сме свикнали с доминиращата й роля в българския партиен живот, най-адекватното е на това да се реагира рационално. Вярно е, както се твърди в писмото, че е недостойно по този начин да се опитват да заблудят десните избиратели. Но е вярно също, че тези така познати и вече доста овехтели “демократи“, съвсем не са демократи. Този последният случай само препотвърждва, че дълго време са се самоопределяли като т.н. “градска десница”, изтласквайки СДС и узурпирайки мястото му на истинска “стара десница”. А днес не им харесва, че най-после автентично дясномислещите може и да прогледнат – кое е дясно и кое е ляволиберално, присъдружно на националсоциалистическата БСП. В случая става дума за чиста реклама и оттам нататък не им вярваш. Това за невярването отдавна е факт. Но в политиката решенията ги вземат само избирателите.
Както стана ясно в началото, джебчийството в политиката има много проявления. Някои наистина са анекдотно смешни и забавни. Няма интуиция, която да ни подскаже какъв е механизма, който кара подобни хора да търсят публичност за провала си. Можем да се опитаме да анализираме основанията им. Не смятам, че си заслужава. Тогава трябва ли да им се доверяваме, тъй като не желаем да формулираме тяхната собствена преценка за действителните им възможности да се посветят на каузата да са евродепутати. А и едва ли за всеки един от нас, като избиратели, ще е разумно да правим сериозна инвестиция, основана на предчувствие и на неясни обещания. Огледайте се и се ослушайте за подобни кандидати за евродепутати. Впечатлението към този момент е, че те ежедневно се появяват по няколко пъти в различни студиа. И всеки път рецитират вече наученото. Това не може да е дебатиране, а по-скоро – рецитиране на мнение, което се повтаря при всяко участие едно към едно. Отегчението е в голяма част от тези натрапващи ни се присъствия.
Не ми се искаше да е най-накрая, и макар шансът ни да трупаме впечатление от изявите на кандидатите от евролистата на БСП е ограничен, достатъчно бе участието на водачката им Йончева. Диспутът по НОВА с Мария Габриел – кандидат на ГЕРБ, категорично затвърди нейната неопитност. Тя използва дадената й възможност, за да повтори “опорните точки” на БСП, които са публично известни до втръсване. Но резултатът отново остави впечатлението за дефицит на съзидателен, конструктивен и творчески аспект на мисленето. Нещо, което зрителят можеше да открие у Мария Габриел. В поведението на Йончева даже нямаше критика, дори ако решим, че целта на “опорните точки” е точно такава. Отсъствието на умения да се дискутира със собствена мисъл най-добре пролича в използването през цялото време на единствения подход – да се цитират източници, чиито автори са други. При това, прочетени така, “както дяволът чете евангелието”. Като ще е джебчийство, да е джебчийство, ще кажете! Но аз ще ви отговоря, че подобен подход може само да засили съмненията и недоверието към казанато.
Участието в дебат е винаги логично, което пролича и в днешния диспут между Андрей Ковачев и Сергей Станишев, които макар и идейни противници, демонстрираха опитност във воденето на диалог. Но сега става въпрос за Елена Йончева и за Мария Габриел, която единствено хвърляше мостовe за съгласие или несъгласие. Иначе щяхме да си останем свидетели на рецитала на Йончева. Участието й беше белязано от ролята й на говорител на “опорни точки”. Може би тези, които са я подготвяли за това участие, са преценили нейните “възможности” за справяне с трудността да се изправи срещу човек със специален опит и с умения да дебатира в европарламента. Сюжетът на участието й бе в пълно съвпадение с онова, което тя говори на срещите си с избирателите – видно от резюметата на публикациите по този повод. Между другото, публичното пробутване на словосъчетанието “брюкселски диалект” съвсем не е случайно. Всъщност е един добре замислен подход за обезценяване и подценяване на професионалното политическо говорене. Внушенията за компетентността като за нещо негативно е също част от сценария. Целта е по този начин да бъде замаскирана и оправдана неопитността и делитантските амбиции на кандидатите за депутати от евролистата на социалистите. Можете веднага да се сетите кой най-често прави това негативно внушение – “дворцовите” социолози и политолози, принадлежащи към кохортата на социалистите. Дори и Йончева не пропусна да изрази иронично в края на дебата отношението си към „брюкселския диалект”, който харесвала, но не разбирала. Но дори и в това тя се провали. И няма как това да не се случи, след като не успя да покаже онова, което е цел на всяко подобно участие – да изрази ясни възгледи по тематиката за европейското ни развитие и за реформирането на ЕС. Пролича и непознаване на конкретните регламенти, механизми и начина, по който функционира Съюза. Участието й беше изцяло саморазобличаващо за нея като кандидат
Сигурно се питате какви са моите основания да включа в темата за джебчийството в политиката двата конкретни случая – Тафров и Йончева. Много е просто – напрегнете се малко, за да разберете откъде изхождат те в своето политическо говорене. В латералното мислене има едно понятие, което се нарича “логически балон”. За него професор Де Боно казва, че е „изграден от възприятията, ценностите, нуждите и опита на човека”. Ако си спомните за кратко какъв бе “логическия балон” на двете участнички, ще ви стане ясно откъде те ”изхождаха”, и тогава непременно ще съумеете да съзрете логиката в демонстрираната позиция. E, оттам нататък, пак според Де Боно, е много лесно да определиш някого като глупав, невеж или злобен. Затова оставям на вас да го направите, а после да решите дали трябва да се доверявате на “джебчии” в политиката, които искат единствено да ви издебнат. Ще ви посъветвам да отворите съзнанието си, което е обратно на “затворете прозорците и заключете вратите”. Предизборно време е…
