Депутатският имунитет е разписан в Конституцията ни под член 69 и член 70(1) и (2) от главата, посветена на Народното събрание. И означава, че депутатите не могат да бъдат преследвани и наказвани за изказаните от тях мнения, както и за начина им на гласуване в Народното събрание. Като народни представители те не могат да бъдат задържани, и срещу тях не може да започне наказателно преследване, освен за престъпления от общ характер (които засягат обществото като цяло). Имунитетът ги пази дори когато са извън НС, но правят изказвания в качеството им на народни представители. Депутатите не носят наказателна отговорност за заеманата от тях позиция.
Депутатският имунитетът не означава абсолютна неприкосновеност – не пази депутатите от граждански процес и от административно-наказателно преследване, когато става въпрос за извършване на престъплениие от общ характер. В такъв случай се иска разрешението на Народното събрание, а гласуването е с обикновено мнозинство. Когато парламентът е във ваканция и не заседава – разрешението се дава от председателя на Народното събрание. До този резултат се стига, след като главният прокурор внесе мотивираното си искане до Народното събрание за стартиране на наказателно преследване. Мотивите трябва да са достатъчни откъм факти, отразяващи основанието, като винаги трябва да става дума за конкретно престъпление, извършено от депутата. Според конституционалиста професор Пламен Киров, трябва „да се прави разлика между задържане и сваляне на имунитет. По принцип се иска разрешение за задържането на депутат, но има изключение, ако е заварен на местопрестъплението и извършва тежко престъпление, за което се предвижда над 5 години лишаване от свобода. За да се стигне до следваща стъпка – сваляне на имунитет, решение така или иначе трябва да има – и на ЦИК, и на парламента.” Процедурата следва горната последователност, ако преди това самият потърпевш депутат не е подал доброволно съгласието си за снемане на имунитета. Ако обаче случаят касае тежко престъпление (например, извършено убийство), не се иска разрешение, а незабавно се уведомява НС, а ако то не заседава в този момент – председателя му.
Българските депутати се ползват от имунитет и по време на предизборната кампания. След последните поправки в Конституцията, когато депутатите си гласуваха непрекъсваемост на парламентарния мандат дори когато той е с изчерпана възможност да сформира редовно правителство, на практика те се сдобиха с два имунитета по време на предизборна кампания. Ако депутат от настоящия 50-ти парламент е в същото време и кандидат – депутат за 51-я парламент, той се сдобива с два имунитета. Тогава искането е за снемане на два имунитета и се внася до НС и до Централната избирателна комисия. Ако трябва да сме обективни, последният нашумял случай – арестуването на депутат/кандидат-депутат от АПС–Доган, предизвика шумни коментари, но според мен без правно основание, но затова пък – предизборно политически оцветени. Защото предвид казаното от мен преди това, е спазена процедурата. В същото време, текстът на искането за снемане на имунитета от НС, съдържа достатъчно данни и подробно са описани обстоятелствата, които са послужили на прокуратурата за повдигане на наказателно преследване.
От казаното до тук можем да направим извода, че българските депутати разполагат с доста широк имунитет. Може би заради това още преди години (2016), в доклад за състоянието на българската прокуратура, европейски прокурори поискаха отпадане на имунитета на българските депутати. Тогава те бяха у нас, за да анализират на място проблемите в работата на държавното обвинение. А какво да кажем сега, когато парламентаристите ни се сдобиха с целогодишен имунитет след последните поправки в Конституцията, и двоен – като депутати и като кандидат-депутати. А дали този широк имунитет не им дава самочувствие в излишък и затова някои от тях се чувстват неприкосновени? А ние очакваме повече отговорност към поведенческия модел, който публично демонстрират. Защото те не са недосегаеми! И не трябва да злоупотребяват със статуса си на депутат, черпейки от него привилегии за неспазване на законите и на правилата.
При проучване на темата се заинтересувах за депутатския имунитет в други държави. И реших да го споделя и с вас. Така например, конституцията на Белгия позволява срещу депутат да бъде заведено дело, което не касае изразяването на мнение и гласуването му. Но той може да бъде арестуван, без да се иска разрешение от парламента, ако го заловят на местопрестъплението, или ако парламентът не е в сесия. При работещ парламент има гласуване за освобождаване. Разрешение за наказателно преследване дава председателя по искане на прокуратурата.
Във Великобритания депутатите им имат единствено имунитет относно свободата на словото и на действията им по време на парламентарните заседания. В случай на извършено престъпление, местният полицейски началник има задължението да докладва за случая на всяка от двете камари. Няма пречки членовете на Камарата на депутатите да бъдат арестувани в самата нейна сграда, ако бъдат заподозрени в престъпление.
В Дания имунитетът пази депутатите само срещу публично наказателно преследване и задържане и само когато не са хванати на местопрестъплението. Имунитетът, що се отнася до изявленията на депутатите, покрива само тези от тях, които са направени в сградата на парламента, както и извън нея, но са пряко свързани с дейността им като законодатели.
В Германия имунитет имат само членовете на Бундестага. Членовете на Бундесрата (Федералния съвет), които са назначени от правителствата на провинциите, нямат имунитет. За изказванията си, членовете на Бундестага са защитени от наказателно преследване само за това, което са изрекли или написали в сградата на парламента или в неговите издания. За всичко друго трябва разрешение от Бундестага, за да бъдат преследвани наказателно и/или арестувани. То обаче не е необходимо, ако депутатът бъде заловен в процес на извършване на незаконно деяние или на следващия ден.
В Гърция освобождаването от наказателна отговорност се отнася само до изразените от депутатите мнения и гласуванията им в изпълнение на техните задължения. Те обаче са наказателно отговорни за обидни или клеветнически твърдения, изказани публично извън работата им в парламента, например на срещи с избиратели. И гръцката конституция позволява членовете на парламента да бъдат разследвани, арестувани и обвинявани, ако са заловени в процеса на извършване на “очевидно престъпление”.
В Ирландия конституцията брани членовете на парламента от всяко ограничение на тяхната свобода на словото и на действието. Тя обаче предвижда изключения за сериозни престъпления и нарушения на обществения ред. Имунитетът не се простира върху деянията, извършени извън задълженията на парламентариста, освен ако той не може убедително да ги свърже с него.
В Испания депутатите и сенаторите не могат да бъдат задържани, освен когато са заловени на местопрестъплението. За да бъдат обвинени, трябва разрешение от съответната камара на парламента.
Във Франция същото предвижда френският основен закон. Според него обаче, когато депутатът не упражнява мандата си, е напълно наказателно отговорен за своите дела и думи както всеки друг френски гражданин.
В Холандия депутатът се ползва с имунитет за всичко, което извършва в изпълнение на парламентарния си мандат. Извън него, тези действия са изключени. Имунитетът осигурен от конституцията не включва ограничения за условията, изисквани, за да бъдат предприети правни действия спрямо член на парламента. От 1848 година не е необходимо разрешение от парламента, за да започне наказателно преследване срещу негов член, който е злоупотребил с мандата си. Закон от 1994 година дава на депутатите същия статут както на обикновените граждани, що се отнася до процедурите и изпълението на присъда за престъпление от общ характер. За престъпления, които членовете на парламента са извършили във връзка с изпълнението на своите мандати е компетентен Върховният съд.
В Швеция, Норвегия и Финландия депутатите въобще нямат имунитет срещу съдебно преследване. Според действащото законодателство в Словения имунитетът на депутатите, осъдени за престъпления, които носят присъда от най-малко шест месеца затвор, се отнема. В Израел действа закон, приет от парламента на 26 юли 2005 г., според който главният прокурор може да предяви обвинителен акт на депутат, без да е длъжен да иска предварително вдигането на парламентарния му имунитет, т. е. израелските депутати нямат автоматичен парламентарен имунитет. Законът предвижда обвиненият депутат да разполага с 30 дни, за да убеди парламента да му даде парламентарен имунитет.
Що се отнася до Европейския парламент, Правилникът за неговата дейност не предвижда процедура, по която депутат да поиска имунитетът му да бъде свален. След като се получи искането за имунитет, то се докладва от председателя на ЕП пред пленарния състава. След това се формира комисия или правната комисия се заемна със случая. Тази комисия преценява дали да изслушва лицето, чийто имунитет се иска и дали да иска нови материали по случая. Едва след това се изготвя проекторешение, което се гласува в ЕП.
Оказа се, че депутатите в България – най-бедната страна на Европейския съюз, и в която най-често коментираната тема е корупцията по високите етажи на властта, депутатите й са най-защитени от наказателно преследване. Докато в повечето държави-членки парламентаристите им се радват на по-ограничени привилегии в това отношение. Първото, което ми направи впечатление е, че в повечето европейски страни депутатският имунитет се прекратява с изтичането мандата на парламента. Така беше и при нас, преди последната поправка в Конституцията. Но българските депутати решиха да се сдобият с целогодишен и двоен имунитет. Що се отнася до практиките на снемане на имунитет и стартиране на наказателно прозводство срещу депутат, има съвпадения и разлики в процедурата. Но най-важният извод е че депутатският имунитет не означава абсолютна неприкосновеност. Той трябва да му гарантира единствено сигурност при изразяване на позиция и свобода на избора при гласуване, както и да го пази от политически репресии, но не и да се чувства безнаказан при извършване на престъпления от общ характер или да черпи привилегии за неспазване на законите, правилата и Конституцията.
